В края на тази седмица се събраха едно погребение и една сватба, сякаш да ни припомнят, че животът в крайна сметка е тяхното редуване. Но нищо не е еднозначно, защото се разпилява в различни следи и неочаквани последствия. Днешното погребение, освен че е световна загуба и житейска неизбежност, се превърна и в поредното изпитание за протокола на утрешната сватба.

Неблагополучните обстоятелства около брака на принц Чарлз и Камила Паркър-Боулс се завъртяха още при самото му обявяване. Първо самата му законност беше поставена под въпрос и дузина специалисти се заровиха в дебелите книги на прецедентното право. После отново погледнаха в тях, за да видят каква ще е титлата на Камила. След това се появи безкрайно уточняван списък на поканените. По-сетне се реши, че ще има церемония, на която майката на жениха няма да присъства. Да не забравяме и че тя ще се проведе в по-скоро плебейското кметство, където на принца ще се наложи да попълва формуляри с “адресна регистрация” и “месторабота”. За капак на всичко след кралската особа ще се изредят като на конвейер още три записали се двойки.

Дотук по някаква ирония кралското събитие пропада в колажа на

едно погребение и четири сватби

Накрая (но пък от къде да знаем, че това наистина ще краят на несгодите) сватбата заради погребението беше изместена с един ден назад. Този ден от своя страна е годишнина от погребението на кралицата майка и на кралицата едва ли ще й е до празнуване. Главоболията се разпростряха и върху Кралския монетен двор и пощите, които трябва да сменят възпоменателните монети и марки с новата дата. Но нали разбирате, че всяко зло е за добро, и всички те заедно със сувенирите вече започнаха да трупат и принадена колекционерска стойност.

И най-сетне: престолонаследникът на най-могъщата монархия в света ще отпразнува сватбата си, макар и втора, с…

формален прием със студен бюфет и хапки

Нищо не прилича на това, което би трябвало да се очаква: грандиозна вечеря със свещи и цветя, сребърни подноси и порцелан, в който се редуват най-различни, но само екоястия, и, разбира се, много овнешко (принцът е патрон на движението “Ренесанс за овнешкото”, което е традиционна английска храна, изгубила популярност през последните години). А 20-те сватбени торти са поръчани на възрастна сладкарка от Уелс

говори се, срещу 3.99 паунда всяка. Камила Паркър-Боулс вероятно наистина не иска да е кралица, но, можем да предположим, че като всяка жена, която се жени за принц, не е мечтала на сватбата си да стои права и на крак да се залъгва с дребни сладки…

Наистина вече и етическата конюнктура е различна - в никакъв случай не е бон тон да демонстрираш, че си от по-добрата страна на живота. Или ако правиш това, то веднага те превръща в новоизлюпен буржоа, или просто парвеню. Новото джентълменство все повече иска да се завърне в изначалната си форма - gentle били тези хора, които ценели достойнството на другия повече от своето, и всячески се предпазвали да покажат своето превъзходство.

И все пак, монарсите - дали Балтазар или Луи XIV - са използвали публичното консумиране на храна, за да придадат повече драматизъм на властта си. Често след пир те

давали остатъците от храната на народа

Забележително е, че мотивът им не бил да го засити, а да го заплени с кулинарните си ексцесии. Един египетски барелеф изобразява Нефертити на сватбата си с фараон Ехнатон. Тук най-красивата на света е неузнаваема и изобразена като войнстващ чревоугодник, който разкъсва със зъби сграбчените пилета във всяка от ръцете си. По същия начин е и Ехнатон - въодушевен и очевидно гладен, той размахва над главата си поднос, пълен с месо. При сватбените пирове на римляните били допустими дори садистични действия - описани са ужасяващи игри с роби, чиито ръце били отрязвани, след което оставяни да се удавят в басейни с екзотични риби при всяко изпускане на чаша. Не знаем точно колко били хората на сватбата на дъщерята на Хенри III през XIII век, знае се обаче по-важното - за нея

били заклани 7000 кокошки, 1300 елена, 170 глигана

и били раздадени 60 000 самуна хляб. Е, осем века по-късно продължителят на тази монархия съобщи, че

заедно с булката си ще останат на собствения си прием до 6 часа, след което ще се оттеглят. Още едно отстъпление - сватбите на кралските особи освен със своята разточителност се славели и със своята продължителност. Бавността и притежанието на време впрочем е най-големият лукс на аристокрацията и основното, което я отличава от правещата пари буржоазия. Не случайно знаем от приказките, че царете на сватбите си “три дена яли, пили и се веселили”, без даже да се уточнява какво.

Но съвременните “служебни” монархии, затиснати от конституциите, не им остава друго освен церемонията и протоколът. Аристокрацията, изгубила своите власт и правомощия, с окастрени привилегии, пребивава в днешния свят като факир, който жонглира вместо с пилета с титлите и имотите си в едната ръка и с протоколите и менютата в другата. Царската особа не може да направи изявление по друг начин, освен да го закодира във френски менюта и помпозност на поднасянето им. Гласът на тези монарси може да се чуе само през приеми, коронации, юбилеи, официални вечери, сватби и погребения. Това са последните им убежища и бастиони. И те мислят през тях.

Преди три години бившият румънски крал Михай дойде на частно посещение на Симеон Сакскобургготски. За събитието, както винаги, имаше много въпроси и никакви отговори. Единственото, което човекът с длъжност министър-председател и с глава на цар направи, бе да обяви: “Обядвахме заедно, менюто беше

боб и самоковски зелник

Оказва се обаче, че светът посяга и на този реквизит. Най-консервативното говорене на непоклатимите от векове кралски правила се пропуква. Втората сватба на принц Чарлз освен всички други неща означава разпад на менюто, абдикация от церемонията. Разбира се, не може да не признаем, това е в името на примирението с времето и на признаването на силата на обстоятелствата. С две думи - на добрия тон.

Ястията, които се поднасят на кралските трапези, по правило са от традиционната висока френска кухня и се обявяват в менюто на френски. В официалните списания и сайтове предоставят забавни рецепти, в които се изреждат продуктите без количеството и пропорциите и без никакви уточнения за приготовлението. Между другото възрастната дама от Уелс също категорично отказала да даде на личния му готвач рецептата за усладилата се на принца торта.

 

Като илюстрация ви предлагам една рецепта, по-скоро антирецепта, дадена като антре на коронацията на крал Джордж V, 22 юни, 1911. Тук в никакъв случай не трябва да сме доверчиви, защото никой нормален кралски готвач не би издал тайните си.

Salade d’Asperges а la Vinaigrette (4 порции)

4 листа от салатка

2 пресни лука (само зелената част), нарязани на много ситно

500 г сос винегрет

500 г средно големи аспержи

сол и черен пипер

Измийте и сложете аспержите за минута във вряла вода. Изстудете ги и ги наредете върху листата от салатките. Поръсете с много малко зехтин, с пресния лук и подправете със сол и черен пипер. Отделно поднесете соса винегрет.