Изпълнител: Натали Имбрулия

Стил: поп

Формат: MC/CD

Издател: Виталити мюзик

Не зная дали ви е направило впечатление, но повечето статии и ревюта за новия албум на Натали Имбрулия започват с това как тя е one-hit изпълнител, който покрай суперпарчето Torn се опитва "да ни пробута" вече трета дългосвиреща плоча. Няма как да се съглася с това, особено имайки предвид, че от издаването на най-големия й хит са минали вече осем години, а тя продължава да бъде все така популярна. Основната причина да защитавам певицата обаче е и фактът, че през цялата си кариера Натали е работила с любимци като Фил Торнали (свирил в The Cure), Били Корган (Smashing Pumpkins), Роуън Аткинсън (е, не е музикант, но е голям чаровник), Бен Хилър (работил също и по албума на Blur - Thing Tank), както и съпругът й - Даниел Джонс (вокал на Silverchair). Просто няма как да дружиш с подобни имена и да правиш посредствена музика, нали?

Иначе Counting Down The Days е третият албум на певицата след Left Of The Middle и White Lilies Island, като с него тя запазва олимпийската традиция да издава по една тава на всеки 4 години. Парчетата в проекта са 12, като, общо взето, са два вида - хитови поп-рок изпълнения или нежни и красиви (като нея самата - не случайно Натали Имбрулия е рекламно лице на L'Oreal) балади. Пилотният сингъл е пристрастяващото Shiver, което доста се върти, а клипът му е истински късометражен екшън.

Едва ли има нужда да хваля албума по отношение на саунд - перфектния инструментал, неотразимите вокали и кристално чистата симбиоза между тях. Личи си, че по Counting Down The Days се е работило доста, а резултатът е 12 тъжни поп парчета, които са идеални за тиха консумация на работното място или четейки книга в леглото например. Въпреки казаното дотук трябва да призная обаче, че траковете са малко еднотипни и само 2-3 се открояват като потенциални хитове. В което всъщност няма нищо лошо.