Наследниците на някои от най-забележителните български фамилии политици, индустриалци, банкери и артисти разказват за своите прадеди в книга на журналистката Мариана Първанова. Трудът от около 600 страници с повече от 250 снимки само в първата от двете части засега е с работно заглавие “Поколения”. Книгата се публикува от изд. "Изток - Запад" по повод 15- годишнината на "Седмичен Труд", чиято рубрика "Поколения" води Първанова. На премиерата на 8 ноември в СГХГ за първи път на едно място ще се съберат някои от наследниците на 56-те фамилии, за които се разказва в книгата, като например внукът на Йордан Йовков Боян Попов, племенникът на Любен Каравелов, който носи същото име, правнучката на Петко Славейков Милена, синът на Елин Пелин Боян Иванов, племенницата на Иван Вазов Бинка Вазова.

"Съдбите на известните български семейства са готов сценарий за холивудски филм", смята Първанова. По думите й повечето от популярните и заможни фамилии произхождат от Тревненско, Копривщенско, Панагюрище, Шумен, Казанлък. Много от семействата на политическите фигури са в чужбина, голяма част в САЩ. Някои наскоро са се върнали в България, като например наследниците на едни от най-богатите българи Константин Стоилов и банкера Иван Буров. Много от потомците или не желаят да говорят или връзката с тях е прекъсната и затова в книгата липсват фамилии като тази на Александър Стамболийски, Хр. Г. Данов, тютюнотърговците Палавееви, банкерите Губиделникови.

Сред най-богатите хора след Освобождението е била македонската фамилия от Банско на братя Иванови, пише Първанова. Те изкупували парцели и строели хотели в София, направили и цяла улица - сегашната "Триадица", където били техните сгради. Смята се, че те са снабдявали с оръжие ВМРО и дори, че стоят зад убийството на Стамболов, казва авторката. За тях разказва праправнучката им Рос-Мари Младенова.

На 9 септември най-състоятелната фамилия била на Иван Балабанов - бизнесът му тръгва от една спиртна фабрика във Враца. След девети успява да избяга само с една от трите си дъщери - Бистра Балабанова, която от три години е в България. Въпреки че е наследница на един от най-богатите българи, тя се жени за беден човек - швейцарски миньор, разказва журналистката. Заедно заминават за Австралия. Там започва да тъче вратовръзки и да ги продава и така с малкото събрани пари заминават за Хонконг, където пък става секретарка в поделение на "Бритиш петролиум".

Книгата разказва и за зората на производството и индустрията. Така например Велизар Пеев, “царят на шоколада”, пръв е започнал производство в Своге и е електрифицирал града. Той е бил и придворен доставчик на шоколад за двореца, имал е магазин на мястото на сегашния партиен дом и още една фабрика с магазин на ул. "Екзарх Йосиф".

Книгата описва личния живот на скандални светски личности като Султана Петрова - жена на министър-председателя Рачо Петров, за която се твърди, че е била любовница на Фердинанд, една от красавиците на София заедно с Мара Белчева.

Втората част - “Стара София”, запознава с известни улици и сгради в столицата. Трябва да си от сой, за да живееш на "Оборище", светилата на науката обитавали "Шипка", пише Първанова и създава нещо като пътеводител на адреси на известни художници, класици, премиери.

В частта “Съдебни дела “пък са проследени някои от скандалните дела от XIX до началото на XX век като за парите на Евлоги Георгиев, делото срещу Яворов по обвинение в убийството на Лора.

Най-любопитните факти са събрани в “Други”. В тази част са включени образи като този на прототипа на "софийския Альоша" от паметника на Съветската армия - това бил цирковият артист Александър Юлиев. В главата “Да се пътува с трамвай било подвиг” се цитира заглавие от тогавашния в. "Вечерна поща" и се разказва за страха на софиянци да пътуват с първите трамваи, който после се трансформирал в силно желание да се ползва новото превозно средство и така един от първите трамваи се обърнал, след като в него се натъпкали 200 души. “Гара София - атракция за шопите" разказва за първата софийска гара, на която било много популярно да си направиш снимка с “железния кон” и дори услугата се предлагала от професионални фотографи. Първите лични бодигардове у нас се появили в края на XIX век - тогава княз Батенберг пръв се появявал с охрана от яки момчета. Един от тях - снажният Христо Карагьозов, бил толкова богато облечен, че често го взимали за самия княз, пише журналистката.

--------------------------------- 

 

Мариана Първанова по образование е историк. От 1992 г. е репортер и журналист последователно в радио София, "Новинар", софийското приложение на "Труд" "Софиянец", "Седмичен Труд"