Книгата с рецепти на Жерар Депардийо излезе само преди дни и вече е безспорен бестселър, който стискаме палци да бъде издаден и на български. "Моята кухня" зарадва едновременно последователите на гаргантюанската практика и феновете на актьора, известен освен с многото си таланти и със способността да поглъща по четири пилета…

Въпреки рекламата малцина помнят, че Жерар Депардийо е преди всичко символ на една тенденция, започнала през 70-те, наложила се през 90-те и обявена през тази година от експерти и посветени за утвърдена традиция: световните знаменитости, независимо от кой жанр, след като натрупат достатъчно известност и пари, да си купуват лозя и стръвно да се захващат с винения бизнес.

Заедно със съпругата Карол Буке, семейство Депардийо са сякаш създадени за виното. Какво по-подходящо за етикет на вино фамилно име от Буке (букет)?! И все пак легендата винаги ще се върти около знаменития нос на актьора, изиграл Сирано. Очевидци твърдят, че това е най-красивата сцена, която човек може да наблюдава: Депардийо на дегустация.

Французинът притежава шато на Лоара и необятни лозя. Работи с професионални консултанти, но казват, че попълвал в квадратчето за месторабота acteur-vigneron. Доколкото му позволява времето, той се грижи за вината си и обяснява, че преживява всяка нова реколта като бременност - не може да спре да се вълнува какво ще се роди. Неотдавна френската звезда закупи лозе и близо до езерото Балатон в Унгария.

И ако Депардийо е емблемата, то кръстникът на любовната история между звездите и лозята е Франсис Форд Копола. Той е първият. Стъпва във винения бизнес още през 1975. Всъщност великият режисьор влага една част от печалбата си от "Кръстникът" в прословутата долина Напа в Калифорния. Покупката обаче била с много по-скромна цел и замисъл - заедно със съпругата му Елинор търсели къща за уикендите на красиво място, в което също да отглеждат грозде. Нещата с виното обаче се развили така, както с филмите му: всичките му по-скоро скромни, ексцентрични и рискови проекти завършват с впечатляващи мащаби.

Днес вината на Копола, едно от най-известните сред които е Rubicon, са признати с качеството си даже от всемогъщия Робърт Паркър. Копола вече си позволява и всякакви волности. Преди няколко години той представи своето производство на блан дьо блан, кръстено на дъщеря му София. Събитието беше прието с противоречиви чувства - той се отклони от традицията, като изсипа пенливото вино вместо в бутилка в консерва. Това веднага възмути енофилите, но пък зарадва ценителите на клубната култура.

Оттук насетне имената заваляват едно след друго. Актьорът Сам Нийл например вече си извоюва славата и на един от най-добрите производители на капризния сорт пино ноар. Сам Нийл е известен и с почтителното си отношение към този бизнес - консервативно, граничещо със старомодното. Винарната му Two Paddocks в Нова Зеландия е малък, но изключително успешен бизнес. Виното в нея е само в ограничено количество.

Новата поп вино култура се разпространи и сред рокаджиите. Динозаврите също погледнаха към лозята и вече се заговори за явлението "рококрация".

Клиф Ричард притежава лозя в Португалия. Стинг отдавна е свързан както с недвижимите имоти в Тоскана, така и с нейните лозя. Казват, че правел едно от най-хубавите кианти и може само да се съжалява, че то е в ограничено количество, само за приятели.

Червенокосият Мик Хакнол от "Симпли ред" си закупи лозе по склоновете на планината Етна в Сицилия. Оттам тръгват касите с бутилки червено Nero dAvola, кръстено Il Cantante - "Певецът". Друга музикална знаменитост - Джим Кер от групата "Симпъл майндс" - също избра Сицилия.

Подписът на Боб Дилън също се появява на бутилки вино, кръстено на албума му Planet Waves от 1974. Премиерата на новата реколта ще бъде след месец. Дилън лично одобрява всяка нова реколта.

Какво все пак поражда тази слабост на известните и богатите към винопроизводството? Откъде се появява това винолюбство? Всеизвестна е приказката, че това не е привлекателен бизнес - ако искаш да направиш поне малко пари от вино, трябва в началото да вложиш много пари.

Богатите обаче знаят и една друга приказка: виното се пие по цял свят, но се произвежда в по-добрата част от него.

Отвъд 49-ия паралел вече му става студено. Лозето се чувства добре на слънце, топлина и красива природа. Това обаче иска и звездата. Ако се е случило тя да е в Европа, още по-добре. Никой не може да оспори, че Европа първа е дала основните отговори на трудните въпроси, свързани с отглеждането на лозята.

След цял живот успех на сцени, снимки, пътуване и достатъчно натрупани пари инвестиране във винарна изглежда съвсем естествено развитие.

Лозето също предполага и къща (в случая по-скоро трябва да говорим направо за шато) и най-добрата възможност да избягаш от самотата и да събереш приятелите. Както Копола - в началото той търсел тъкмо това.

Най-сетне звездите са сред най-обременената част от човечеството. Но те добре знаят какво казала една кастилска селянка преди много векове. Виното е quita-penas - най-добрият начин да забравиш всяко бреме.