Френска следа

На живо
Заседанието на Народното събрание

Френска следа

Боян Зулфикарпашич, пиано, и Жюлиен Луро, тенор и сопран саксофон, идват за концерт на 30 ноември в зала 2 на НДК. Всеки от тях е интересен сам по себе си, но със своя произход (Боян е сърбин, а Жюлиен - креол) и различна музикална култура в тандем те са истинска находка за ценителите на така наречения неконвенционален джаз.

Зулфикарпашич или Боян Z (както е известен след преселването си във Франция през 1988) е роден в Белград през 1968. „Закърмен" е с балканска музика, към която по-късно прибавя познания от музикалното училище върху Бах, Равел и Дебюси, а по-късно открива и бразилските ритми. Свири предимно по слух и постепенно развива усет към джаза. През 1989 е обявен за най-добрия млад югославски джаз музикант.

Авторските му композиции не могат да бъдат сбъркани заради балканския привкус, а мултиетническият му проект "Корени" (1999) събира на една сцена алжирския перкусионист Карин Зияд и добре познатия ни Влатко Стефановски от Македония. В предпоследния му албум "Транспасифик" включва български традиционни мелодии, а чест гост на концертните му изяви във Франция е Георги Корназов. През 2002 получава две много високи френски отличия - кавалер на ордена за изкуства и култура и наградата на френската джаз академия "Джанго Райнхард" като музикант на годината. Дни след концерта си в София ще получи и най-високата австрийска музикална награда "Ханс Кьолер" - Европейски музикант за 2005.

Жюлиен Луро е връстник на Боян Z, започва да свири на 11 години, а първите му професионални изяви са заедно с Боян Z в началото на 90-те. Две години работи с певицата Аби Линколн, а в средата на 90-те е сред предвестниците на електроджаза и заедно с Ерик Трюфа стават лидери на ню джаза, известен също и като част от т.н. French touch. Градските звуци и електрониката привличат много млада публика на концертите на Луро, а самият той казва, че не желае саксофоните му да звучат както преди 100 години. САЩ не го привлича като музикална дестинация, по собствените му думи предпочита Южна Америка, Централна и Източна Европа. Това е ясно изразено и в заглавието, и в някои от темите на двойния му албум Fire&Forget от тази година. Албумът е издържан в духа на десетгодишните митарства на Жюлиен Луро в различни стилове - рок, джаз и електро, като особено място имат вокалите на Малик Мезадри и Мина Агоси.

В София дуото идва след участия в Лондонския джаз фестивал и турне в Полша, а гостуването им се организира от Френският институт и Джаз+ фестивал.