Само преди десетина дни проф. Николай Цанков беше избран за медик на годината от Българския лекарски съюз. Повод за това признание стана не само дългогодишния му професионален опит, но и включването на името му в сборника "Лекари на света". В него има 65 имена на медици, а подборът им е направен от Световната асоциация на лекарите.

Проф. Цанков е автор на 172 публикации, членува в редица международни организации и редакционни колегии, председател е на Българското дерматологично дружество. В момента оглавява кожната клиника в Александровска болница и е декан на медицинския факултет в София, където прекарва почти цялото си време.

------------------------

В живота си съм получавал доста международни награди, но включването на името ми в книгата "Лекари на света" ме изненада много, казва проф. Цанков в кабинета си в клиниката, където човек веднага може да добие представа, ако не за характера, то поне за интересите на стопaнина му. Навсякъде по бюрата има натрупани листа, книги, научни списания, резултати от клинични проучвания на нови медикаменти и куп вещи, които пазят историята на болницата. По стените висят снимки на основателите на кожната клиника, старинни часовници, календар на "Левски Спартак", свитък с думи на Майка Тереза, които звучат почти като мантра: "Хората са неразумни, алогични и егоцентрични. Обичай ги, каквото и да става..."

Тези слова ми завеща акад. Чудомир Начев, те стояха в неговия кабинет, но веднъж той ми ги донесе, без да обяснява защо, споделя Цанков. "Не мога да разбера нашето общество - когато почина Георги Илиев, една седмица слушахме за него, когато умря акад. Начев, почти никой не разбра. А разликата между тях е огромна - единият е разплакал много майки, другият е помогнал, явно българите опростяха", тъжно констатира Цанков. Според него никой не може да очаква друго от хора, които си избират за лидер Христо Стоичков.

Деградация има и при лекарите, вижте тази снимка от 1923 г., какви одухотворени лица, а сега, видиш бяла престилка, под нея се подават черни ръкави, защо се получава така, чуди се професорът.

Всъщност аз не исках да стана лекар, а филолог, изненадващо заявява професорът току-що поседнал след поредния телефонен разговор. Посветих се на тази професия, защото бях много послушно дете, обяснява той.

Майка му и баща му решили, че задължително трябва да стане лекар, защото в годините на социализма с тази професия ще се чувства по-сигурен. Имахме много приятели журналисти и те всички подкрепяха мнението на родителите ми, затова аз се оказах кандидат-студент по медицина, казва Цанков. Първата година той станал студент по ветеринарна медицина, наложило се пак да кандидатства и едва тогава започнал да учи за хуманен лекар. Любовта към професията обаче дошла едва след три години, когато влязъл в кожната клиника.

Дотогава учех, имах хубав успех, но не ми харесваше и все повтарях на мама - ти ме набута тук, спомня си Цанков.

В клиниката обаче професорът заварил цяло съзвездие от преподаватели и лекари, сред които Петър Попхристов и Велизар Баждеков. Освен това попаднал и на много талантливи състуденти, които го амбицирали да учи. Пътят дотук обаче изобщо не се оказал лек. Много трудно защитих дисертацията си, споделя професорът, през цялото време на трудности го окуражавала майка му. Тя все ми казваше не се притеснявай, ще се търкулне камъкът и ще си намери мястото, спомня си Цанков.

Родителите, първата и след това втората му съпруга са най-големите опори в живота му. Въпреки че и до ден днешен моят баща ми праща обвинителни актове с по 14 точки, които съм забравил да изпълня, но какво да правя, като съм разсеян човек, шегува се мъжът в бяла престилка.

Въпреки че прекарва почти целия си професионален живот в Университетската болница, той започва работата си като ордиантор в Севлиево. "Първият ми случай беше една агрономка, която след дъжда отишла в гората да определя щетите и се натровила с гъби. Като дойде, аз извадих една книга на Монов - търся, търся вътре мястото и не мога да го намеря, ама се оправих накрая", спомня си Цанков. В Севлиево намира и много добър учител. Там се запознах с д-р Иван Войников, който беше по-добър от много асистенти в университета, казва Цанков. Няколко месеца по-късно на 28 години самият той започва да замества асистентите в медицинския факултет и да преподава на студентите.

Младите специалисти и преди, и сега са чудесни преподаватели, защото се стараят повече, особено когато се нуждаят от себеутвърждаване, заключва професорът. Разликата между поколенията обаче постоянно занимава съзнанието му.

Като студент бях въодушевен от Арчибалд Кронин, сега моят племенник, който също следва медицина, изобщо не чете книги, казва Цанков. Преди 100 години Султана убива дъщеря си, защото е бременна, без да е женена, сега чета лекция за СПИН-а и си мисля какви драматични промени са настъпили в човешкия морал. Може би тази болест пак ще обърне нещата и ще върне моногамията", разсъждава Цанков. Четирилогията на Димитър Талев е едно от любимите му четива, "защото в рода си имам и македонска жилка".

Според него обаче на българите не им се удава да пишат романи. Много по-добре се справят в поезията. Много харесвам Яворов, Вапцаров, Смирненски, Дебелянов и Пеньо Пенев, обяснява Цанков. Сред любимите му режисьори са Рангел Вълчанов и Въло Радев. Като студент дори е бил статист в "Първи урок" и "Лачените обувки на незнайния войн". Ако трябва да избира отново обаче, пак би станал лекар, категоричен е той.

Най-щастливите ми години минаха на на Саръгьол, където в продължение на 20 години всяко лято качвахме и лекувахме болни с алергични дерматити, казва Цанков. Там той осъзнал и ограничените възможности на медицината.

За да бъде един лекар добър професионалист, той трябва да знае много, да бъде етичен, нещо, което все повече се комерсиализира в цял свят, и да има обяснение, казва професорът. Последното качество е много нужно, защото то започва да работи там, където спират възможностите на науката. В планината например ние постигахме много добри резултати, защото там лекуваше природата и внушението, обяснява Цанков.

Веднъж беше дошло едно момче от Дупница, на което Ванга казала, че д-р Цанков ще го излекува и заради тези думи то наистина оздравя бързо, разказва професорът.

Освен думите в медицината се оказва, че имат място и още по-необикновени средства за лечение. Преди години в кожната клиника приели за лечение жена с много тежко заболяване. Оказало се, че не могат да помогнат, и близките поискали да я изпишат, за да умре на спокойствие при тях. На следващата Нова година обаче жената дошла с една тава баница, напълно здрава, да им благодари за грижите. Като я видяхме, не можехме да повярваме, казва Цанков. Оказало се, че тя оздравяла, без да прави нищо, като спряла всякакво лечение.

Подобни случаи ме карат да вярвам в една свръхестествена сила, която помага на хората и лекарите, казва Цанков.

Самият той не вярва на много от обществените идеологеми. Не съм религиозен, макар че съм от семейство на православни християни. Не съм член на нито една партия, макар че от 1989 г. бях опиянен със СДС. Не мога да кажа, че сега напълно съм се дистанцирал, но след очакването на бързи промени у хората настъпи едно голямо разочарование, надявам се, че в България пак някога ще се повтори този дух на обединението и креативността след Съединението, казва той. За сметка на това не крие, че е върл фен на "Левски".

Аз съм потомствен привърженик на отбора, за първи път на стадион "Юнак" ме заведе баща ми, казва той. Контактът му с отбора обаче не се изчерпва само с ходенето на мачове. У тях години наред живее един от футболистите на отбора - Георги Кардашев, а покрай него в жилището им идват и останалите играчи. На 7-8 години той даже отива с тях на мач в Дупница. "Никога няма да забравя как след мача с "Червено знаме", на който паднаха, се качихме във влака. Много тъжен, аз ядох кашкавал и хляб, а Митко Дойчинов свиреше на китара и пееше, все едно са победили", спомня си Цанков. Той е познавал и легендарния Гунди, за когото казва, че бил много стеснителен.

Здравеопазването обаче си остава най-парливата тема за него. Самата система е сбъркана, не може болниците да са търговски дружества, които имат по 10-20 млн. лв. дългове и не фалират, категоричен е професорът. Не може и Александровска болница или "Пирогов", където отиват най-тежките случаи от цялата страна, да нямат големи разходи, казва той.

За да се оправи положението, трябва университетските болници да не са търговски дружества и най-накрая да се намали броят на лечебните заведения у нас, категоричен е Цанков. "Не виждам обаче кой ще го направи, защото това означава да остави на улицата половината колеги. Лично аз не мога да постъпя така", казва професорът. Според него този човек трябва да е един нов Кромуел или барон Осман, който без страх да обере негативите на настоящето в името на по-доброто бъдеще.