Пол Крейв (Адам Сандлър) е някогашна ярка, ала вече залязваща звезда по американски футбол. След като много пиян предизвиква тежка пътна катастрофа, известният сред запалянковците с прякора Разбивача играч се озовава в затвора, където попада на странни хора. Един от тях е шефът на дранголника Уордън (Джеймс Кромуел), който нарежда на Пол да сформира отбор от пандизчии, способен да се изправи срещу тима на садистичните надзиратели. Речено - сторено. С помощта на затворника Кеъртейкър (Крис Рок) и легендарния Нейт (Бърт Рейнолдс), който поема треньорските функции, Пол повежда екип, обладан от волята за победа, накърненото достойнство и яростта...

Това е накратко сюжетът на “Свободна игра” - мъжка история, спортна тема, затворническа драма, белязана обаче от звучно чувство за хумор. И това не е случайно - режисьор на филма е Питър Сегал, нашумял и утвърдил се в края на миналото столетие с комедиите “Голо оръжие 33 1/3”, “Томи бой”, “Скъпи сънародници”, “Смахнатият професор ІІ”...

Но най-интересното в “Свободна игра” е участието на Бърт Рейнолдс. Може дори да се каже - повторното му участие. Защото творбата на Сегал е римейк на едноименната целулоидна постановка от 1974 (оригиналното заглавие и на двата филма е The Longest Yard - “Най-дългият ярд”). Режисьор на прототипа е големият Робърт Олдрич (“Мръсната дузина”, “Последният залез”), а изпълнител на главната роля в него (тази на Пол Крейв) е Рейнолдс.

Роден на 11.II.1936 в Уайкрос (Джорджия), Бъртън Лайън Рейнолдс-младши поема към популярността и успеха като професионален играч на американски футбол. Но автомобилна катастрофа го разделя със спорта. Затова пък храмът на Мелпомена разтваря широко вратите си за младия мъж. Сетне идват изявите по телевизията, докато през 1961 с “Ангелско бебе” той не прекрачва в омайния свят на голямото кино.

Критиката разделя актьорския му път на два отсека - “до” и “след” “Избавление” (1972). И с право - филмът на Джон Бурман изстрелва Рейнолдс в звездна орбита. Подир “Избавление” той привлича вниманието на режисьорите Уди Алън (“Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се боели да попитате”), Мел Брукс (“Нямо кино”), Тед Кочев, Джери Лъндън...

Ала голямата му стихия винаги са били екшъните, уестърните, приключенските и военните филми. Бърт Рейнолдс пресича на няколко пъти Америка с поредицата за прочутото рали “Кенанбол”, демонстрира героизъм в “Брониран взвод”, язди и стреля умело в “Сам Уискито”, осъществява смъртоносни каскади в “Хупър”... В серия от заглавия актьорът демонстрира несъмнения си комедиен талант, участва и в няколко мюзикъла. Така той се превръща в живата емблема на третата американска филмова столица - Флорида (останалите две са Холивуд и Ню Йорк).

Но Бърт Рейнолдс не е само актьор. С “Гатор” (1976) той дебютира в режисурата, опитва силите си и в продуцентството - през 1975 с Робърт Олдрич основават “РОБЪРТ къмпани”. През 1978 Бърт осъществява голямата си мечта - създава свой театър в град Юпитер, Флорида. По същото време отпуска и 1 млн. долара за Университета на щата Флорида, където се създава катедра по театрално изкуство. През 1981 той е удостоен със званието “доктор на хуманитарните науки”, а заедно със Спилбърг стават носители на наградата “Истман Кодак”, връчена им за “изключителни лични усилия при подпомагането на млади таланти”.

Вече близо половин век по снимачните площадки, Рейнолдс дълго време бе един от тримата (заедно с Марлон Брандо и Силвестър Сталоун) изпълнители с най-високи приходи в историята на киното. Ведно с Бинг Кросби и Шърли Темпъл е обявен за “най-любимия американски актьор на всички времена”! Определян е от публиката като “най-добрия киноактьор” в протежение на шест последователни години, пет пъти е класиран като най-популярната звезда на Америка от Националната асоциация на собствениците на кина... Отличаван е и с почти с всички възможни холивудски награди, но не и с “Оскар”, за който само бе предложен през 1997 за “Буги нощи”. У нас сме го гледали в “100 пушки”, “Полицай под наем”, “Мъжът, който обожаваше жените”, “Кенънбол”, “Ченге и половина”, “Смяна на каналите”, “Веществено доказателство”... Дойде ред и на “Свободна игра”.