Най-големият успех на българския театрален режисьор Теди Москов е свързан с Чехов. "Дом №13" стана абсолютен лидер в областта Северен Рейн-Вестфалия и двата й най-големи града Дюселдорф и Кьолн. А в Хамбург на камерната сцена на "Талия театър" представлението на Москов се игра повече от четири сезона, което е огромен успех за репертоарен театър в Германия. У нас Теди Москов е популярен най-вече с телевизионното шоу "Улицата", което разсмива. Спектаклите му "Мармалад" и "Майстора и Маргарита" затвърждават дълбоко индивидуалния му и неповторим стил. В новото си представление"Пушката ще гръмне след антракта" Теди Москов прави нов колаж от текстове и теми, засегнати вече в "Дом №13". Този път пред режисьора, поставящ за пръв път в Народния театър, стои трудната задача да разкаже и на българската публика смешно-тъжната приказка Чехов.

Почерпете се с новия спектакъл на Теди Москов "Пушката ще гръмне след антракта". Може да вземете и децата си - гаранция, че няма да им е скучно. Ако се притеснявате, че работата е сериозна, предупреждавам, че не е. Макар и театър, постановката разчита на много повече магия и сценични ефекти, отколкото имаше в шоуто на Дейвид Копърфийлд в НДК миналата седмица. Едновременно с това представлението прави повече открития от всички останали класически или авангардни премиери, трамбоващи столичните театри тази есен. "Защо Чехов? - Любим автор. - Защо любим? - Не се идентифицирам с него, защото той обема огромно пространство, все едно петдесет души наблюдават живота едновременно", обяснява бащата на "Улицата".

След неколкогодишен антракт лошото момче на българския театър Теди Москов отново развихри гения си на неговата си територия - на ръба на абсурда и гротеската, тоест там, където не важат никакви правила и няма предварително дадени отговори. Новият му спектакъл освобождава Чеховите текстове от сериозното екзистенциално звучене, любима храна за интелектуално-снобски вечеринки. Теди Москов е разходил Чеховите текстове по собствената си "Улица" и затова, струва ми се, Чехов може само да му благодари. "Защо така упорито по афиш и вестникарски обявления наричат пиесата ми драма? Нима това е моята "Вишнева градина"? Нима това са моите герои? С изключение на един-двама изпълнители всичко това не е мое... Аз пиша за живота... Той е сив, еснафски, но не е жалко хленчене. Правят от мен мърморко или просто скучен писател... Но аз съм написал няколко тома весели разкази... А пък критиката ме нарежда между оплаквачките", пише Чехов в писма до приятели през 1904 г. Българският режисьор Теди Москов е сред малцината, дали достоен отговор: "Искам представлението да е шеговито, какъвто е самият Чехов, ако видим снимките от младостта му, той прилича повече на Джони Деп, отколкото на уморен от живота сериозен човек, какъвто всички го представят." Ако искаме приказка за живота, любовта, смъртта и абсурда от това, че всички ние се въртим върху една и съща плоча, наречена живот, значи сме попаднали на вярното място - представлението "Пушката ще гръмне след антракта". Антракт обаче няма да има. За сметка на това всеки момент се очаква Теди да избухне и да "гръмне" поредната пиперлива шегичка: "Аз не работя с антракт, понеже ме е страх да не си отидат хората. Или в скучни представления на мои колеги правя кратки, забавни антракти." Теди е особено хаплив преди началото на последното си представление: "Ако не ида да си довърша финала, ще гледате незавършена пиеса за механично пиано." Каквото и да става, важното е да не станеш скучен.

За да събере многопластовия Чехов в едно, Теди Москов изгражда действието около обединителния център на една невъзможно трудна сценография. Чрез мултимедиен екран наслагва три сцени една над друга. В основата е плоча-сцена, върху която героите от спектакъла се въртят и ту се настигат, ту се разминават. По пътя си срещат различни предмети, които им помагат да се откриват. Накрая те все пак се пропускат не заради грешка на сценичните работници, а защото това е най-близко до драматургията на Чехов. Сцената и актьорите на нея не спират да се движат през цялото представление. Това, което не виждаме, са сценичните работници, които тичат отзад като олимпийски шампиони, за да сложат необходимия стол, маса или диван. Теди е задействал чудовищна комуникация не само между отделните герои, но и между отделните Чехови текстове. На едно място един от персонажите минава покрай други двама, изпаднали във вечна любовно обяснение, и изведнъж се плесва по челото: "Абе я аз да си ходя, че май не съм от тази пиеса."

Но своето място Теди Москов намира все по-трудно." Става ми все по-трудно да работя, тъй като много неща съм направил, малко съм си омръзнал и на себе си..."

А когато нещата зациклят, явно трябва да се сменя плочата. Първата среща на Теди Москов с Народния театър е стимулиращата лека изневяра в дългогодишния му брак с трупата на "Улицата". Не случайно 15 минути преди началото на представлението режисьорът все още броди напред-назад, заяжда се със журналисти все едно яде семки и премисля и "плюе" финала. "Защото се срещнах с друго пространство, с друга естетика и невероятни артисти." Последните изпълняват всичко, каквото иска от тях режисьорът. А Теди не е лесен режисьор. Винаги ще си поиска най-трудното.

На пръв поглед общото между Чехов и Москов е в годините на раждане - първият - в1860, вторият - в 1960. Чехов е погребан в Москва, а Москов носи фамилия, все едно идва от там. Като се зачетеш обаче в личната кореспонденция на Чехов, виждаш и други прилики. И двамата са винаги недоволни. Чехов от постановчиците, Москов от графиците на големия Народен театър, в които му се налага да се вмества. За немското представление - първообраз на "Пушката ще гръмне след антракта", Теди Москов пътува цели... шест тома. Така да се каже, жив се заравя в Чехови текстове. Отива нарочно с автобус до Дюселдорф, за да има време да прочете всичко. И през двата дни, прекарани в път, докато българските гастарбайтери крият туй-онуй от митничарите, Теди Москов прекосява други, литературни граници. Извървява ги още веднъж заедно с актьора Санчо Финци, за да може двамата да пристигнат навреме на гарата-театър "Талия" в Хамбург, където представлението им не спира да се играе цели четири години. "Немската публика е по-снобска, тя идва да покаже, че се интересува от руска литература и знае кой е Чехов, за да може после да спомене на парти на своята вила за приятели банкери, на хубава зелена трева: "Чехов, зер интересант." Нашата публика предпочита полуголи момичета в синхрон", казва Москов. А между там и тук наистина има разлика, защото у нас публиката макар и невинаги с изискан вкус, никога не прощава грешките. Българската публика ще се смее само ако е наистина смешно и ще плаче само ако дълбоко си я разстроил. Българската публика е по-изстрадала, понеже улиците ни са с дупки и неравности, които неминуемо водят до дупки и неравности в характера и душата. От "Улицата" тръгват всички театри и пак на нея се връщат. Теди обещава да я направи отново, много скоро по БНТ.