Музикантите, които познават Мирослава Кацарова, казват, че е нежно, елегантно и интересно присъствие на българската сцена.

Издала е един албум „Бяло в бяло", готви втори. Музиката й смесва джаз, етно, боса нова. Не е за всеки.

Тя е и радиоводещ - за предаването си "Дезафинадо" по "Джаз ФМ", посветено на латино джаза, получи наградата "Осмата муза". Сега започва и още едно предаване за същото радио - „Приятели", в което разговорите ще са с „джаз" личности - такива, които живеят, работят и мислят в духа на джаза - импровизирайки.

Ключове към личността на Мирослава са още нейният град - Пловдив, домът и семейството й, това, че е богослов, увлечена по психология и лингвистика, красива.

Срещаме се в клуб "703" - любимо нейно място. Започваме делово, за радиопредаванията. Постепенно става все по-приказлива. Няма нищо против да закъснее за следващата си среща, което е добър знак, че сме на една вълна. Усещам, че докато говорим, за първи път формулира някои неща за себе си и това й доставя удоволствие. Ако променя разказа й в първо лице, ще залича част от нея. Затова правя крачка назад и оставям Мира сама да разкаже себе си през важните за нея неща.

В "Дезафинадо" правя опит да пускам по-широк спектър от музика, като се започне от класическа боса нова и се мине през кубински неща до по-популярни латино албуми от 80-те и 90-те. Това предаване владее мислите ми най-много. Когато получих наградата "Осмата муза", беше много приятно - разбрах, че всъщност съм говорила с други хора, не съм била сама в студиото. Понякога за него се налага да се готвя като ученичка. Аз по принцип съм си такава, всичко си подготвям много стриктно и си го пиша по старомодния начин, на ръка. Намирам голямо очарование в това. Така ми е по-приятно да записвам мислите си. Това предаване ми отвори нови врати, показа ми нова изказност - от класическото, автентичното, до най-съвременното.

Пеенето

Никога не съм си мислила, че ще посмея да пея джаз. Тези работи просто са по-силни от теб, не избираш призванието си, а то те избира. Пея, откакто се помня, както казват фолклорните певици. Не съм учила професионално пеене. Не знам дали това ми помага, или пречи. Слушам джаз от седми клас. Моята школа са музикантите, с които работя. Те непрекъснато ми дават идеи на сцената и ако ги изпусна и правя само сигурните неща, съм обречена на мизерно съществуване.

Моята музика

Не мога да кажа "тя е...". Със сигурност е минималистична. Но мисля, че нещата вървят към надживяване на минимализма - към нещо шарено като мексикански килими, като Перу. Пея перуански фолклорни песни, еврейски, бразилски, съвременни неща. Смесица от различни интонации и народи - африканско, бразилско, перуанско, източно. Това са неща в мен, свързани помежду си, не знам как, търся го в момента. Понякога импровизациите ми са на някакви измислени езици.

Мисля, че болката ми е вродена и точно тя стои зад моята музика, както и зад всичко красиво.

Аз съм

Козирог лайт. Ведър темерут. Такава съм си. Аз съм от хората, които усложняват нещата. Винаги виждам едни хиляди възможности и варианти за развитие като всички мислещи. Имам проблем с идентификацията. Никога не мога да реша, че окончателно това съм аз или окончателно ще правя това или друго. Аз съм импровизиращ човек. Или поне съм избрала това за себе си.

Опитвам се да бъда смела, такава искам да съм и на сцената. Не може да се каже обаче, че съм много смела в живота. От страшните неща мога да карам само ски.

Домошар съм. Отшелничеството, на което се отдавам понякога, винаги е в моя полза - ето сега например два месеца не бях пяла и когато излязох на сцената, направихме фантастичен концерт.

По-скоро съм от тези артисти, които не търсят толкова поезията в живота си, колкото на сцената. Искам в обикновения ми живот нещата да са обикновени, да няма театралност. Човек със силна ценностна система съм. Имам усет за добро и зло и за справедливо-несправедливо.

Сцената

През лятото - заведението "Конюшните на царя в Пловдив", което е с една голяма, приказна сцена на гърба на галерията на Златю Бояджиев. Събират около 200 - 300 човека - перфектният формат за моята музика. Там са най-вълнуващите ми концерти. Сега открих едно ново заведение - "Петното" - там наскоро имахме много силен енергиен гик с много силна връзка между нас самите и пълен салон с подготвени за тази музика хора.

В София свиря в "Чек пойнт Чарли", където отскоро усещам една хубава енергия.

На сцената не кокетирам, в друг свят съм. Трябва да се концентрирам дълбоко в себе си и да извадя това, което имам. Сега например се опитвам да вляза в африканските корени на бразилските парчета.

Публиката

Срещам се с нея на живо - това са хора, които имат претенции към музиката, която слушат, образовани, колекционери, интересуват се, не са затворени в някакво провинциално пространство, имат собствено мнение, не са зависими от мнението на медиите. Е, извинявай за това с медиите.

Музикалният пазар

Няма такъв у нас. Освен за попфолк. Попфолк звездите даже могат за бъдат модел за подражание като хора, които се държат много пазарно - с изрядна визия, с добри клипове, дистрибуция, големи клубове. Там наистина има бизнес.

Образованието

Завърших Езиковата в Пловдив, където всички бяхме много хуманитарно насочени, и исках да уча философия, но ми казаха, че в университета всичко е затлачено от тоталитарно време. Трябваше да уча психология в "Луи Пастьор" в Париж, но не отидох, защото открих мъжа на своя живот.

През 90-а година, когато завърших, Богословският факултет се отвори за жени, аз бях авантюристично настроена и реших да опитам. Но там не попаднах в средата, в която си мислех, че ще попадна - изобщо не приличаше на "Името на розата". Носеше се славата, че този факултет е много силен като класическо образование, а аз тогава се занимавах с преводи от френски и те се оказаха истинския ми източник на познание - един Павел Евдокимов, богослов, който е емигрирал от Русия през 17-та година, ми даде много повече.

Аз си мечтаех за античния тип образование - в малки групи, когато не си анонимен, всичко се случва в момента. А попаднах на характерното за XIX век обучение - авторитетът, който стои и говори хладно пред аудиторията. Това, което получих от богословието, е, че ме направи по-толерантна.

Пловдив

Това е моят град, потомствена пловдивчанка съм. Цялата ми фамилия и по бащина, и по майчина линия е оттам. Корените ми са много силни. Не съм от семейство на артисти - майка ми е лекар, баща ми - инженер. Пловдив е магичен град. Състоянието се описва много добре май от Йордан Ефтимов, и то за друг град " Морето, липсващо наблизо" - това е като да си в град, който е средиземноморски, но не е, защото няма море. Светлината е много различна в Пловдив, според мен е като в Ню Йорк, затова има толкова много художници. Тя ти извиква образи, прави нещата специални. Обикновеното не изглежда банално. Жоро Слона казваше "това е град с патина", в него има някаква концентрация на спомени, архетипове, които излъчват магическа енергия.

Любимите места

Аз съм традиционалист и домът ми е любимото място. Той е в стара пловдивска къща с високи тавани, живея в центъра. Бели кувертюри от Икеа, плетени табуретки по земята, библиотека, в която се чудя как да наблъскам дискове и книги, хаос заради детето, което непрекъснато разхвърля. Обичам да подреждам, да създавам уют, всяко нещо да си има място. Не че съм супердомакиня, всъщност дори мъжът ми готви повече.

Почивката

Представям си къщата ни, която ще построим в едно родопско село близо до Пловдив. Гората, джуджетата, на които вече им написахме писмо за Коледа. Жив огън. И сега живеем с камина - това е много важно, и лятото винаги паля свещи, създава ми комфорт. Дори без разговори, просто да седнеш, да помълчиш, медитативно състояние.

Книгите

Трудно ми е да направя някакъв лист с любими книги. Попаднах обаче в сайта на един басист, който се състоеше само от списъци и това много ми хареса - намираш знаци - "и аз харесвам този, и той харесва това." Последната, която прочетох в точния за мен момент, беше "Портретът на Дориан Грей". Томас Ман, Хесе са гимназиалната ми любов. Минала съм много периоди - имах период на Юнг, на Платон. Средата ми беше такава, възпита ме да откривам реална потребност да чета, да знам.

Дрехите

Обичам да пазарувам. Моите облекла са два типа - рокли на цветя, шарени, с екзотични бижута и високи токчета. Или екстравагантни дънки с тишърт. Купувам дрехите си, откъдето намеря, навсякъде пазарувам.

Детето

Божана е на 2 години. Прилича на баща си - с руса коса и зелени очи. Опитвам се непрекъснато да съм до нея. Силен характер, който се изявява още отрано. Много емоциовална, екстровертна, лесно адаптивна. Аз съм била по-затворена. Тя много ме промени - научи ме да бъда по-силна. Да ценя всеки миг - и преди си го знаех, но сега го правя наистина. Тя открива света и аз го откривам с нея по нов начин. След като тя се появи, изведнъж осъзнах колко е кратък животът. Имитира ме, когато правя вокални упражнения на пианото. Мрази ме, когато пея, защото не съм нейна. Твоето дете как го отучи от шоколада?

Мъжът

Носи старо славянско име - Танко, изглежда като истински славянин и притежава славянски дух. Запознахме се в гимназията. Голяма любов, която си отглеждаме. Не е артист, а бизнесмен. Изключителен човек. Щастлива съм с него и животът ми е хубав благодарение на това, че го срещнах. Най-големият ми почитател, винаги е на първа линия, когато пея. Не ме ревнува от публиката и музиката. Знае дозата на всичко. Може да балансира.

Португалският

Започнах го заради пеенето. Това е голямата ми мечта, да го науча и да отида да го поговоря. Всъщност това е нещо, което ми е много естествено. Даже когато започнах да уча песните на португалски, бях с филологически предразсъдъци, че се налага да имитирам произношение, без да знам езика. Когато започнах да вниквам в протугалския, разбрах, че по интуиция съм стигнала до истинското произношение.

Наградата

Това, че работя с тези хора - Румен Тосков, Христо Йоцов, Веселин Веселинов-Еко - за мен те са най-добрите, които наистина ме изпълват с преживявания на сцената, с увереност и смелост, с желание да експериментирам. Аплодисментите, но то това е ясно.

Когато остарея

Като възрастна дама се виждам млада, с добре запазена фигура. Все си казвам, че ще тръгна на фитнес, дори си купих екип. Спортна натура съм - правя упражнения вкъщи. Не пазя диети, по природа съм слаба.