Стефан Китанов е директор на международния филмов фестивал "София филм фест". Това е единственият български кинофестивал, който е член на Европейската координация на филмовите фестивали и е смятан за най-мащабния и амбициозен фестивал в България. През 2004 г. в рамките на феста Китанов реализира първия международен пазар на филмови проекти в България "София мийтингс". През 2003 г. Стефан Китанов е поканен за член на журито Opera prima на фестивала във Венеция, през 2004 г. е член на журито на Europa Cinemas в рамките на "15-дневката на режисьорите" в Кан, както и за член на международното жури на фестивала goEast във Висбаден. От началото на миналата година Китанов отново пое мениджмънта на Дома на киното.

В: Предстои ни 9-о издание на "София филм фест". Последователната политика на софийския кинофестивал за представяне на новото българско кино през последните години дава ли вече резултати?

- Определено. Идеята беше да представим на българския зрител цялата палитра от световното кино, до която той не може да се докосне при нормални обстоятелства. От друга страна, тази политика имаше за цел да представи новите български филми по възможно най-добрия начин по света. Стана традиция да показваме ново българско кино пред специално поканени фестивални директори, селекционери на международни фестивали и представители на елитна кинопреса.

Това за три години изстреля във фестивална орбита не малко български филми. Веднага се сещам за "Чия е таз песен", "Азбука на надеждата", "Рапсодия в бяло", "Мила от Марс", "Емигранти", "Подгряване на вчерашния обяд" и много други ленти. Хората дойдоха, видяха ги, разговориха с техните автори, включиха ги във фестивалните си програми и те взеха доста награди. Късометражното кино е другият жанр, който традиционно подкрепяме. И тази година отново ще има конкурса "Джеймисън" и тук важното е не толкова паричната премия, колкото пътят, който се разчиства пред спечелилия филм. Големият пробив за нас беше миналата година в Кан, когато два български късометражни филма влязоха в Седмицата на критиката.

Та тази съзнателна политика отне като цяло осем години. Последните четири бяха особено силни, но е факт, че фестивалът се отвори за всякакъв жанр кино и се превърна в място, където се срещат всякакви професионалисти. А моята цел е да превърна алтернативните филми в касови.

В: Колко време ще е необходимо, за да започнат хората да ценят българското кино? Любиша Самарджич например разказваше, че в Сърбия е нещо като традиция всеки техен нов филм да събира хилядна публика.

- Факт е, че всеки сръбски филм се гледа от поне сто хиляди зрители, а хитовете се гледат от поне половин милион публика. Да не говорим за изключенията... Това е сериозен процес, който има нужда и от държавно регулиране. Разбира се, ние имаме много добра публика на българските филми на нашия фестивал, но оттук-нататък механизмът за достигане на тези филми до масовия зрител е съвсем друг. Приятното изключение в този случай е "Мила от Марс", но това е един особен феномен. Първо, филмът е адресиран към зрителя, той имаше огромен успех, а след това разпространителите го поеха, а те имат огромно влияние.

В: Имате ли поглед върху тазгодишните номинации за наградата "Джеймисън", ще бъде ли оспорвана наградата?

- Аз съзнателно нямам поглед. Всичко съм оставил в ръцете на селекционната комисия и доколкото знам, ще има доста любопитна конкуренция. Надявам се журито, което е много качествено, да избере най-добрия кандидат.

В: Колко гости очаквате да пристигнат тази година?

- Тази година имаме между 120-150 гости, което е огромен скок в сравнение с това, което сме правили до момента. Посещението на по-големите имена пък е свързано с конкретна галапрожекция или ретроспекция. Започваме с британското кино и галапредставяне на Питър Грийнауей. Имаме гръцко галапредставяне, което е свързано с пристигането на Тео Ангелополус, ще има специален акцент върху вечерите на финландския режисьор, продуцент и сценарист Мика Каурисмаки, на сръбския режисьор Горан Паскалевич, ще имаме и френско галапредставяне.

В: Кои са тазгодишните акценти в програмата?

- Това са филми като "Вера Дрейк", новият филм на Емир Костурица, филмите на Питър Грийнауей, панорамата на аржентинското кино, за която ще дойде режисьорът на Карлос Сорин, не трябва да се пропуска корейският филм "Самарянката" на Ким Ки-Дук, хонконгският "2046" на Уон Карвай, а НВО ще има специална програма в рамките на феста. Българското игрално кино ще бъде представено с 4 пълнометражни игрални филма, 2 среднометражни и няколко закрити прожекции за гости на фестивала на най-нови филми в работен вариант.

Ще бъдат показани "Изпепеляване" на режисьора Станимир Трифонов, "Откраднати очи" на Радослав Спасов и премиерните "Смисълът на живота" на Красимир Крумов и "Принцът и просякът" на Мариана Евстатиева-Биолчева. Българските филми в документалната програма ще бъдат обединени в рубриката "Нов начин на живот, ново кино". Не трябва да се пропуска и "Георги и пеперудите", който получи наградата "Сребърен вълк" от най-престижния фестивал за документално кино в Амстердам.