В раздирана от гражданска война страна, където е опасно да се обявиш за поддръжник на водената от САЩ коалиция, се изисква голяма смелост да се нагърбиш със създаването на Атлантически клуб. Д-р Хайри Салех я притежава. Роден е в иракски Кюрдистан. Владее свободно няколко езика, завършил е медицина и политология. Докато разказва за перипетиите, през които е минал, добиваш усещането, че неусетно си се пренесъл в света на Шехерезада, във времето на странстващите мъдреци. Д-р Салех е един от изявените активисти на партията на Барзани.

От няколко години живее в България. След падането на режима на Саддам Хюсеин започва да се връща в Ирак все по-често. Роден в Кюрдистан, той е типичен представител на етноса си. Любознателен, отворен към света. В последните години силно го занимават навлизането на интернет и използването на високите технологии в арабския свят. Убеждава и другите, че мюсюлманите не трябва да се плашат от възможностите, които предоставя глобалната мрежа.

Нашият разговор съвсем естествено се върти около Саддам, Ирак след Саддам, тероризма. В момента Ирак се нуждае от международна подкрепа за изграждане на военните, икономическите и социалните си структури, казва председателят на Атлантическия клуб в Ирак д-р Хайри Салех. Според него установяването на демокрация в Близкия изток ще бъде колосален удар срещу глобалния тероризъм. Един от лостовете на тази борба е разширяването на присъствието на НАТО в региона. Д-р Салех посочва, че в момента родината му много прилича на България в началото на промените. "И във вашата страна никой не вярваше, че един ден ще сте член на НАТО.

Важно е да се отбележи, че при нас също представители от различните етноси, социални слоеве и религии поддържат атлантическата идея. В момента имаме клубове в Багдад, Сюлеймания и Басра. Трудно е да се работи на фона на терористичните нападения, но те, изглежда, не могат да попречат на иракчаните да правят своя избор. В Ирак продължават да се създават неправителствени организации, които действат в най-различни сфери на обществото. Много ни е полезен и опитът на Европа след Втората световна война за налагане на демократичните ценности и практики."

Въпреки продължаващите атентати иракчаните са започнали реформа в образованието. Интернет и сателитната телевизия получават все по-голямо разпространение. Ирак се отваря към света и е готов да приеме всяка протегната ръка.

Съдбата на д-р Салех е доста интересна. Той завършва медицина, но след това разбира, че сърцето му е другаде и бързо се ориентира към политологията. След като завършва, започва да се бори за правата на кюрдите в Ирак по времето на Саддам. За да избегне репресиите, е принуден да живее като емигрант в Иран, Саудитска Арабия, Турция, Сирия. В последните години е в България. Твърди, че не се чувство некомфортно у нас. Според него това се дължи не само на отворените през последните години арабски магазини и закусвални, а и на особения мироглед на българите. Според него при нас духът на Европа се среща с мистицизма на Изтока.

В последните години българите започнахте здраво да работите, но в същото време не сте загубили умението си да се забавлявате, обобщава наблюденията си един чужденец.

Годините на имигрантски живот са го научили да се приспособява към вкусовете на страната, в която живее. Според него трябва да сме благодарни на съдбата, че живеем в интересни времена. "Преди да падне Саддам, в Ирак можеше да се разхождаш спокойно, но трябваше много да внимаваш какво говориш. Сега има много голяма свобода на словото, но трябва да внимаваш къде ходиш."

Д-р Хайри Салех определя приетата неотдавна на референдум иракска конституция като важен фактор за обществена консолидация. Д-р Салех е оптимист и за демократичните процеси в Ирак. Той обръща внимание върху факта, че дори сунитите, уплашени, че ще ги изолират, се опитаха да наложат своята воля чрез политическия процес, а не с насилие.

Очевидно е твърде рано за "ура", защото над Ирак все още е надвиснал призракът на етнически и религиозен сблъсък и териториално разцепление. Но е очевидно, че с чужда помощ страната напредва във вярната посока.

Новата конституция е компромис между основните етнически групи в страната. За официални езици са признати кюрдски и арабски. Конституцията гарантира както ислямската идентичност на иракчаните, така и тази на останалите религиозни и етнически малцинства - кюрди, християни и други.

"В конституцията е записано, че федералните органи са задължени да гарантират териториалната цялост и независимост на страната", цитира д-р Салех. Ако за кюрдите и шиитите федерацията е гаранция за тяхната идентичност, на противоположно мнение са управляващите по времето на Саддам Хюсеин сунити. За тях федерализмът е опит за разпокъсването на държавата на съществувалите още по времето на Османската империя три санджака (области).

Федерализмът предвижда не само избор на местни ръководства, но и приемането на местни закони, докато външната и финансово-монетарната политика, отбраната и сигурността ще са прерогативи на централната власт.

Основното постижение на шиитската общност е, че успя да запише в текста, че ислямът е база за законодателството. В основния закон е записано, че нито един законодателен акт не може да противоречи на исляма. От друга страна, новият основен закон на Ирак гарантира правата на човека свободно да изразява своята позиция и вероизповедание. Конституцията забранява проповядването на расизъм, тероризъм, екстремизъм, религиозни култове, противоречащи на исляма. Забранени са дейността на партията на сваления президент Саддам Хюсеин и нейните символи.

Въпреки централното присъствие на Шериата, в конституцията е казано, че 25% от местата в парламента са запазени за жените. Президентът и премиерът трябва да са иракчани по произход. Държавният глава трябва да е най-малко 40-годишен, а премиер-министърът - 35-годишен и с висше образование. Основна задача на кабинета ще е борбата с тероризма и екстремизма.

Д-р Салех е ангажиран плътно с политическия пулс на страната си. Видът му е строг. Споделя, че в последните години му се налага да бъде все по-често с костюм. Все пак един политик трябва да внимава как изглежда, отбелязва д-р Салех.

Въпреки че е повлиян от европейския стил на обличане, той остава верен на арабската кулинария. Поне веднъж седмично си подарява вечер на родната кухня. Според д-р Салех кулинарията е единственото "убежище" в един глобализиращ се свят. Самият той се стреми да не закъснява на срещи. Денят му е строго разграфен за делови контакти, но в него винаги има място за срещи и разговори със семейството, близки и приятели. "Един откровен разговор може да те зареди с блестящи идеи и енергия да продължиш напред."

Д-р Салех е запленен от качеството на българската козметика и пасти за зъби. За това той помага на българските фирми да стъпят отново на иракския пазар. В последните месеци в Кюрдистан са се създали своеобразни български свободни търговски зони, където се предлага основно козметика.

Според д-р Салех не може да се говори с негативизъм за китайската инвазия на Запад, а да се забравя, че историята познава и търговските връзки на Европа с Изтока. Поради местоположението си България има важна роля в този търговски поток. Войната няма да продължи дълго, иракчаните отново ще имат нужда както от помпи за вода, така и от квалифицирани инженери и специалисти по водоснабдяване за възстановяване на напоителните системи на възраждащото се иракско земеделие, прогнозира докторът.

Д-р Салех е убеден, че народите, които са живеели под някаква форма на диктатура, са особено чувствителни към свободата и защита на човешките свободи. Ирак не прави изключение. И там, както в България в началото на 90-те, се наблюдава бум на всякакви фондации от ултрарелигиозните до чисто хуманитарните. Това не трябва да ни плаши, стига тяхната дейност да не е натоварена с политически цели и решения.

"В момента Ирак преживява тежък период. След установяването на вътрешна стабилност и ред трябва да започнат политически процеси, които да поставят основата на новата иракска държавност и да дадат шанс на икономическото възстановяване."