Ако една изложба от керамика се нарича "Скитащи фигури", тя със сигурност се нуждае от пространство. Такова може да бъде една градина. Изложба под небето е юбилейната изложба на скулптора Кирил Христов, наредена в двора на керамичната фабрика в родния му град Червен бряг. Може да се види и сега.

Любопитствам защо държи неговите неща да бъдат подредени на открито, след като има толкова галерии, готови да приютят експозицията. "В началото работите ми бяха от дърво, стояха доста камерно и се нуждаеха от среда, каквато може да даде една галерия или един интериор да предложи. Но след като излязох с керамика, вече не мисля за вътре, за вътрешно пространство", казва Кирил Христов.

Експозицията в градината е постоянна. В момента там има 15 работи. Няколко от пластиките си е нарекъл с едно и също име - "Скитаща фигура", там са още "Пластове", "Портрет", "Камбанария". Към тях могат да се добавят и двата свещника, изработени за параклиса в двора с керамичните скулптури.

Няма специално назначени хора да пазят експозицията, без да броим петимата градинари, които поддържат двора. При добре опечена керамика няма проблеми и с ветрове, дъждове, снегове, студове.

Как би описал градината, питам. Трудно, е отговаря Кирил. Питал е колегите си същото. "Вътре съм в тази градина, затова се интересувах дали атмосферата в нея (някои казаха, че е само почистена) не носи по-особен заряд, информация, дали в нея няма нещо повече."

Хората, с които говори за градината, са първите гости и участници в пленера - проф. Ангел Станев, проф. Божидар Бончев (и двамата от Художествената академия в София), Велизар Георгиев, Георги Трифонов, проф. Димитър Сотиров от Софийския университет, Добромир Георгиев, проф. Емил Попов пак от академията, Захари Каменов, Златина Григорова, Иван Влъчков, Кирил Матеев, проф. Милан Андреев и проф. Стефан Лютаков от Великотърновския университет.

Да се вдигнат и отидат в Червен бряг (град, който няма нито море, нито висока планина) ги провокира глината. Една част от тях са привлечени от художника Георги Трифонов, а други познават Кирил.

"Тук, в зеленината, близо до фабриката, изложбата на Кирил стои по-спокойно, без екзалтацията, която усещах в Кюстендил (в галерията, където е изложен Майстора - бел. авт.). "Хармонично", обобщи в словото си проф. Емил Попов при откриването на юбилейната изложба на Кирил Христов. По думите му, завръщайки се в родния си град, всъщност скулпторът "стои на мястото си и отработва художническата си съдба".

"Колкото и глупаво да звучи, присъстващите, гости и колеги, се забавляваха. Това за мен е доста сериозно и си е почти похвала - да накараш един пообръгнал, зрял човек да се весели, срещайки се с този материал..."

Интересувам се как са се справили участниците в пленера с глината, опънала ли им се е като материал. Кирил защитава постиженията им: "Те нямаха времето, което имах аз - 15 години и дори повече работа с глина. Трябва да я познаваш, не може да я откриеш за една седмица."

"Кирил Христов е труден, сложен художник. Той е мечтател, който търси абсурдни, крайни, изненадващи стойности, като създава свое разбиране за глината и формата, постигана с нея", е оценката на проф. Попов за Кирил.

Кирил Христов определя себе си като не много продуктивен автор. "Видях колеги, които ни затрупаха с работи. В един момент си казах: "Какво съм правил през това време?"

При него, за да излезе една работа, трябва поне година. Така е било и когато е работил с дърво. "Една работа минава през сто неща. В нея се съдържат 20 работи, мога да я оставя, да започна друга, после да оставя другата. Моите неща като че ли са изграждани от много парчета, наслагвани са. Така ставаше и уплътняването на самата работа. В дървото съм стигал и до клечки за зъби - да видим от това какво ще се появи още", разказва скулпторът.

Това, че правят пленер в Червен бряг и експозиция в двора на керамичната фабрика, според Кирил не затваря нещата. Напротив, на Димитровден се случва точно обратното - "поместването" (като в притчата за Мохамед и планината) на професорите от София към малкия град. Предстоят разговори със секциите "Керамика" и "Скулптура" на Художествената академия в София, както и със Съюза на художниците. Ще опитат да привлекат студенти от двете секции на стаж във фабриката. Те и бездруго си нямат място за стаж, разбрал наскоро Кирил.

Има ли идея за нова изложба? "Ще ти кажа нещо, което може и да не стане, но в повечето случаи в тази фабрика нещата стават. Мога да ти подскажа една идея. Стан от ония, на които навремето тъчаха черги. Разглобявам го и с всяка негова част правя скулптура от глина. Това се превръща в изложба, с която мога да вляза в която галерия ми посочиш. Говоря за пространството, т.е. мога да усвоя какво ли не пространство само от това, че ще разхвърлям частите и всяка от тях ще има стойност на произведение на изкуството."

Продължение на експозицията ще бъде календарът с керамични фигури. Другото, което според Кирил може да им се случи, е да бъдат продадени. Има интерес. Първата си работа от глина - "Дявол", вече е продал и дванайсетгодишният Кирил Христов-син.