В зала “България” на 22 февруари от 19.30 ч. Цветелина Василева ще изпълни в партьорство с тенора Орлин Горанов арии и дуети из опери на Каталани, Чилеа, Пучини и Верди. Учила е при Карло Бергонци, носителка е на награди от международните конкурси “Тито Скипа” (1992 г.) и “Франческо Чилеа”(1993 г.). Кариерата й започва с дебют в операта на Сан Франциско през 1994 г. в ролята на Леонора от “Трубадур”. В бъдеще ангажиментите на сопраното са свързани с Метрополитън опера в Ню Йорк, Гранд опера в Хюстън и Националната опера на Япония, където ще пее Дездемона в “Отело” на Верди.

---------- 

В: Как се насочихте към пеенето?

- Винаги съм искала да се занимавам с музика. Започнах да уча оперно пеене в последните класове на гимназията. Естествено като всеки млад човек се вълнувах от популярните парчета. Впоследствие разбрах от пресконференциите, в които участвах преди спектакли в чужбина, че голям брой мои колеги са се увличали от друг род музика, като хард рок, хеви метъл и после по различни пътища са стигали до операта. Като ученичка съм изпълнявала песни от репертоара на Едит Пиаф и Мирей Матийо. Имах планове да кандидатствам в естрадния факултет на Музикалната академия, а моето семейство се надяваше да стана юрист. Но аз реших да устоя собствената си позиция и бях приета в оперния клас. Изпитите бяха доста трудни, ситото бе много голямо. Аз учих с много талантливи колеги, които в момента се реализират чудесно и техните имена са в афишите на най-големите театри в света.

В: Вие сте предпочитана изпълнителка на голяма част от Вердиевите роли - Дездемона в “Отело”, Леонора в “Трубадур”, Елизабет в “Дон Карлос”, Виолета в “Травиата”. Съзнателно ли избрахте това амплоа?

- Това е само част от моето амплоа. Пея също Пучиниевите Мими от “Бохеми” и Лиу от “Турандот”, Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски, Ярославна в “Княз Игор” на Бородин, Марженка в “Продадена невеста” на Сметана. Но що се отнася до Верди, независимо от вида глас изпълнителят трябва да има много добра техническа подготовка. Аз я имах от академията, защото по принцип българската певческа школа е много свързана с Италия, с италианската традиция. Много български певци, които живеят там, и нашите преподаватели ни даваха негласна насоченост към този репертоар. При мен стана спонтанно, получавах такива ангажименти и ги изпълнявах.

В: Операта е изкуство на миналото, което трябва да се предаде с езика и гласовете на настоящето. Кои стилове търпят по-големи амплитуди в интерпретацията?

- Проява на добър вкус е да се следва традицията, макар че в в някои отношения има мода. От известно време се забелязва завръщане към барока, който търпи по-модерни интерпретации. И все пак с времето нещата се променят. Разбира се, че няма гласове, каквито е имало преди години. Всяко време ражда своите еталони. Сега се говори за масовизиране на операта. Има стремеж тя да спечели по-голям кръг почитатели, да се изведе на стадиони, да се вмъкнат шоу елементи. Нищо лошо! Но компетентна оперна публика винаги ще има и вкусът винаги ще се опира на традицията. Изразните средства могат да бъдат малко по-различни, но в края на краищата музиката е една, нотният текст е един и композиторът е оставил своите ремарки. Това е класиката. Аз смятам, че операта не е занимателно изкуство, а по-скоро възпитателно. Хората отиват в театъра, за да изживеят определени чувства, да се поучат от историята, която виждат на сцената.

В: Елитарно изкуство ли е операта?

- Какво означава това? Че само богатите могат да ходят на опера? Не, разбира се!

В оперните театри ходят хора, които обичат и познават това изкуство. Ето аз съм жив пример за човек, който никога не е имал понятие от опера, а впоследствие я заобичах и тя стана смисъл на моя живот. Така че изкуството просто трябва да се опознае.

В: Продължават ли да вдъхват респект в чужбина български гласове?

- България винаги е раждала хубави гласове. Нашата генерация наследи прекрасната репутация на предишното поколение певци. Връзката между поколенията се запази и това е хубаво, защото човек се опира на традицията. Не бива да отричаме успехите на онези преди нас. Те оставиха много еталони в определени партии, оставиха българска следа. За мен образци завинаги остават Анна Томова-Синтова и Николай Гяуров, от които получих много ценни съвети и подкрепа. Ние също даваме според силите си за онези певци, които ще дойдат след нас.

В: Вълнувате ли се от първия си оперен рецитал в България с оркестъра на "Класик ФМ радио"? Мисля, че всяка българска певица като мен, чиито ангажименти са предимно в чужбина е морално задължена да подари на родната публика такъв солов концерт. Това е мой дълг. Но и предизвикателство, тъй като концертрацията е много по-голяма и се разчита на други изразни средства. В програмата съм включила мои любими арии, а дуетите с Орлин Горанов, както и оркестровите произведения ще бъдат чудесно допълнение към общата атмосфера. Надявам се тя да бъде празнична и благодарение на талантливите млади музиканти от оркестъра на "Класик ФМ".