Когато говорим за бира, най-лятното питие, трябва да се започне с бирофобите и техните бирофобии.

Бирата почти с доктринерска непоклатимост, при това от незапомнени времена, попада в полето на пренебрежението.

Най-голямата и първата имиджова война, която бирата губи, е тази с виното. Освен с истината виното върви ръка за ръка с изтънченото и с добрия вкус. Картината е следната: разни нотабили и аристократи “отпиват” от кристалните чаши вино, докато в същото време някъде долу плебсът “се налива” кога с халби, кога направо с бутилки бира. Тези представи и подозрения са много стари и съвсем обяснимо идват от юг.

Истинският дом на бирата е извън районите на лозята

в обширната зона на северните земи - от Англия и Нидерландия през Германия, Бохемия, Полша до Подмосковието. Тя се произвежда от градовете и владенията на Централна Европа, въпреки че нейното царство се простира и далеч на юг. В Севиля например първата пивоварна съществува още от XVI век. Но пиячите на вино от лозарските страни винаги са се присмивали на тази северняшка напитка.

В книгата изследване “Частният живот на французите” от 1782 г. Льо Гран д'Оси разсъждава върху любопитен икономически казус: тъй като

бирата е питието на бедните

твърди той, в трудни времена нейното потребление се увеличава и обратно - икономическият растеж връща пиячите на бира в правия път на пиячи на вино. Точно такъв бил резултатът според него от разрухата на Седемгодишната война - едно от най-големите бедствия, които тя донесла, било повсеместното пристрастяване към биропитието.

В друга книга, написана от Естебанильо Гонсалес, се разказва за един испански войник, участвал в битката при Нордлинген, на когото му призляло дори при мисълта да я докосне. “Прилича на урината на руснак, болен от треска.” После, като се наложило все пак да я опита, нищо не се променило и на сутринта му се струвало, че цяла вечер се е наливал със съдържанието на нощни гърнета…

Днес картината не е по-различна. Освен за несериозно

бирата минава и за предимно мъжко питие

и те си знаят защо. Все пак не бива да забравяме, че в тази категория попадат мъже като Швейк, а не като Джеймз Бонд. Мъжките бирени сюжети са свързани с пот, мускули и шкембета. Вместо бляскави умствени дарби има съдбовни дербита. В представителната извадка ще попадне служител на международния наземен транспорт, а не на някой мозъчен тръст.

Разбира се, най-големият принос за тази представа идва от самите реклами на бира.

И все пак има едно обстоятелство, при което тези представи винаги и безотказно се изпаряват: посещение на град Прага. Да, има и дъблински и лондонски пъбове. Има и saisons в Брюксел, има и фантастични биргартени в Германия. В Прага обаче има легенди, поезия и най-важното думата pivecko - произнасяна с нежно и напевно удължение на и-то. Нещата с бирата в Чехия са по-сложни от факта, че те са нацията номер едно в света по пиене на бира, че годишно поглъщат по 160 литра или че тайната идва от идеалните условия за отглеждане на хмел. Пилзен и Ческе Будейовице са светилища, но

храмовете са бирариите

В тези храмове никога няма музика, има човешки говор. Халбите се отбелязват с чертички - така, както затворниците отбелязват дните си. Мезетата са от векове брамборачки и утопенци.

На едно място във великото произведение на Ярослав Хашек Швейк казва, че правителство, което увеличи цената на бирата, до една година ще бъде свалено. През 1984 г. комунистите в Чехия вдигат почти двойно цената на една халба. Пет години по-късно прокобата на Швейк ги настигна. Днес, в духа на времето, голямата опасност е за малките и средните пивоварни, които имат два пътя: да фалират или да бъдат погълнати от по-големите. Но преди няколко години премиерът Клаус, доказвайки, че е по-умен от Хусак и помнейки заклинанието на Швейк, направи специални данъчни облекчения за тях.

Колкото до легендите, в U Fleku те започват още от 1499 г. Петстотин години по-късно президентът Хавел, който самият по време на дисидентския си живот работи в бирена фабрика, продължи легендата на това място, като канеше всички държавни глави първо там. Идете в U tri zlatych lvu - "При трите златни лъва". Навремето е била домът на учителя по музика Душек и при него често е отсядал приятелят му Волфганг. Сещате се кой. Отбийте се и в “При двете котки” и си спомнете за историята на писателя Бохумил Храбал, който завел жена си там и поканил на масата човек, който признал, че цял живот прави едно: пие бира. Толкова много бира изпил, че веднъж

като си порязал пръста, от него потекла пяна…

Е, това е напълно достатъчно, за да сте забравили за френските изследователи, испанските войници и бирените реклами. Вече сте в доброто и порядъчно общество на биропиячите и сте се научили да цените кроткия и сладостен унес, който само чашата с доброто старо pivecko може да даде.