Когато Михаил "срещна" Ваня
Разговорът, както сами ще се убедите, е повече от любопитен. Ето защо решихме да го публикуваме.
Като начало трябваше да се уверим в неговата достоверност. Михаил не отговори на имейлите достатъчно дълго време, за да предизвика гъделичкащо съмнение.
Звъннахме на Ваня Щерева. Каката (както е известна сред приятели и фенове) потвърди интернет диалозите си със загадъчния събеседник и отсече: "Никой не е правил по-интересно интервю с мен."
Ваня: "Той ми изпрати хапливо, но любезно писмо с въпрос може ли да вземе виртуално интервю от мен. После ми изпрати провокативните си въпроси. Те бяха абсолютно прицелени в това да проверят общата ми култура. Направи ми изпит човекът. Започнахме да си пишем всекидневно и през цялото време имах чувството, че никога не е чел книгата ми "Образцов дом". По същото време във форумите се надпреварваха да ме плюят хора, които също не я бяха чели. Отговорих му на всички въпроси, но това интервю така и не се появи. Дразнеше ме, затова му отговарях."
Кой е Михаил?
Според Ваня: "Нямам представа. Но ми се струва, че работи нещо извън литературата, а много му се иска да е в литературата. Може да е лекар. Представям си го около 45 годишен, висок, тъмнокос, много слаб със сив костюм, грозноват."
"Оперирам в писателските среди, но всъщност съм консултант в "Бърнард асошиътс". Имам научна степен от Института по аграрна икономика. Тази година защитих докторска степен по икономика. Интересите ми са в областта на философията, литературата и особено балканската поезия. Аз съм висок, рус, нося костюм, обичам синьо и шарено. Изглеждам като обикновено юпи." Тази експресна визитна картичка на Михаил Драганов успяхме да сглобим часове преди затварянето на броя, когато той, току-що върнал се на работа от бизнес пътуване, най-после отговори на SOS-ите. С което отне от своята мистериозност, но в никакъв случай - от удоволствието, с което се чете разговорът му с Ваня Щерева.
Обърнах внимание в първото си писмо на пазарния успех на проекта "Образцов дом". Сега накъде? - Знам, че каквото и да направя, ще бъде трудно да надмина добрите впечатления от първата си книга. "Образцов дом" е едно откровено разголване, затова работи добре. Докато "Яйцето на Маргарита" - следващият роман, който пиша от почти година, е една съвършено различна история - разказ за лъжата и възмездието. Темата "Любов" тук малко бяга. Всъщност рано е да говоря за следващия си роман месец след появяването на "Образцов дом". Глупаво е.
Но така или иначе той се пише малко по малко и аз не мисля за възприятията на хората, докато пиша. За критиците - най-малко. Лекотата в правенето на нещата е принципът, който ме води. И никакви очаквания. Каквото стане. Напомняте ми Дубравка Угрешич. Мислех тези дни да ви препоръчам "Магазинчето Сполука" на Горан Петрович и "Наричат ме Червен" от Орхан Памук, но сега се сещам за това колко е опасно разминаването във вкусовете. Все едно да хваля сръбска плескавица на вегетарианец. Но все пак не бих отминал Емил-Мишел Чоран, Мирча Картареску и Керана Ангелова, мислех си още за Ханиф Курейши и неговата "Интимност", цял роман за това как един мъж напуска жена си. И още "Чужденката" от Сергей Довлатов. Бях ви изпратил текстове на Макс Коен, той пише невероятна поезия, а още не е издавал стихосбирка и сигурно няма да го направи, вашият коментар? - Каква демонстрация на обща култура! Благодаря за заглавията, непременно ще ги прочета, когато ми се освободи време от писане на статии за "Плейбой" и чалга текстове. Ха-ха... А вашият приятел Макс Коен има много добро име за писател. Да го използва! Когато някой има какво да каже, добре е да бъде достатъчно смел и да го сподели с повече хора.Не считам, че издаването на книга би следвало да бъде самоцел. Авторът е свободен да носи думите в себе си, докато не узрее сам за мига на поднасянето на широката публика. Макс Коен не е псевдоним или ник, а е реално име на жив човек, с който често се срещам, пия бира или си пиша в icq. С това интервю имам чувството, че воювам с вас или че съм ви пренебрегнал или пренебрегвам по някакъв начин. Съпротивлявам се да чета чиклит-а, макар този стил също да е проза, на моменти с добри психологически и философски попадения, защото неговата идея е външно насочена, цели да бъде атрактивна, макар по замисъла си да е искрена. - О, чакайте малко сега...никoй не воюва с никого в нашия случаи. Просто сме двама души на различни мнения тук-там и допирни точки вероятно на повече места. Стиховете на Макс Коен много ми харесаха. А това, пораженческото, дето сте ми го пратили..."Междувременно нищо не правех с живота си. В градината зад къщата ми котките се размножаваха, размножаваха се и децата на котките. След деня идваше нощ, след нощта идваше ден. "Знаете ли на кои викаме "Аркашки"? На ония актьори, на онова общество, дето ходят вечно без пари, пият евтини ракии "на вересия" по клубчетата на театрите, само се жалват колко са талантливи, ама как няма пари, видиш ли... и ей така до края си кютат - с ракията, със самосъжалението, без битка, ей такива, поразени... Това не мога да го приема. И като чета по форумите как плюят мен или такива като мен, щото сме били успели, направо побеснявам. Ама защо сме успели? Как? Никoй не знае истината и всеки си представя свои си версии - обикновено изчукване с кого ли не, баща ми (Митко Щерев), когото изобщо не познавам, между другото баща ми се казва Стоян Щерев и беше, бог да го прости, тотален лузър, и ако трябваше да разчитам на него... да бях си станала някоя озлобена никому неизвестна писачка, която дращи критики по форуми... Така де, много дълго стана... явно това ми е много болна тема, щом така се захващам с нея, ама кажи му на Макс Коен, че не ми се иска само аз , ти и още няколко "интелектуалци" да сме му чели добрите стихотворения. И последно. Признайте си, че не сте чели книгата ми, иначе нямаше как да твърдите, че това е точно чиклит. Ще си призная, не съм чел сериозно книгата ви, може би ще го направя скоро и тогава ще имам очи да си кажа мнението за нея. От клиповете ви ми харесва само "Червено", но не се бъркайте, аз съм само един претенциозен елемент, ровя се навсякъде, слушам всичко и рядко харесвам нещо. - Току-що попаднах на някакъв сайт - "Щъркел" ли беше, нещо такова, и видях вашия приятел Макс в едни форуми как ме плюе. Така ми стана хубаво... викам си, ей, гледай, пак не съм се объркала в мнението си за тези по форумите... Богат с поезията си... дрън-дрън... с поезия само не се живее. Аз знам сега, че ви дразня с тези си изказвания, но пък на вас ви харесва това да се дразним. "Щъркела" го държат едни скици от Пловдив, доскоро се появявах там, но вече не го правя. Като цяло на мен ми е интересно творчеството, а не личният живот на автора. Ще ви дам за пример Цветаева, Салвадор Дали, Виан, Куркински или Фреди Меркюри, всеки от тях има някакви отклонения в личен план. Даже си мисля, че именно това отклонение ги прави талантливи или гениални и оправдава недостатъците им от битието. Иначе хората, имащи допир с изкуството, по принцип са единаци, нормално е да злословят, да занижават достойнствата на своите конкуренти. - Аз точно затова говоря... какво значи да се изкажеш прилично? Да не познаваш нещо и да го отричаш предварително... ей това е притеснителното за мен. Че е ерудиран и колоритен, не се и съмнявам, те всички по форумите са такива, нали им чета писанията - добър стил имат до един. Затова си помислих, че това са едни нещастни талантливи хора, в които талантът напира, но характерът не им дава шанс да се изявят. И кво-кво- анонимно, по форумите - усещане за величие. Самоцел или комплекс? ха-ха-ха-ха... Разликите??? Цветаева, Салвадор Дали, Виан, Куркински или Фреди Меркюри... мдааа... имам щастието да не ги познавам и да ги харесвам, особено Цветаева... с едно изключение - Куркински, с когото учихме в един клас в академията и когото познавам, първо, като човек и, после, като творец - е тука няма разминаване. Ще ви споделя първите си впечатления от книгата. Вие сте една литературна хулиганка. Безспорно книгата ви има заслужени претенции за обща култура и будност на читателите, дръзнали да я прочетат. Обаче още от първите страници проличава хаосът в главата на авторката, стремяща се въпреки всичко да се изкаже и да си подрежда мислите в движение, както се вчесват разрошените букли на малко и чисто създание или се гладят набързо чаршафи. Всъщност всичките ми очаквания за висок стил на изказ се опровергаха. На тяхно място дойде портрет на млада жена, рисуван върху огледало. Динамично като телевизионен клип. За мен вие сте болна от писателска треска и тепърва навлизате в занаята. Основното богатство на книгата ви са литературните експерименти, искреността на посланията и съжденията, на места наивно и пубертетски поднесени, както и интерпретацията на философските и библейските теми. Напомняте ми с откритостта и искреността си на Буковски, с абсурдността и неочакваността - на живота на ранния Борис Виан, с хумористичните елементи на Довлатов и Михаил Зошченко. И въпреки тези похвали според мен нямате свой си изграден стил. На места книгата ви е доста наивистична, има излишество от описания и думи, които натоварват текста. Шаблоните и жаргоните натежават. - Кой ти претендира за висок стил? Аз високия стил го ненавиждам. Високият стил е за такива като вас и Макс. За народа - леко поднесени думи. Искате ли да ви изпратя писмо, което получих от Любен Дилов, или писмото от Петър Пунчев - шефа на радио FM+? Техните рецензии са различни от вашите, т.е. всеки човек си върви със собствените си възприятия и това е прекрасно. Ето, вие сте умен човек и имате нужда от едни особено сложни неща, които нали се сещате как някои хора (повечето) хич няма да усетят... Има и други умни хора като гореизброените, които са уморени от умност. Какво още остана недоизказано от нашия разговор, искам да знаете, че думите ви, ще бъдат използвани срещу вас в графоманските среди. - Използвайте ги, както намерите за добре. Отговорите ми са искрени, както всичко, което правя.