Един от най-радикалните художници в съвременното българско арт пространство - Красимир Кръстев (Расим) представи свои проекти в галерия "Ор Шам" в Страсбург. Сред тях са негови творби от последните 10 години - проектът му "Корекции", който изследва пределите на човешкото тяло чрез бодибилдинг, "Корекции 2" - видеолента, на която Расим е заснел обрязването си, видеоинсталацията "Фенът", в която художникът показва на забавен каданс собствените си реакции по време на футболен мач и видеото "Дрога", в което Расим отново прибягва до крайно изследване на себе си, като диша лепило. В изложбата, която продължава до 15 април, са включени още фотографиите "Адреналин", както и двете акции Poster (1995) и I love Denitsa (1997). Работите са подбрани от кураторката на проекта Карин Вона.

----

Как се осъществи срещата ви с Карин Вона?

- Тя изследва съвременното балканско изкуство. Дойде в ателието ми в София и сама избра работите, които да покажа в Страсбург.

Има ли специален интерес на западните куратори към балканските художници?

- Струва ми се, че западното съвременно изкуство се намира в задънена улица, предъвква едни и същи теми. На кураторите им се иска Балканите да дадат нов импулс на съвременното изкуство и упорито търсят тук свежи идеи. В същото време обаче не очакват от нас само балкански сюжети, вече се преекспонираха символите на войната и разрухата, които идват от Балканите. Карин Вона се спря на моите работи именнж защото според нея те носят силна балканска енергия, заключена в глобални теми.

----

Расим озаглавява изложбата си в Страсбург "Расим №1". Същият надпис стои и върху визитките му. Той е инспириран от една анкета на вестник "Култура" през 1995 г, в която изложбата на Расим "Под друг ъгъл" в галерия "Ата - Рай" бе обявена за най-добрата изложба на годината.

----

Наистина ли смятате себе си за номер едно? Имате ли самочувствието на най-добрия български художник?

- Това е провокация, разбира се. Свързано е със статута на българския художник в обществото ни - никой не се интересува от него, той никога не би могъл да бъде номер едно. Изкуството не е като спорта, в него няма правила. Никой нищо не губи, но и нищо не печели. Аз не съм се взел толкова на сериозно, но в същото време не искам да омаловажавам това, което правя. Тази тънка граница между онова, което си, и онова, което искаш да бъдеш, между реалността и мечтата всъщност е в основата на изкуството.

Наскоро обаче излезе книгата "Автобиографии" на Барбара Щайнер и Джун Янг, където вашето име е редом с това на Джеф Кунс, Анди Уърхол, Синди Шърман. Не е ли световното признание по-важно от регионалното?

- На мен лично ми омръзна да се убеждавам във верността на твърдението, че никой не е пророк в собствената си страна.

----

Последният проект на Расим в България беше акцията " Бог се роди, Коледо..." Художникът показа снимка от видеозона на сина си, надписана с познатия рефрен от фолклорната песен. В момента Расим ходи на психоаналитик при Миглена Николчина за целите на следващия си арт проект, с който цели да разбере границите на нормалността си.

----

А какво се случи с идеята ви да рисувате небета?

- Не съм се отказал от нея. Все още трупам изображения на небетата над различните градове по света, в които съм бил. Небето продължава да ме потиска, интересува ме като граница на "горе" и "долу". Хората гледат прекалено около себе си или прекалено отгоре на нещата и все по-малко гледат нагоре. Освен това искам да летя в Космоса. Има един сръбски художник, който е издържал всички тестове, но не е излетял все още.

Не е ли много банално това? Защо ви е?

- За да имам още една мечта.