Не може да изхабяваш толкова много жизнена енергия в перфекционизъм, животът е толкова много други неща. Така започва разговорът ми с архитект Пенка Станчева - най-големият перфекционист, когото познавам. „Ние сме забравили, че не трябва само да се работи - работата е един инструмент, тя е като химикалката, с която си пишеш текста. Не можеш без нея, но тя не е целта, а средството" - а тези думи ги чувам от най-големия работохолик, когото съм срещала. И започвам да се съмнявам, че наистина я познавам.

Пенка Станчева е силно противоречива личност. Сама признава, че половината хора казват за нея, че е „страшилище", другата половина - че е „душичка". Струва ми се, че причината е в това, че мисли твърде много върху себе си и постоянно се опитва да се променя. Самата тя твърди, че работата за нея е точно това - начин да развиваш личността си, а не да спечелиш чувал пари и да станеш най-големия в някаква област. Ако пътят ти е да минеш от най-големия работохолик до умереността, явно трябва да си го извървиш. „На 35 години разбрах, че да се работи е абсолютно задължително, но само да се работи е много вредно. Ако не взимаш от природата и приятелите си, няма да имаш енергия", казва тя.

Продължавам да я питам за работата й, защото усещам, че въпреки че вече преосмисля светогледа си на работохолик, все още точно работата е това, което най-силно я вълнува. Казва ми, че за 10 години в бранша е научила доста неща, най-вече да общува по-добре с хората. „Най-голямата ми професионална грешка, която искам да напиша с червена боя на стената, е това, че загубих по моя вина първия си служител - той беше възможно най-лоялният, сърдечен и честен човек. Но беше първият. Човек си учи уроците", казва тя. Хората, с които работи, са най-важното не само за резултатите от дейността й, но и за онова наслаждение от живота, което търси навсякъде. На въпрос как точно подбира сътрудниците си ми казва, че не е достатъчно да са добри професионалисти, но и да са хора с душа. „Важно е да се чувстваме добре, да има атмосфера, това не значи да пием кафета, напротив, работи се интензивно, но с удоволствие", обяснява тя.

Обича професията си, защото е комплексна - артистична, техническа, психологическа, и това най-силно се усеща, когато се прави интериор. Тук стигаме до нейната голяма слабост и това, с което е известна сред хората, които ценят естетиката в дома - вътрешното обзавеждане. Колегите й твърдят, че впечатлява преди всичко с начина, по който работи с цветовете. По думите й, въпреки че това е най-малко доходоносната част от нейния бизнес, остава любимото й занимание. „Едно е да построиш 17 000 кв.м сграда, друго е да обзаведеш 200 - 300 кв.м, у нас цената се формира не като процент от стойността, а на обем. Обаче интериорът ми е като десерта, това, което ме топли, и то заради контакта с хората", казва тя. Ако този контакт е позитивен, нещата стават. Всеки проект е добра симбиоза между този, който ще обитава жилището, и този, който го прави, обяснява архитектът.

Ако има нейно ноу-хау, това е уютът. Успяла е да „стопли" дори корпоративни офиси като този на "Каменица". Избира сама всичко за жилището, по което работи - от мебелите до свещника. Собственият й апартамент е бял и празен с етноелементи. По нейно мнение точно миксирането на стилове е модерната вълна, която все още не е отшумяла и която дойде като реакция и умора от минимализма. "Основните насоки за развитието на театъра, киното, музикалното и танцовото изкуство, пластическите и визуалните изкуства, цирковото изкуство

Освен това, ако не е перфектен, се получава пародия. А хората не са така перфектни и животът не е такъв, той е много по-шарен", казва тя. По нейно мнение това смесване на стилове е висшият пилотаж във вътрешното обзавеждане, защото изисква страхотно чувство за мярка - да има въздух, да е релаксиращо, да не е кич, да има чувство за хумор на места.

Питам я кога разбира, че един интериор не се е получил. „Когато влезеш и когато изглежда хубаво, но просто е едно обикновено място." По думите й смелостта на проектанта и собственика е това, което помага един интериор наистина да стане забележителен. А част от работата на дизайнера е да мотивира тази смелост. „Явно и аз самата съм по-убедителна, когато вярвам в нещо. Естетиката има свои логични обяснения - трябва да имаш търпението да обясниш как изграждаш едно пространство - кое е първо, кое второ, кое е подложка, кое е акцент.

Например имаше един ресторант, върху който работих - когато за пръв път седнахме да говорим със собственика, той ми каза, че най-много мрази оранжевото. И накрая точно този цвят преобладаваше - явно съм била убедителна", разказва тя. "Все пак едни от най-хубавите неща, които съм виждала, са правени не от архитекти, а от собствениците и те имат толкова много живот точно заради детайли, които биха определени от специалист като грешки", продължава тя

Освен интериори Станчева е проектирала и много сгради - така стигаме до темата за строителството у нас. И тя като всеки архитект не може да приеме, че количеството често е за сметка на качеството. „Сега много се строи, няма търпение, отношение, емоция, всичко е на килограм. Не обичам да работя сгради в по-големи обеми, защото те нямат персонификация - там се гони нисък бюджет, срокове - критерии, които за мен не представляват интерес", обяснява Пенка Станчева. По думите й заради ниския бюджет не се инвестира в съвременни строителни системи и в новопостроените сгради няма богатството на елементи, с които се прави една фасада да е жива и разнообразна.

"Всичко прилича на кутии от стъкло, желязо, мазилка. Тук-там някой си позволява да похарчи някой лев повече от тези, които би изкарал от цената на квадратен метър. Основната движеща сила е колко квадратни метра е РЗП-то, нищо друго не интересува голяма част от предприемачите. Пести се главно от естетика. Аргументът „красиво" просто не се приема. Изключенията са рядкост."

Разказва ми за Испания, където има пример на сграда на Гауди, строена 100 години, която след още сто продължава да удивлява. Това е страната, в която Пенка Станчева би живяла, ако постъпи според съветите на приятелите й, които твърдят, че просто е объркала мястото, където е емигрирала. Защото тя всъщност е била „емигрант" в Канада. Но само за три месеца. След като се устройва там с работа и жилище, се връща, за да уреди документите на съпруга си. И остава в България. Причината - според нея отвъд океана просто липсва всякаква емоция.

Тъй като с Пенка Станчева се запознахме на пистата, докато и двете бродехме посинени и унили със сноубордове подмишница, знам, че е спортен човек. Точно така прекарва всяко свободно време - на сърф в най-дивата част на Турция или на ски, защото от сноуборда все пак се отказа.

Изненадва ме с отговора на баналния ми финален въпрос как се вижда след 30 години - „щастлива на село". Мечтата й е да живее на родопски връх. „Усещам, че динамиката все по-малко ми липсва", казва тя. Пак в този дух ми признава, че на 35-ия си рожден ден си пожелала да й се смалят двойно амбициите. "Човек се насища. В началото искаш да си докажеш, че можеш, но ти можеш спрямо определена иконономическа и социална ситуация, която трудно ще надскочиш. Искам да работя със спокойствието и уравновесеността на зрял човек."

---------

Визитка

Пенка Станчева е на 36 години, родена е в Пловдив. От 1995 г. е на свободна практика като управител на "Пост скриптум" ЕООД. Сред наградите й са първо място на международен студентски конкурс за център по изкуства в гр. Лион през 1994 г., първо място от Съюза на архитектите за оригинална дипломна работа, награда "Къща на годината" за 2002 г. и "Къща на месеца" за март 2005 от сп. "Идеален дом". До днес е създала 12 многофамилни жилищни сгради, интериорните решения на 16 кафенета, офиси и обществени сгради и над 20 жилищни интериора. Нейно дело са например жилищните кооперации на строителната фирма "Аримекс", офис сградата със склад на "Термопал" до летище София, интериорът на хотел "Бор" в Слънчев бряг, офисите на "Интербрю" в "Бизнес парк София" и на „Каменица", на тенис клуб "Малееви", на ресторантите "Дел Мондо" и "Ред девил лоунж" в дипломатически клуб "Бояна". По неин проект беше създаден и новият закрит пешеходен мост в Пловдив. Проектира дизайна на мебелите за нова търговска марка на мебелна фабрика "Мебелор".