Парижката модна къща "Емануел Унгаро" е продадена на интернет предприемача Азим Абдула, съобщи "Таймс". Новината, че компанията преминава от италианския производител на обувки Салваторе Ферагамо в ръцете на човек, който няма нищо общо с модата, направо покърти почитателите на луксозната марка, коментира изданието. Фирмата се разделя и със своя главен дизайнер Венсан Дарл, като на негово място ще бъде назначен нов, с по-свежа визия, който обаче все още се търси.

Ферагамо, който купи "Унгаро" през 1996, сега намери начин да се отърве от губещия бизнес на висшата мода, генериращ преди всичко високи разходи и ниски приходи, и намери изход в лицето на базираната в Калифорния компания, пише "Таймс". Четиридесет и две годишният Абдула е роден в Карачи и е натрупал състояние от инвестиции във високи технологии и онлайн бизнес.

Две хиляди и пета година е черна за висшата мода, коментира по този повод изданието. Приходите намаляват, а големите имена в модния дизайн губят стойност. След бума в сектора на луксозните стоки през 90-те години днес компаниите предприеха крайни мерки към губещите марки. Това е втората френска фирма за тази година, предадена в ръцете на американски предприемач. Най-голямата компания за луксозни стоки в света - френската LVMH, продаде едно от най-губещите си подразделения - модна къща "Кристиан Лакроа", на базираната в Маями фирма Falic, която се занимава с търговия на дребно.

Пиер Карден, последният от големите във висшата мода, който притежаваше 100% своята марка, също обяви, че ще се раздели със значителна част от империята си - именно с бизнеса с висша мода и патентите на дизайнерските си произведения. Той обаче реши да изчака и да продаде своя бизнес на професионалисти от текстилната индустрия и в никакъв случай на финансови организации, пише Ройтерс.

Луксозните марки спряха своите дотации за висшата мода. Миналата година Унгаро обяви, че спира колекциите си Haute Couture, защото те не са адекватни на времето. Модни къщи като "Живанши" и "Версаче" също не се включиха в дефилетата в Париж.

Компаниите се сливат и стават все по-големи, пропорционално на това се свива ролята на дизайнерите, а модният бизнес започва да се движи единствено от счетоводните баланси и интересите на акционерите. Известните дизайнери се оказаха неизгодни за марките със своя утвърден, но не много гъвкав стил и високи претенции. Ако в миналото дизайнерите оформяха стила на марката, днес компаниите държат марката да определя стила им. Така в последно време големите модни къщи постоянно сменят своите стилисти - Bill Blass е с трети дизайнер за четири години, Lanvin - с четвърти арт директор за последното десетилетие, Givenchy също е с четвърти дизайнер за дамската си линия за последните осем години. Оставката на Том Форд постави началото на анонимната мода. Собственикът на двете марки "Ив Сен Лоран" и "Гучи" - базираната във Франция Pinault Printemps-Redoute S.A., не направи опит да го задържи и оставката му доказва, че и най-успешните имена са сменяеми в условията на модните конгломерати, коментира "Нюзуик".

"Прада" прекрати договора си с Хелмут Ланг и Джил Сандър, изчислявайки, че цената за поддръжката на тяхната индивидуалност е твърде висока за компании, които работят на загуба.

Налице е и друг процес - големите стилисти се преориентират към по-достъпната мода. Карл Лагерфелд стана първият дизайнер на висша мода, който ще работи за масовия потребител - той започна преговори с шведската компания Hennes and Mauritz. Неговия пример последва и Стела Макартни, която се насочи към същата верига и последната й колекция ще е на по-ниски цени и ориентирана към по-широка публика.

В същото време достъпни марки като "Зара" и H&M имитират луксозния дизайн на модни къщи като "Шанел" и привличат клиентите с шик, който е по джоба на всеки. "Всичко луксозно вече изглежда изтъркано, банално и снобско", казва Фред Уилсън, директор на луксозния нюйоркски магазин "Сакс", за "Файненшъл таймс" .

Тенденцията изработването на луксозни стоки, приемани като запазена марка за развитите страни, да се пренасочва към развиващите се държави се ускорява, което помрачи ексклузивния блясък на марките. Примерите са много - "Селайн", подразделение на производителя на луксозни стоки LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton, произвежда част от чантите си в Китай, около 18% от производството на "Армани колециони" е базирано в Източна Европа, "Гучи" шие спортните си обувки в Сърбия, "Тодс" - в Унгария. Египетска фабрика работи по поръчка на "Валентино". Въпросът, който сега интересува анализаторите на пазара, е как потребителите ще приемат факта, че суперскъпите облекла, за които дават луди пари, далеч не са произведени в Италия или Франция.