Тези дни собственикът на "Хеликон" Данчо Панайотов не се занимава с книги. Най-голямата книжарница в София трябваше да започне работа на 25 ноември, впоследствие откриването се отложи за декември, а сега разбирам, че официалното представяне ще бъде някъде след Нова година. Това е причината за временната преквалификация на Данчо Панайотов. Днес букинистът се занимава с по-прозаични неща - спори с майстори, обсъжда къде ще бъде парадният вход на книжарницата, къде ще се намира кафенето, какви ще са подробностите от интериора, колко ще струва асансьор за хора с увреждания и най-вече може ли всичко да бъде завършено в обозримо бъдеще.

В момента всичко е на етап идея.

Голямата книжарница ще бъде на мястото на кино "Витоша", но сега тук има само груб строеж - общи работници товарят строителни отпадъци, стърчат железа от арматурата, изпречват се бетонни колони, осветлението е оскъдно, защото все пак се намираме на пет метра под земята. Но Данчо Панайотов явно може да си представи вече всичко запълнено с книги - къде ще бъдат щандовете с чужда литература, къде - детската секция, и къде - българската поезия и проза. По замисъл новата, десета поред книжарница "Хеликон" би трябвало да бъде най-голямата в историята на българската книжна търговия.

Данчо Панайотов бърза да направи едно уточнение.

"Хеликон" - това сме ние

казва той. Зад цялата идея стоят съпругата му - Гинка Панайотова, и двамата му синове. Семейната книгоразпространителска фирма от Бургас е лидер на книжния пазар в страната вече 13-та година. Трудно е да се пресметне колко книги са минали през ръцете им за тези години. Още по-трудно е да се каже колко книги трябва да продадат, за да се изплати новата книжарница. Обаче е факт - докато навсякъде у нас се затварят книжарници, за да може на тяхно място да се направят магазини, "Хеликон" работят в обратната посока - инвестират в големи книжарници. Признава, че бизнесът с книги е скромен, но ако се грижиш добре за него и го развиваш, дава плодове.

Данчо Панайотов казва за фирмата "ние сме търговци", но за всички е ясно, че "Хеликон" е много повече.

За справка - вече за поредна година те присъждат награда за българска проза, работят за популяризирането на книгите и четенето въобще, правят книжни класации, организират и ежегоден празник на книгата през април, повече от година издават и каталожното месечно списание "Книжарница", поддържат интернет сайт, където публикуват информация за всички излезли у нас книги, организират заедно с Йордан Ефтимов литературно кафене "Хеликон", където се опитват да привлекат четящата публика на разговор. Сигурно има и още нещо, за което не се сещам в момента.

На фона на всичко това, Данчо Панайотов казва, че не обича нещата да се смесват. "Аз не съм издател, аз съм търговец, повтаря той. Това е съвсем различна работа, нищо, че имат допирни точки." Така обяснява защо не се изкушава да направи издателство и да продава собствената си продукция. В същото време припомня, че участва всяка година на книжното изложение във Франкфурт. "Ние сме там с наивната надежда да предизвикаме някакъв интерес към книгите на български автори сред чуждите търговци и читатели, сред българските емигранти. Това си е доста трудна задача, а даже и ако има успех - той ще дойде бавно и след време."

Търговците не би трябвало да имат точно просветителска мисия, но така се получава. Според семейството много неща у нас не са както би трябвало да бъдат. Казват например, че моделът за продажби на едро и дребно у нас е сбъркан, че стотици хора седят пред 20-30 заглавия и това носи гръмкото име "борса".

Този разговор съвсем естествено клони към споделяне на проблемите. "Ние не сме интересни, по-добре да се говори за проблемите - те трябва да се решават", казва съпругата Гинка.

Базовият лагер

Докато текат строителните работи, Данчо и Гинка Панайотови живеят между София и Бургас. В една пицария, близо до бившето кино "Витоша" и бъдещата книжарница "Хеликон", се събират, за да си направят планьорка. Всъщност мястото им е нещо като базов лагер, където отиват да поговорят с майстори и архитекти. Хората от заведението ги познават и даже се интересуват как върви строежът на книжарницата.

От известно време семейството прекарва поне половината седмица в София, защото е ясно, че когато стопанинът го няма, и строителните работи забавят ритъм. Данчо Панайотов следи как общите работници разчистват пространството, чертае с ръка мислени стени, учудва се колко много струва рампата за хора с увреждания. "Това са страшно много пари. Изграждането на тези съоръжения не е по силите на един човек, нали имаше толкова много организации, които се борят за равните права на хората...", казва търговецът на книги.

"Нали знаеш как е, когато ти влязат майстори вкъщи", обяснява Гинка и ходи напред-назад сред строителните отпадъци. "Ето, че оберлихтът вече е готов", сочи тя.

Като се замисли човек, точно те би трябвало да знаят с какво се захващат. Това е десетата им книжарница - имат по една в Бургас, Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Стара Загора, Габрово, Шумен и две - в София. Обаче сега им личи, че са притеснени и изненадани от размаха. Казват, че идеята е отлежавала в главите им повече от десет години.

Разум и чувства

Искат в тази книжарница да присъстват - по рафтовете или поне на склад - всички новоизлезли книги през последното десетилетие, на всички видове носители - книжни, цифрови и пр. Искат да имат най-големия избор в секцията за чужди езици. Искат още да идват хора, да се чувстват достатъчно уютно, за да прекарват повече време и дори да четат в самата книжарница, да разговарят, да станат част от една уникална атмосфера. "Нали големите книжарници по света са немислими без кафенетата си. Намислили сме тук всяка седмица да се провеждат премиери на книги и срещи с автори, да има постоянна фотографска изложба, да идват хора, които не само да купят книга, но да останат за малко сред книгите, да изпият едно кафе и да си поговорят с други хора за литература."

Май не ги е страх, че доскоро под книжарници у нас се разбираше канцеларии, в които никой не влиза. Или просто чакат времето на сергиите на "Славейков" да отмине.

"Когато пътуваме в чужбина, то това е главно заради панаирите и изложенията. И все гледаме как изглеждат книжарниците, как са подредени, колко много хора влизат", обяснява Гинка. Това им е нещо като професионална деформация.

Странното е още, че те самите казват, че не им остава кой знае колко

време за четене

на книги. Май такова е положението и при синовете им. Но когато погледнат една нова книга, могат веднага да преценят дали тя ще се продава или не.

Ако нещо ги изненадва, това е промяната в културата на четенето през последните десетина години. Данчо Панайотов си припомня за голямата вълна от розова литература, която заля пазара неотдавна. "Ами да, и сега се купуват книги от типа "Как да забогатеем, докато спим" и "Как да умножим парите си без работа", смее се той.

Когато става въпрос за културата на четенето, обаче той е сериозен. "Не е виновно ДДС-то за това, че не се купуват книги. Не можем да викаме - махнете ДДС-то от книгите, защото същото могат да кажат и хлебарите и производителите на лекарства. Книгата не е привилегирована", обобщава той.

Според Данчо и Гинка по-важно е да се работи не с програми, които подпомагат отделни книги, които след това остават непродаваеми, а да се работи за популяризиране на четенето. Трябва да се правят рекламни кампании не на отделни издателства, не на отделни книги, а на четенето като навик, като удоволствие.

"В Германия хората, които ходят с книга в ръка, са най-обикновена гледка. Интересът към четенето западна в национален мащаб у нас, и то закономерно, сякаш беше заложено в някаква програма. Но аз лично вярвам, че ръкописите не горят. Книги ще продължат да се четат, но някой трябва да застане срещу течението. Аз съм срещу течението, след като съм се заел да превърна едно кино в книжарница", заявява собственикът на "Хеликон".

Това е. Те не обичат да говорят за себе си - говорят все за книжарници, издателства, тиражи, заглавия. Може би защото навсякъде около тях е пълно с книги. И въпреки всичко строителните и ремонтните дейности, които се проточват безкрайно, въпреки че у нас не се купували книги и никой не ги четял, те са оптимисти. Защото навсякъде по света хората продължават да четат, купуват книги и обичат да ги избират бавно и внимателно в хубави книжарници.