Българските изпълнители са малко и издават рядко, защото финансовото им положение е тежко. Ако вашият жанр не е популярен като попфолка, няма как да реализирате печалба от продажби на дискове. Турнетата са скъпи начинания и трябва да имате популярността на Слави или "Пайнер" плюс финансовата мощ на мобилен оператор зад себе си, за да го направите. Затова повечето изпълнители разчитат на алтернативни източници на финансова енергия: някои пеят за политически партии - Белослава. Други стават рекламни лица и поставят парчетата си в компилации, които мобилните оператори продават в предплатени пакети - Руши. Трети имат някой зад себе си - "Каффе". Четвърти си имат официален спонсор - "Ъпсурт".

Миналата седмица видях Quattro, новият албум на "Ъпсурт", в магазина. Това, което ме потресе, е, че опаковката му прилича повече на нова разфасовка нескафе, отколкото на хип-хоп албум. Без да поставям качеството на албума под каквото и да било съмнение, смятам, че симбиозата между софийска хип-хоп група и най-големият производител на храни в света е противоречива на три нива.

Първо: принципно. "Ъпсурт" произлизат от крайните квартали, близки са до всекидневието и дискутират социални и политически проблеми с текстовете си. На Запад подобна музика се нарича социален хип-хоп. Представители са групи като Jurassic 5 и изпълнители като Eminem и Roots Manuva. Другата крайност е гангстерският хип-хоп - Ice Cube, Notorious B.I.G., Dr. Dre, Snoop Dogg, с еквивалент у нас Шамара и Ванко 1, когото всички смятаха за позьор, докато съдът изненадващо не потвърди, че е гангстер.

За разлика от поп музиката генезисът на тези два жанра от хип-хоп културата не предполага спонсорство. Ако Еминем имаше пари като малък, нямаше да се вдъхнови за The Slim Shady LP - албум, в който описва нещастното си детство. Ако Айс Кюб имаше чисти пари, нямаше да твърди, че like a snitch life's a bitch, a world full of drama / drug paraphernalia being found by my mama. Ако хип-хопът въобще върти някаква търговска дейност, то това е конфекция. Групата Wu-Tang Clan имат собствена марка дрехи Wu-Wear, Миси Елиът има собствена модна линия за "Адидас".

Второто противоречие е творчество срещу реклама. Не спонсорство, реклама. И преди концерти на "Ъпсурт" са били спонсорирани от "Нестле" и са записвали радиореклами за тях. Но притеснителното е, че първият сингъл от албума - "3 в 1: неочаквано добра комбинация" е много първична, евтина препратка към слогана на продукт на "Нестле" със същото име. Името на това парче и голяма част от текста са наложени отгоре, което говори, че групата е направила компромис с творчеството си. Бритни не пее за "Пепси" в песните си.

Преди време интервюирах Роджър Санчес - един от най-високо платените (и богато спонсорирани) диджеи в света. Питах го как възприема хаус музиката днес, след като тя започва от ъндърграунда, а сега алкохолните компании замерят изпълнителите й с пачки, за да правят партита като Smirnoff Experience. Той каза: "Нямам против до момента, в който спонсорът не налага определен стил музика или ограничения върху изпълнителя." Продуктът Quattro е повлиян от спонсора от текста до външния му вид.

Третото противоречие е правно. Без да засягам спора дали марихуаната трябва да е легална или не, засега под българското законодателство тя е нелегална. Една хип-хоп група я подкрепя, което е нормално. Глобална, правно изрядна компания подкрепя тази група. Дали това не противоречи на корпоративната политика на "Нестле"? Дали в централата в Швейцария знаят за това?

Не искам да кажа, че "Ъпсурт" трябва да отказват спонсорство и да не издават, а че трябва да правят по-малко компромиси с творчеството си, а "Нестле" - да са по-малко агресивни. Една изцяло ъпсуртна продукция ще е много по-истинска и няма да прилича на фрапе, като си я купувате.

*Авторът слуша хип-хоп отдавна. Любимите му изпълнители са Gold Chains, MF Doom и Madlib. От българите смята, че най-талантливи церемониалмайстори (или MC) са "Смотан MC" и "Сенсея" от Русе и добричката група DRS. Пишете му на [email protected]