На 29 май, неделя, ще завърши първото издание на фестивала "Джаз+", представил до момента "Торд Густавсен трио", "Стенли Кларк бенд", "Зуко 103" и формацията "Иво Папазов и приятели". За финал българската публика ще има удоволствието да чуе най-пикантната и интригуваща френска група - "Пари комбо". Концертът ще започне в 20.00 ч. в зала 2 на НДК.

"Пари комбо" е сформирана преди десет години, когато към триото Бел дю Бери, Франсоа-Франсоа и Поци се присъединяват Дейвид Люис и Мано Разанажато. Истински интернационална банда, в която певицата Дю Бери и барабаниста Франсоа са французи, тромпетистът Люис е австралиец, басистът Разанажато е от Мадагаскар, а китаристът Поци е някъде от Средиземноморието... Заедно представляват оригинална смесица от кабаре, джипси и суинг, в която, като че ли това е малко, често ще чуете и латино ритми или испанска китара, или азиатски, или близкоизточни мотиви, а общото звучене е едновременно ретро и свежо. "Пари комбо" имат издадени четири албума - Paris Combo (1997), Living Room (1999), Attraction (2001), Motifs (2004).

Имаме уговорка с Бел дю Бери за телефонно интервю и случайно я заварвам да довършва боядисването на тавана в кухнята си. Държа в ръка обложката на последния диск на "Пари комбо", Мотиви, където тя в компанията на останалите от групата изрязва хартиени фигурки и ги лепи по стената. Затова и първият ми въпрос е дали не го прави и в момента. Отговорът ни връща на земята, за съжаление тя боядисва прозаично. В подобен стил е отговорът й на традиционните начални мои въпроси за първи музикални спомени, за първи влияния като хора и обстоятелства. Нищо интересно, детски песнички, никой от семейството й не е музикант, а музиката, доколкото са я слушали, са били шансоните по радиото.

Вкопчвам се в термина и я провокирам дали не мисли, че прави антишансони, без клишетата амур/тужур... усмивката й разцепва слушалката,нямал съм си представа колко съм прав. И колко е гот да чуеш нещо подобно, при положение че във Франция е класифицирана като неореалистичен шансон. А пък тя никога не е разбирала какво значи това, нито си е падала по подобни определения. Очарована е от скандалното ми определение, защото текстовете й освен първичния смисъл носят доста често и скрит, завоалиран, или както е прието във Франция да се нарича, подтекст на подтекста. И не пропуска любимите си игрословици, римувайки игрива със свенлива. Защото текстовете й, колкото и да изглеждат весели, като мелодията, всъщност въобще не са. По-скоро игра на контрасти.

Оставям на мира задълбаването по Фелини и Антониони и предпочитам философския въпрос за първенството на яйцето или кокошката. В смисъл кое е първично при суинга на "Пари комбо", словото или мелодията. Става й интересно, защото колкото и да е писала текстове върху музика на другите членове на "Пари комбо", когато авторката е тя, и музиката и текстът идват едновременно. Е, случвало се е един-два нейни текста да родят някоя мелодия, но по-скоро е обратното. А дали си е подбирала колегите според способността им да съчиняват музика, отговаряща на текстовете й?

Въобще не, с китариста и барабаниста са приятели от 15 години, китаристът Поци е свирил ъндърграунд суинг, тя самата е пяла друга музика, известно време са работили заедно, после другите двама са се вписали в продължението на поредния музикален проект и ето ги сега, в пълния блясък на суинга, но отправени към други музикални хоризонти. Смигвам й с имената на гост-музикантите в последния им албум, освен румънеца Флорин Никулеску, познат ни от квинтета на Бирели Лагрен, има и две сръбски имена - Зорица Станоевич и Драган Урлич. Явно съм в десетката, самият Бирели е дошъл със струнните си приятели и са звучали убийствено, така че всички са били поканени да участват в албума.

Мимоходом й споменавам, че в София ги чака същата сцена, където са били Бирели и Флорин, тя пуска едно бр-р-р-р от сценична треска и о-ла-ла, дали ще успеем да се представим на тяхното ниво?

Оставям отговора на зрителите и я насочвам към последния брой на сп. "Джазмен" и статията му за възраждането на джипси джаза. Дали не се смятат за някое негово клонче или вейка? Да, вярно е, че китаристът им Поци е напълно в традициите на суинга на Джанго. В сантиментално отношение цялата група и най-вече Поци са много вътре в Джанго, той им е като отправна точка. И ако след появата на "Пари комбо" и още няколко подобни групи хората се обръщат отново към Джанго, значи намигването им към него е било успешно. А дали ще успея със следващата си провокация, търсеща нещo общо между "Пари комбо" и любимеца ми Борис Виан и неговия Колеж по патафизика? Абсолютно - не сдържа смеха си Бел дю Бери, да знаеш колко на моменти ми се е искало с подтекста на подтекста си да стана член на този Колеж по патафизика. Толкова ми харесва да съм дадаистка и сюрреалистка, да правя спонтанни фарсове, както в текста, така и в сценичното представяне на песните.

Не мога да не я попитам дали мисли, че това й помага в не особено франкофонски страни като България. Бога ми, като отидохме в англоговорящи държави, обяснявах заглавията на песните на английски, за да вкарам публиката в света на хумора ни. А ако страната не е много на ти и с двата езика, все гледаме да се оправим, защото с музикалността си, с начина си на пеене и представяне на песните също можеш да комуникираш. Най-обичаме да се представяме пред непозната публика, защото така трупаме безценен сценичен опит. Успокоявам я със заглавието на първата песен от новия им албум, че София колкото и да е хай с английския, лоу с френския, е все пак ин като чувствителност. Спомняме си първата среща на Франкофоли - Ла Рошел преди години, театърът, чиято интимност е сходна с тази на втора зала на НДК и красавицата от Бери обещава да оцвети и тавана на нашите мечти, дори и да се нарича "Джаз+".