На 16 септември 1977 г. умира прочутата американска оперна певица от гръцки произход Мария Калас. Съчетавайки неповторимата техника белканто с голяма драматургична дарба, тя става най-известното сопрано в периода след Втората световна война, а богатите й гласови данни й дават възможност да пее както в класически оперни произведения от XVIII век, така и в тези с по-модерно звучене от края на XIX и началото на XX век.

Мария Анна София Сесилия Калогеропулос е родена през 1923 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на гръцки имигранти. Заедно с майка си се премества да живее в Атина, когато е на 13 години. Там получава музикалното си образование и е ученичка на добре известното сопрано от 30-те години Елвира де Идалго в Атинската консерватория. След няколко изяви като студентка във второстепенни роли Мария прави професионалния си дебют в атинската опера на 4 юли 1941 г. в "Тоска" и през следващите три години изпълнява ролите на Сантуца и Леонора.

През 1947 г., приела вече артистичния псевдоним Калас, тя дебютира на италианска сцена в "Джокондата" на сцената на Арена ди Верона под палката на Тулио Серафин. В сътрудничество с известния диригент през 50-те години тя записва множество опери и възражда стила белканто. Това десетилетие е най-продуктивното за певицата, която пее на почти всички световни оперни сцени - "Ла Скала", парижката опера "Гарние", "Метрополитън" в Ню Йорк, операта в Далас, Кралската опера в Лондон и мн. др.

В средата на 50-те години обаче гласът й започва да се променя и след 1958 г. тя вече не е в състояние да изпълнява много роли. Късните й записи демонстрират брилянтни музикални интерпретации и все повече нестабилност във високите тонове, която с течение на времето расте. През 1969 г. италианският кинорежисьор Пиер Паоло Пазолини успява да изкуши Калас и тя влиза в кожата на легендарната героиня от древногръцката митология Медея и изиграва единствена си неоперна роля.

Филмът обаче не се оказва успешен, което отказва Калас от други киноизяви. В началото на 70-те години певицата води няколко майсторски класа в Ню Йорк, което дава повод на директора на "Метрополитън" да й предложи работа в операта. През 1973 г. тя се връща на сцената заедно с тенора Джузепе ди Стефано, но изявата се оказва катастрофа поради почти напълно изгубения глас на Калас. Освен с операта певицата е известна и с връзката си с магната Аристотел Онасис, продължила от 1959 г. до 1969 г.

Тя дори ражда дете от него през 1960 г., но момченцето умира часове след появата си на белия свят. Загубила последователно гласа си, фигурата си и Онасис по нейните собствени думи, Мария Калас прекарва последните си години в изолация в Париж и умира от сърдечен удар на 53-годишна възраст. Както много други знаменитости тя е погребана в "Пер Лашез".