Класическата фигура в лиричната геометрия обикновено е любовният триъгълник. В „Отблизо” обаче се очертава любовен четириъгълник, чиито върхове са Дан (Джъд Лоу), Алис (Натали Портман), Ана (Джулия Робъртс) и Лари (Клайв Оуен). Всички те се срещат в Лондон. Случайно. Провидението събира отначало Дан и Алис. Той е мечтаещ за писателска слава журналист, завеждащ страницата с некролози в треторазряден вестник. Тя е американка и бивша стриптийзьорка. Двамата заживяват заедно до мига, в който Дан се увлича по фотографката Ана. Накрая се намесва и лекарят дерматолог Лари. Четириъгълникът се разпада, кълбото се заплита, на финала всичко си идва по местата...

В началото обаче е словото - едноименната пиеса на Патрик Марбър. Премиерата й през 1997 в Лондон предизвиква възторжени отзиви, постановката печели приза “Лорънс Оливие” на Би Би Си, а бродуейската й интерпретация е предложена за наградата “Тони” (театралния “Оскар”). Сетне с екранната адаптация на “Отблизо” се захваща Майк Никълс.

Роденият в Берлин през 1931 Михаил Игор Пешковски е син на руски емигрант, принадлежащ към елитен интелектуален кръг, включващ родители и роднини на писателите Борис Пастернак и Владимир Набоков. През 1939 Пешковски напускат Германия, Миша става Майк и завършва Чикагския университет. Една от първите му стъпки в изкуството е постановката на пиесата “Бос в парка” на Найл Саймън. Отличена с “Тони”, тя е превърната от Джийн Сакс през 1967 във филм, с който изгряват звездите на Джейн Фонда и Робърт Редфорд. По това време киното привлича и Майк Никълс, който дебютира като режисьор с вече класическия “Кой се страхува от Вирджиния Улф” (1966), в който грее семейната двойка Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Следват “Абсолвентът” (1967), с който в света на целулоида нахлува Дъстин Хофман, “Параграф 22” (1970) - прочутата екранизация по едноименния роман на Джоузеф Хелър, “Работещо момиче” (1988) с Мелани Грифит и Харисън Форд (донесъл на Никълс “Оскар” за режисура), “Вълк” (1994) с Мишел Пфайфър и Джак Никълсън, “Клетка за птици” (1996) с Робин Уилямс и Джийн Хекман, “Първични цветове” (1998) с Ема Томпсън, Джон Траволта и Били Боб Торнтън...

Все именити заглавия, все хитове. И все популярни актьори, с които Майк Никълс умее да работи перфектно. Доказателство за това е фактът, че той е един от четиримата творци, отличавани и с четирите най-авторитетни награди в шоубизнеса - “Оскар”, “Тони”, “Еми” и “Грами”.

Освен именити филмите на Никълс са разностранни, разнолики. Въпреки това има нещо, което ги обединява - темата за любовта. И сега, в “Отблизо”, тя е водещата. Тя е мотивът, който позволява да охарактеризираме най-новата му творба като любовна история. И като във всяка love story и в нея нещата се объркват, истината затъва в блатото на лъжите (често невинни), ревността пропъжда доверието, сексуалността задушава романтиката...

Това е “Отблизо” - филм на Майк Никълс, филм с великолепни актьори. Според обърналите поглед назад, сравняващи го с предишни заглавия на режисьора - най-близо до “Кой се страхува от Вирджиния Улф”. Според гледащите напред - най-близо до тазгодишните оскари.