Една от най-големите британски звезди в момента е Джейми Оливър. Славата му се мери с тази на Дейвид Бекъм. Това, което знаем със сигурност, е, че е готвач на 29 години и вече е милионер. Идол за тийнейджърите. Рекламно лице на гигантски хранителни компании и вериги. Води едно от най-авангардните кулинарни телевизионни предавания - The Naked Chef. В него обикаля с култовия си мотопед Vespa (модел от 50-те, възроден от кампанията Cool Britannia) лондонските касапи и пазари, след което в собствената си къща под формата на истински актьорски етюди готви за приятелите си. Част от сериите бяха излъчени с успех даже във Франция. Има си естествено ресторант, както и фондация, която обучава безработни в този вид бизнес.

За кулинарния му стил се спори много. Някои критици виждат Оливър като част от шоубизнеса, за други е роден готвач, за трети - безобразник и хулиган, който безчинства в свещената кулинарна територия. Така или иначе много по-важното е, че вече съществува стилът “Джейми Оливър”.

С новата си телевизионна серия Jamie’s School Dinners от края на миналата година Джейми Оливър поведе

истински

кръстоносен поход срещу храната в училищата

Той обиколи много от тях и присъства на обедите на децата, като разгледа почти под микроскоп чиниите им. И след като направи обстоен анализ на съдържанието, отправи тежки обвинения към лейбъристкото правителство и разстрои милиони родители - училищните обеди според него не само увреждали здравето на децата, но и образованието им.

 Нарече политиците безотговорни хора, които са загубили връзка с реалността, и започна безпрецедентна кампания за качествена и готина храна за учениците. Изготви си програма за fucking cool обеди и обяви война на този shit, с който децата се тъпчат. В своя уебсайт обяви, че така ще извърши най-голямата гастрономическа революция във Великобритания. Светкавично се яви и петиция, в която за дни се събраха 200 000 подписа за увеличаване на цената на “порциона” на дете: от 37 пенса на… до колкото е възможно повече. Е, вчера дойде новината, че Джейми се е преборил за 50 пенса.

Така британското правителството прегърна много по-мъдрата тактика да превърне “детето чудо” от опонент в свой приятел. Умни съветници веднага се досетиха, че смелият готвач, вече разтуптял толкова майчини и бащини сърца, е намерил пътечка и към мозъка на гласоподавателите.

Наред с Тони Блеър министри го приветстваха като "фантастичен и прекрасен"

Рут Кели, държавен секретар по образованието, се съгласи с важността на проблема и обеща, че до септември ще има програма със стандарти за храната на учениците. Вече се създаде и някакъв манифест за децата. Сериозни вестници ("Дейли Телеграф", "Индипендънт", "Гардиан") също похвалиха инициативата, даже писаха за глътката свеж въздух за обществото, ако младият готвач влезе в политиката.

И така: след като си премести носа от тенджерата в управлението на държавните дела, Джейми Оливър от фактор в кулинарията и икона на модното се превърна в социален реформатор и национален герой. А няколко месеца преди изборите в кралството обядът на децата се превърна в точка номер едно в политическия дневен ред.

Все още не можем да знаем как ще продължи това заиграване, но има обаче няколко неща, над които може да се замислим:

Първо,

“Звездите”, по собствена воля или не, са в политиката

Отдавна в света съществува дилемата на кого да вярваме - на дискредитирания политик или на невежата звезда. Установена е и тенденцията фактите и сериозната аргументация да отстъпват пред лесно манипулираните чувства и лозунгите ангро. Но феноменът, че за да си успешен в политиката, първо е необходимо да си се прочул извън нейните територии, вече стана твърде очевиден и затова остаря. По-умните си остават в своето поле и от тази трибуна говорят за политика.

Второ, политиката, особено когато навлезе в предизборния си цикъл, започва да се промъква и надниква в най-личните ни пространства - в чиниите, под юрганите, в болестите и страховете на хората. А каква по-голяма власт от тази да нахраниш добре? Да заситиш този, който в йерархията е под теб? Това си е архетипната поза на всеки властващ. Но както ни е известно, въпреки обещанията и опитите с пасти вместо хляб или пък галони бира вместо вода досега

само на един се е удало да нахрани и напои всички

Механизмите са универсални, разликата е в нивото. Ако в “цивилизования свят” звездите вече са по-на себе си, тук наблюдаваме пиковата ситуация на явлението “да се пробвам в политиката”. Десетки примери, даже ми е неудобно да ги изреждам. Всички те се търкулват при властта и обикновено си тръгват оттам с омерзение, по терлици, със скандал или просто с повече пари.

Колкото до храната - когато се видят безпомощни, поради липса на въображение викат на помощ кифлата и чашата мляко. Или пак поради липса на въображение организират предизборни митинги с клади и въртящи се на тях меса, несънувани и от Гаргантюа.

С две думи,

тук говорим за изхранване, там - за по-здравословна и вкусна храна

Тук - за хора “повервали си”, които разперват ръце и стават политици. Там - за хора, които въпреки всичко имат и мисия. В случая с Джейми Оливър - явно изпълнена. Склонна съм да вярвам, че добър или лош, той все пак ще спре там, където е.

Едно е сигурно: хората трябва да бъдат нахранени - с храна, новини, надежди, все едно. Играта е много стара, правилата са повече от ясни, важното е кой ще я изиграе най-апетитно.

 

Една от последните рецепти на Джейми Оливър

Печена сьомга с подправки, увита във вестник

1 хубаво парче сьомга - около килограм,

морска сол, счукан черен пипер,

зехтин

4 шепи нарязани на едро пресни подправки - магданоз, копър, босилек

1 вестник - ще свърши работа и този, който в момента е в ръцете ви

2 лимона - нарязани на тънки кръгчета

6 стръка пресен лук - нарязан

2 лъжици семена от копър, счукани

Измийте рибата. Натъркайте я със зехтин, солта, черния пипер и половината от подправките.

Разтворете вестника и оставете рибата по средата му. Поръсете навсякъде щедро с още зехтин. Добавете и всички останали подправки - вътре и по кожата на рибата.

Завийте всичко това във вестника в хубав пакет, така че нищо повече да не може да проникне в него. Може да използвате и готварски конец, за да затегнете. Сложете го под течаща така, че да се напои добре, и да имате усещането, че е подгизнал, след което веднага го оставете във фурната - направо на скарата.

Пече се 30 минути на 220 градуса.

Сьомгата е подходяща за тази рецепта, защото е мазна риба и достатъчно вкусна, за да я оставим с още розовия й цвят отвътре. Поднесена с варени картофи, зелена салата или домашно приготвена майонеза - просто е фантастична!