Русокоси хора със сини очи удрят по гърдите с чукове други светлокоси и синеоки, за да ги изтръгнат от съня. Ледените глави на чуковете са отломки от прочутия Тунгуски метеорит; според легендата той идва от един по-добър свят и носи истинска, чиста космическа светлина. На Земята трябва да останат Избраните - онези, чиито сърца могат да се пробудят за друг живот, да открият любовта и езика на сърцето.

Това е историята. Но тя не е всичко. Владимир Сорокин нямаше да бъде една от звездите на руската литературна сцена, ако не успяваше да предизвика читателя. Даже се говори, че читателите се делели на две групи - такива, които не могат да преглътнат книгите на Сорокин и на такива, които четат всичко, написано от руския експериментатор.

Вярно е, че в "Лед" той също не се отказва от експериментите - книгата на пръв поглед изглежда доста сложна, защото работи на различни нива. Веднъж се появява идеята за богоизбраните човеци, втори път - митът за пробуждането на хората, които говорят със сърцето. При това - през цялото време из романа щъкат руси арийци и дори се споменава идеята, че животът е създаден извън земята и Тунгуският метеорит е носител на космическа енергия, която може да пробуди част от хората. Нали за Сорокин се казва, че спрямо читателя той винаги е практикувал шоковата литературна терапия, тази книга е потвърждение на тези думи.

Фикциите следват една след друга, а за читателя остава да се наслаждава на тънката пародия на руската класика и на ироничния стил на Сорокин.

Иначе самият Сорокин е доста сложна личност. Преди името му стоят няколко определения - художник, белетрист, драматург, сценарист. Ясно е, че е член на кръга на Московските концептуалисти, а още по-интересно е, че до средата на 90-те години на XX в. е по-известен в Германия и Франция, отколкото в Русия

Колкото до превода на Светлана Комогорова-Комата на "Лед" - тук могат да се кажат само добри думи.

Лед

Автор: Владимир Сорокин

Издател: Агата-А

Брой страници: 324

Корица: мека