Меломан
Audiopharm/SMF, 2005
бразилектро
****
В бразилектро компилацията за тази година лейбълът Audiopharm за пореден път доказа, че изданията му са стопроцентова гаранция за стил в подбора на парчетата и в графичното оформление. Който е бил в съприкосновение с предходните издания, веднага ще се съгласи с мен - те са истинска наслада за ушите и очите. В Brazilectro 7 са включени 24 чудесни парчета, вдъхновени от Бразилия и нейната култура. Повечето от ремиксите са специално записвани за тази компилация, което я превръща в голяма ценност.
В първия диск има четири страшно добри изпълнения - на Виктор Дейвис "Morning Sun" (The Juju Orchestra Remix), Бебел Жилберту "Aganju" (The Latin Project Remix), Муудорама "Ir Facil" и най-вече на Ди Ди Бриджуотър с Габен "Into My Soul". Това последното ще завладее сърцето и на по-консервативните джаз слушатели, които не позволяват на новия саунд да се набърква в класическата им колекция. А от втория диск впечатление правят Рихард Дорфмайстер и Мадрид де лос аустриас "Valldemossa", Катиа Б "Parece mentira" (Mo'Horizons Restyle) и Азимут с "Pieces of Ipanema" (Mark Pitchard Remix). Диск, който ще допълни цветното ви лято.
Various Artists: Rough Guide to Boogaloo
World Music Network/Дюкян Меломан, 2005
латин джаз
***
Изключително танцувалният стил boogaloo се ражда в нюйоркските латино общности през 60-те години. Той е смес между кубинска салса и американски соул и е създаден от първото поколение родени в САЩ латиноси. Без да забравят произхода си, а напротив, те обогатяват американската музика със своята латино традиция и я превръщат в разтърсваща краката и хълбоците взривоопасна музикална смес. Повечето от тези музиканти се превръщат в прекрасни бендлидъри, чиито оркестри са причина испанският Харлем да не подвива крак от танци.
Компилацията започва с най-известното парче в стила - "Do the Boogaloo" в изпълнение на Пийт Родригес и продължава с "Fat Mama" на Тито Пуенте и су оркеста и "Boogaloo Mania" на Чарли Палмиери. Освен тях в диска присъстват изпълнения на Фаниа Ол Старс - "Son, Cuero y Boogaloo" и "Viva Tirado", на Исмаел Ривера "Maggo's Boogaloo" и Селиа Крус "Tumbaloflesicodelicomicoso". Странно е, че са пропуснати много важни музиканти като Боби Крус, Ричи Рей и Уили Бобо, но затова пък компилацията предлага най-горещото буугалуу на Боби Валентин "Use it Before You Lose It", както и прекрасното соул парче "A Deeper Shade of Blue"на Рей Барето.
Kudsi Erguner
Islam Blues
Act, 2001
джаз
***(*)
Кудси Ергюнер е може би най-изявеният изпълнител на ней (инструмент, подобен на кавал), наследил това изкуство от своя баща. Установява се в Париж през 1975 г. и заедно с Раби Абу Халил се превръща в ключова фигура при създаването на стил, изграден върху импровизационната свобода на джаза и класическата музика на ориента. Несъмнено доказателство за успеха на неговия подход е ангажиментът му като композитор във филми на Скорсизи и Питър Брук, постановки на Морис Бежар и дори оперна музика - чудесен пример са ориенталските компоненти в „Отвличане от Сарая" на Моцарт в постановка за Залцбургския оперен фестивал.
Едновременно с това Кудси Ергюнер е дълбоко въвлечен във философията на суфизма (мистично учение в исляма), от която той се интересува още от юношеска възраст. Участието му в турски суфитски братства е определящо за музикалната му кариера и първите му записи са свързани с дервишките ритуални традиции - пример за това е издаденият през 1988 г. албум "The Mystic Flutes Of Sufi". Също както и Раби Абу Халил, Кудси Ергюнер открива в джаза неизчерпаем източник за развитие на своята музика и не случайно двамата работят с едни и същи музиканти, като например саксофонистът Кристоф Лауер, Мишел Годар (туба) или Марк Нойсиеф (ударни). Този път освен Нойсиеф гости в Islam Blues са величини като контрабасиста Рено Гарсия Фонс и изключителния виетнамски китарист Нгуен Ле. Освен тях в парчето Twins участва и алжирският мултиинструменталист Карим Зияд. От турска страна тук са Юнус Балджъоглу и Халил Неджибоглу (вокали), Дериа Тюркан (кеменче) и Хакан Гюнйор (канун).
В композициите от този албум се преплитат по един изненадващо органичен начин мистиката на ритуалния ней със синкопите на контрабаса и пулсиращото остинато на ударната секция. Дистортнатите китарни сола на Ле придават абстрактен характер на композициите, превръщайки се в изненадващ контрапункт на интерпретираните от канун и кеменче източни хармонии. Един необичаен проект, заслужаващ вниманието както на джаз публиката, така и на приятелите на класическата музикална традиция на Изтока.