"Хората имат съученици, приятели от детството, а аз имам куче", казва актрисата Лидия Стефанова. Тя и кучето Роналд Рейгън (Рони) са заедно от седем години. За това време са изградили общи навици. Обичат да слушат една и съща музика - Лудвиг ван Бетовен и Рената Тибалди. Разменят си дори сънища - тя преравя градината за кокали, той минава по сцената и се покланя на публиката.

Приблизително по това време 52-годишната актриса Лидия Стефанова, която не е играла от шест години (има "Аксеер" за "Апокриф", играла в театрална работилница "Сфумато"), се среща с Галина Борисова - режисьор и хореограф. Решават да направят представление без думи за кучето и човека. "Спектакъл без извеждане на каквато и да е идея, оставен на публиката с подчертани места за размисъл… без изумителни възгласи. Партньорство между човек и куче", разказва режисьорката.

"Моето куче харесва Рената" е микс от човешки и кучешки емоции. С репетиции, но без дресура, тотална импровизация. Галина Борисова не се бои да влиза в творческата лаборатория, но не обича да определят работата й като експеримент. За последните 20 години е създала повече от 15 представления в търсене на неоткриваемото. Участва на международните фестивали: Central Station, New York /Spring festival, Utrecht / Le Subsistances, Lion / Dance Across Borders, Goteborg /Duncan Centre, Prague / Sophiensaele, Berlin.

За спектакъла си A Never Ending Story получава първа награда за хореография в Грьонинген, Холандия, през 1998. В Червената къща се играе нейното соло "Хуанита Хилдегард Бо", което тази година получи златен медал за монодрама и пантомима на международния фестивал в Белград.

Сюжетната линия на "Моето куче харесва Рената" всеки път ще е различна според моментното настроение на кучето и актрисата. Галина Борисова очаква представлението да предизвика противоречиви реакции. На предварителните репетиции е забелязала, че по-възрастното поколение режисьори и приятели били объркани и не знаели какво да мислят. Затова пък младите не търсели дълбоки послания, а възприемали чисто емоционално случващото се на сцената, радвали се, смеели се и им харесало. Директорът на Театрална работилница"Сфумато" Маргарита Младенова определя спектакъла като "застанал в преддверието и не успял да влезе в хола".

Въпреки че попада по-скоро в жанра "критика", Галина Борисова приема това определение за "Моето куче харесва Рената". "Холът никога не ми е бил интересен, предпочитам преддверието... Дами и господа, за мен ще е удоволствие да бъда remote control-a на представлението", обръща се Галина Борисова към бъдещата публика.