Има автори, чиито произведения, просто не могат да се сбъркат. Един от тях е Иван Газдов. Автор в истинския смисъл на думата, защото той не просто рисува по „свой начин”, но е превърнал „своя начин” в стил, запазена марка, своеобразно откритие, което вече се изучава в учебниците и има свое място дори в енциклопедията. Днес в Софийската градска галерия се открива изложбата на Иван Газдов „Кавър класик графикатури”. Графикатурата е артистично изобретение на самия Иван Газдов, произведение на границата между графиката и карикатурата. Притежава чувство за хумор, тънка ирония, гротеска при деформацията на образа и в същото време е по японски прост и лаконичен графичен лист.

В настоящата изложба авторът прави серия от 30 сериграфски отпечатъци, съпътствани от други подобни, но принтирани върху винил графики, представляващи реплики на известни картини от историята на изкуството. Вероятно тази експозиция е продукт на часовете отмора сред албумите в библиотеката. Работите на Иван Газдов увлекателно ни разхождат из шедьоври като “Мона Лиза” на Леонардо, “Закуска на тревата” на Мане, „Менините” на Веласкес или „Анжелюс” на Жан Франсоа Миле. В тези кавър класики, както авторът ги нарича, той си е позволил да направи свой собствен прочит на темата и сюжета. Така от Леонардовата “Мона Лиза” на практика е останала само прословутата усмивка и скръстените елегантно ръце, а вниманието на зрителя е насочено към италианския пейзаж на фона. В други работи като картината “Анжелюс” на Миле Газдов не си е позволил иронична намеса. Драматизмът, който това основополагащо за изкуството на XIX в. произведение излъчва, е запазен и в неговия графикатурен прочит.

С класик-кавърите на Иван Газдов в България се появява отново една много характерна посока, която съществува преди всичко в западното изкуство. Правенето на реплики на старите майстори, е епизод, през който е минал не един стар и съвременен художник. Сред тях са имена като Пикасо, Дали, Хуан Миро, Франсис Бейкън и много други доказващи, че изкуството в своята история често влиза в диалог със самото себе си.