Крахът на Третия райх
Йън Кершоу, биограф на Хитлер
Темата е болезнена за всеки германец, немските творци пък стъпват покрай нея на пръсти, заобикалят я тихомълком - затова и последният филм за фюрера е от 1955 г., когато излиза "Последното действие" на класика Георг Вилхелм Пабст. Но времето лекува - фашизмът е вече част от историята. Тъкмо многолетната дистанция от "Епохата на Хитлер" позволи в наши дни да се появи явлението "Крахът на Третия райх" на режисьора Оливер Хиршбигел (постановчика на телевизионния сериал "Комисар Рекс").
Действието се развива в края на април 1945 г. из системата от бункери под Германското канцлерство в Берлин. Градът е обкръжен от руснаците, снарядите го превръщат в руини, крахът е неизбежен. Само шепа обречени войници продължават да се бият за всяка улица, за всяка сграда, подкрепяни от гражданските отряди и невръстните членове на Хитлерюгенд. А в бункера животът си тече - на 20 април дори е отпразнуван 56-ият рожден ден на Хитлер (Бруно Ганц). С него са Ева Браун (Юлиане Кьолер), Гьобелс (Улрих Матес), Химлер (Улрих Нотенен), Шпеер (Хайно Ферш)...
И Траудъл Юнге (ражданата в Будапеща Александра Мария-Лара) - 25-годишната лична секретарка на фюрера (впоследствие авторка на мемоарната книга "До последния час: Последната секретарка на Хитлер", публикувана малко преди смъртта на Юнге през 2002 г.).
Тази творба ведно с "В бункера на Хитлер: Последните дни на Третия райх" от историка Хоаким Фест вдъхновяват сценария на Бернд Айхингер, който е и продуцент на филма. Така се ражда желязната драматургична основа, върху която бива съграден колосът "Крахът на Третия райх", предложен тази година за "Оскар" в категорията за най-добър чуждестранен филм.
И с право! Отдавна не бях гледал толкова силно, вълнуващо, потресаващо, разтърсващо произведение на седмото изкуство. В тази грандиозна продукция на Германия, Италия и Австрия има всичко - камера, която превръща клаустрофобичната теснотия на бункера в безмерно пространство, музика, от която те побиват тръпки, звук, който те запраща на берлинските улици - под падащите бомби, автентични костюми, невероятен грим, достоверни декори (копието на бункера е построено в павилион на мюнхенската "Бавария филм")...
Ала най-впечатляващото в "Крахът на Третия райх" са актьорите! Защото филмът не е нито за войната, нито за фашизма, а за хората, превърнали се в синоними на тези две понятия. Швейцарецът Бруно Ганц разбива всички целулоидни клишета за Фюрера, щади достойнството на историческата личност Адолф Хитлер, прави образа му човечен, разбираем - дори когато инак добричкият и внимателният към всички човечец се превръща във фанатично чудовище.
Достатъчно е да се види с каква инатливост, но и с гордост неговият герой отказва да напусне Берлин, позакъснялата му сватба с Ева Браун, достатъчно е да се види с каква обреченост (но и педантичност) подготвя както своето завещание, така и самоубийството си на 30 април. Но не е само Ганц. Трилъровата сцена, в която Магда Гьобелс (ражданата в ГДР Корина Харфоух) погубва децата си, е като преписана от древногръцка трагедия, въздейства шоково като Репиновото епично платно "Иван Грозни убива сина си".
И една любопитна подробност - операторът Райнер Клаусман "изгражда образа" на военен Берлин, снимайки в Санкт Петербург, където над 700 руски статисти навличат немски униформи. Съвсем накрая пък ми се ще да отбележа циничната реплика на Гьобелс по повод нерадата участ, сполетяла немския народ (която звучи актуално и препраща към родната действителност): "Да страдат! Нали самите те ни избраха!"