Летният сезон на археологическите разкопки започва силно с твърдения за три ценни находки, направени през уикенда. Екип на Националния исторически музей, ръководен от проф. Даниела Агре от БАН, откри в събота останки от погребение на тракийски цар от ІV век преди Христа, съобщи БТА. Находката е в могила край село Златиница, област Ямбол (Боляровска община). Като дарове в гробницата са положени златен венец, много златни, сребърни и бронзови съдове, сребърни и златни апликации от конска амуниция. Тракийският владетел е бил погребан с два коня и голямо куче, вероятно - любимите му животни.

При проучвания в ранновизантийския град Нове край Свищов откриха гроб, вероятно на известния като първия преводач на Библията на готски св. Лупос Вулфила, съобщи великотърновската преса. Гробът е разположен в олтара на базилика от VI век. В храма са открити и други гробове на знатни хора от свитата на готския крал Теодорих. Разкопките ръководи Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във В. Търново.

Проф. Николай Овчаров обяви пред медиите в събота, че е намерен дълго търсеният вход към помещение в единствения известен досега тракийски храм от къснобронзовата епоха в тракийското светилище край кърджалийското село Татул. Вратата към храма е изключително малка, което по мнение на специалистите означава, че помещението е предназначено само за избрани. Учените наричат мястото “мавзолея на Орфей” и очакват интересни находки във вътрешността.

Докато местата на разкритията се охраняват от полиция, археологът Георги Китов съобщи, че в прочулата се през 2004 година Плоска могила край Шипка са намерили гроб на убит иманяр от ХІХ век. Според него това е третият в световната археология случай на открит скелет на иманяр от миналото.

Край Русе в каньона на река Черни Лом е открито първото в Северна България скално светилище, ползвано от началото на каменно-медната епоха до Средновековието. Светилището, открито от екип с ръководител д-р Сергей Турбатов, секретар на Археологическия институт към БАН, се състои от скален навес с дължина 40 метра и дълбочина 20 метра, 40-метров тунел под скалата, средновековен скален скит и две отшелнически килии. То е на височина 30 метра над реката в две пещери - "Водна" и "Тъмно". Култовото място е ползвано от 4600 година пр. Хр., през бронзовата епоха, тракийско и римско време, при Второто българско царство до началото на 19-и век.