Роден на 4 януари 1932 г. Син на адвокат и пианистка, става професионален фотограф още осемнайсетгодишен. През 1953-та постъпва в Мадридския институт по кинематография. До 1963 г. остава там като преподавател, но е уволнен заради демократичните си убеждения.

В киното дебютира с „Бродяги", заснет с оскъден бюджет и предимно с непрофесионални актьори. Филмът е ярка драма за група малолетни престъпници, които искат да се измъкнат от порочния кръг, като станат тореадори. Вниманието на световната критика Саура успява да привлече с третия си филм - „Лов" (1966) - вглеждане в испанското общество и моралната му дисфункционалнаст при режима на Франко. През 1968 г. получава „Сребърна мечка " за „Коктейл". Шест години по-късно в Кан взима наградата на журито за „Братовчедката Анхелика"- за Гражданската война в Испания.

Темпераментният „Кармен" му донася награда на Британската академия за кино за най-добър чуждоезичен филм през 1983. Филмът дава началото на трилогията, която изстрелва Саура на върха - следва „Кървава сватба" (1981, по Лорка). През 1998 получава специалната награда на Camerimage за „режисьор със специална визуална чувствителност". Българската публика го познава и с по-новите му филми „Фламенко", „Танго", "Бунюел и масата на цар Соломон". Сега българските киномани ще могат да видят и най-новите му произведения - „Саломе" (2002) и „Иберия" (2005).

„Много исках да стана танцьор на фламенко, дори учих това и веднъж демонстрирах уменията си на една танцьорка. Тя ми каза , че от мен танцьор няма да излезе и ме посъветва да се заема с нещо друго. После се увлякох от тангото. Една вечер танцувах на специална вечер в Аржентина. И там всички много се смяха и ми казаха „Карлос, така можеш да убиеш и себе си, и партньорката си". Тогава станах режисьор. Но музиката остана в мен, макар че не мога да свиря на никакъв музикален инструмент. Музиката и танцът си останаха като моето призвание в живота. Затова и в повечето ми филми има много музика и танци, и най-вече - фламенко."

Ето защо няма какво да се учудваме, че след Фламенко", „Танго", "Кървава сватба", „Любовна магия" и "Кармен" Карлос Саура отново посяга към горещия цигански танц, наподобяващ тропот на разярен бик по време на корида, за да ни разкаже новата версия на един позабравен библейски мит. За да е на ниво за ролята на Саломе, испанският режисьор е поканил царицата на фламенкото Аида Гомес, Антонио Родригес се превъплъщава в образа на Йоан Кръстител, а Франсиско Хименес е цар Ирод.

Участват и балетистите от Danza Companiaz на Аида Гомес.

Адаптиран за киното от режисьора и хореографите Хосе Антонио и Аида Гомес, "Саломе" може да се мери с танцови филмови фиести като "Кървава сватба" и "Кармен". Операторите Хосе Луис Лопес Линарес и Тео Делгадо играят със светлината и наситените по испански цветове почти като основния сътрудник на Саура в предишните му танцови филми - оператора Тео Ескамийя.

Оригиналната музика на Роке Банос съчетава фламенко ритми със западна класика и уърлд бийт мотиви. В някои от най-чистите фламенко моменти свири модерният майстор на китарата Томатито. Във филма е използвана и древна сефарадска музика, която е живата връзка между библейската история за Саломе и испанската й версия. Някъде след античните времена част от наследниците на Моисей поемат към Испания, където остават до XV век. Така съвсем естествено и органично сефарадските евреи влизат в досег с фламенко културата на Испания. Така че защо Библията да не ни бъде разказана с езика на испанските цигани. А и щом може да се случи във въображението на Карлос Саура, значи може да се случи наистина.

„Аз съм почитател на въображението. Струва ми се, че във всичко трябва да се пристъпва извън пределите на реалността. Това обогатява възгледите за света, който ни заобикаля. Реалността - ето я пред теб - можеш да я видиш, да повториш диалога, дочут на улицата. А в киното трябва да измисляш историите. И когато ги разказваш, това е твоята голяма лъжа."

Другият нов филм на Карлос Саура - „Иберия", е вдъхновен от сюитата "Иберия" на Исак Албенис (1860-1909) и експлоатира по уникален начин елементите на музикалната комедия. Музиката и танците са изпълнени сред минималистичен декор и са представени само с имената на пиесите и артистите. Във филма Саура събира най-добрите испански музиканти и танцьори. За пръв път на една сцена застават хореографът и бивш солист на Испанския национален балет Антонио Каналес; бившата директорка на балета и звезда на филма на Саура "Саломе" Аида Гомес; китаристите Маноло Санлукар, Херардо Нуньес и Хосе Антонио Руис свирят заедно с пианистката Роса Торес Пардо; легендарният певец и композитор Енрике Моренте, както и дъщеря му - певицата Естрея Моренте. Работи с отворен сценарий и дава пълна свобода на танцьорите и на музикантите. Показва един драматичен и объркан свят, пълен със страст и сила.

„Саура не се концентрира само върху актьорските изпълнения, а представя всички елементи от създаването им - от първоначалната подготовка през репетициите до финалния спектакъл. Изкусният сценичен дизайн се изразява в бели екрани, огледала и многоцветни светлини. "Иберия" съчетава фламенко, балет, модерен танц и различни музикални жанрове.