Меломан
Silver Rain
3 Deuces Records/Dreyfus Jazz, Дюкян Меломан, 2005
джаз/поп
**
С предходните пет албума (макар последният - M2, да излезе преди четири години), многократни "Грами" и Jazz Award отличия Маркус Милър е басист, който без съмнение има солидна репутация в света на ниските честоти. Новият албум е поредното доказателство, че този музикант знае тайната на онази сполучлива рецепта за вкусно ястие, приготвено от равни дози поп и джаз. Основен инструмент в поредното угощение естествено е баскитарата, която освен типичните си роли пее и солира и така придава едно подчертано хардкор звучене на композициите.
Измежду 15-те парчета, включени в диска, ще чуем класики като Girls And Boys на Принс, Boogie On Reggae Woman на Стиви Уондър, Power Of Soul на Джими Хендрикс, Sophisticated Lady на Дюк Елингтън, Frankenstein на Едгар Уинтър и - дръжте се: Лунната соната (Moonlight Sonata) на Лудвиг ван, от която ни става ясно, че рано или късно и най-умният може да стане за смях! (Клайдерман звучи като американски минималист от 70-те в сравнение с тази интерпретация на Милър).
Silver Rain - композицията, дала името на албума, е написана в съавторство с Ерик Клептън. Парчето изненадва с реге аранжимента си и е възможно да влезе в някой поп-чарт, но по никакъв начин не може да ни убеди, че в ръцете ни е попаднал наистина нов албум на един от големите в джаза …за съжаление.
Various Artists
Soulfuric In The House
ITH/Defected, 2004
фънк/диско/хаус
***(*)
Очевидно никой не е казал на Defected Records, че миксалбумите вече не са на мода. Възможно е разбира се и изобщо да не им пука, защото в крайна сметка едва ли ще е грешка, ако кажем, че модата в продуцирането на подобни компилации се определя тъкмо от тях. Серията Defected In The House неудържимо печели фенове и места по рафтовете в магазините, а гостите, представяни в изданията, са най-големите - Jay J & Migs, Dimitri From Paris и т.н. Новото издание обаче поема в малко по различна посока и името Soulfuric In The House би трябвало да ви насочва към конкретни мисли по въпроса. Defected се славят като водещ индипендънт хаус лейбъл, а що се отнася до Soulfuric Recordings, то те са презокеанският им аналог.
Основани във Флорида, Soulfuric са популярни със соулориентирания хаус и някои от най добрите им неща са представени в настоящия диск. Следва логичният въпрос: защо Soulfuric не си издават сами компилациите? Отговорът се съдържа в първите три изречения на тази рецензия, с което ви подсказваме как да се отървете от проблема „озвучаване на предстоящо парти".
И накрая - една повърхностна идея какво ви очаква: First Choice - Love & Happiness; Roland Clark - Resist / Urban Blues Project feat. Bobby Pruitt - We Are One; Nuyorican Soul - Runaway; 11am - Give It Up; The Braxtons - The Boss / Orange Muse - Keep The Funk Alive; John Julius Knight - Dancing In Paradise; Hardsoul feat. New Cool Collective - Sweatshop; Deep Swing feat. Donna Washington - Take Me To The Disco; Audiowhores - Nekossa / Vibe Residents feat. Dragonfly - The DJ's Calling Me; Olav Basoski - Opium Scumbagz; Soulsearcher - Feelin' Love; Hardsoul - La Passion De Gozar. Тази сравнително малка, но солидно звучаща селекция от имена, включени в двата диска, ни насочва към един въпрос - Soulfuric in your house?
Bill Charlap Trio
Somewhere
(The Songs of Leonard Bernstein)
Blue Note/EMI, 2004
джаз
***(*)
Син на певица и композитор и автор на песни за мюзикъли Бил Чарлап е обкръжен от музиката на Бродуей още от дете и това става определящо за бъдещата му кариера. С този албум вероятно Чарлап е на път да се раздели със славата си само на пианист при хардбопъра Фил Уудс. Още повече и поради факта, че в тази продукция вниманието му е насочено към музиката на Лионърд Бърнстейн. Това не е случайно: както никой друг от бродуейските композитори Бърнстейн превръща джаза в неделима част от музикалния облик на творбите си. Това, което несъмнено отличава интерпретациите на Чарлап от подобни проекти на други автори, е дълбочината на неговия усет към композициите на Бърнстейн.
Познатите ни мелодии преливат по абсолютно органичен начин в солови импровизации, звучащи сякаш са изгубени части от оригиналните партитури. Емоционалната дълбочина и лично очарование, вложени в тези интерпретации, правят Somewhere без съмнение най-сполучливия албум на този пианист до момента.