Коста Костов не звучи много подходящо за име на диджей. Поне не за България. В Кьолн обаче е идеален псевдоним, много по-ефектен и екзотичен от DJ KK например. Така смята Коста Костов - диджей с нарастваща популярност в Южна Германия и с все повече почитатели на неговите "балкански" електронни партита. Организира ги от две години в два от най-известните клубове в Кьолн - "Балкан Експрес" в "Гебойде 9" и "Клуб Балкански" в клуб "Цунами". Гостува и в други градове.

Коста е на 33 години, роден е във Варна. Вярва в съдбата и смята, че в биографията си има няколко знаменателни знака. Като начало, роден е на 7 май, Деня на радиото и телевизията. В момента се занимава точно с радиожурналистика на свободна практика към няколко немски радиостанции.

В Германия живее близо до Ратенау плац - площада, кръстен на външния министър, който за първи път е употребил термина балканизация и след Първата световна война е казал, че Европа трябва да се предпази от балканизиране. А в момента Коста прави точно това - "балканизира" клубния живот от двете страни на Рейн.

"Започна малко като ТНТМ цялата работа", разказва той. Идеята да прави "балкански" електронни партита идва след като е събрал повече от 1000 диска и страстта му към етно електрото (мрази думата "етно", но ми позволява да я използвам, без да прекалявам) е стигнала до точката на кипене.

Има огромен късмет да стигне навреме до първото си парти в Кьолн с компанията "Бекс еър", която няколко дни по-късно фалира. Пътуването му е много дълго и трудно, но все пак успява да започне навреме първия си сет. Смята, че точно така съдбата му подсказала, че нещата в живота няма да стават лесно, но все пак ще се получават, просто не трябва да се отказва.

Организацията на партитата е изцяло негова - той прави дори флаерите, пише съобщенията до пресата и се грижи за всички незабележими подробности.

Тук идва най-трудната част - да ми разкаже за музиката си. Да се описва музика е, като да се изсвири картина - не е лесно да се създаде точна представа, без да се прибягва до клишета. Още по-трудно става, когато се говори за музика, плод на импровизации, смесване на стилове и настроения. Казва, че ремиксира и работи интуитивно. Че в неговите "балкански" партита "хорото среща брейк бийта и ръченицата се римува с дръм енд бейс". Благодаря му за предложението за заглавие. "Е, колеги сме все пак", отговаря.

Основният термин, който използва, когато говори за своя стил, е "бленда" - кръстосване на две парчета - в неговия случай българска традиционна музика и електроника. Смята, че нашите ритми идеално се трансформират също в арабско и испано ориентирана музика.

За музиката си казва още, че не е авторска, че е импровизация, микс, транскултурна. Че живее от амплитудите и темпото й се движи така (описва една спирала с ръка във въздуха).

Твърди, че накъсаният, неравноделен ритъм на нашата традиционна музика перфектно се свързва с дръм енд бейса и брейк бийта. Че търси "глобално" звучене на българския фолклор.

От българските групи обаче използва много малко неща - харесва например стария "Абсурд" и формацията "Трансформация" (съвсем нова, с първи албум от миналата година).

Канил е и български диджей в Кьолн - Вагабонд, чийто брейк бийт с лондонско звучене по чудо се вписал в етно електрото на Коста. Успешно направили две съвместни партита, въпреки че Сашо (Вагабонд) много се чудел как може с такава музика въобще да се прави парти.

"Балкан експрес" се провежда на много специално място - "Гебойде 9" - едно от индустриалните халета отвъд Рейн, взети от хора на изкуството, където са най-големите събития в клубния живот на Кьолн.

Както сам казва, неконвеционално пространство, неелитарно и интересно, идеално за "месиджа" на неговата музика, на челните места в класацията на клубовете на сп. INTRO (немското). "Изглежда неприветливо и пънкарски през деня и много романтично нощем.

Няма фейс контрол и дрес код." В началото преди две години на неговите партита са идвали по 100 души, сега се събират над 300, обяснява Коста.

Клуб "Балкански" пък е в "Цунами" - китно камерно място в южен Кьолн за 200 - 250 души.

Много симпатичен и уютен клуб в центъра на "южния град", където живеят предимно хора на изкуството и пост хипита.

Двете партита са сходни, правят се веднъж месечно. Публиката им е различна като възраст и интереси - хора, на които им е писнало от "права" електроника и имат интерес към нови музикални съдържания.

Споделя, че всъщност електрониката вече е доста "поуморена" и затова все по-популярни стават партитата с различни стилови вариации.

Обяснява ми, че Кьолн е център на електронната музика за Германия и точно оттук тръгват няколко големи германски лейбъла с много добри експортни качества.

Пак тук е и известният фест за електронна поп култура C/O Pop (хвали се, че репортажът му за този фест за "Дойче веле" е преведен на четири езика).

Като електроника обаче в Кьолн се предлага предимно хаус и негови деривати, затова това, което той прави, е сравнително дефицитно и затова търсено.

Колегиално отбелязва, че неговите партита далеч не са единствените, организирани от българи. Разликата е, че на своите балкански купони не пуска популярната в "Блейз" и "Червило" клубна музика и те се посещават предимно от германци и по-малко от българи.

По негови впечатления у нас клубовете все още се приемат като по-елитарни места за разлика от Германия. Смята, че в България партитата му няма да намерят публика. "Според мен такова събитие тук ще се озове в немилост, защото в българските клубове не е популярна електроника, която комуникира активно с традиционни елементи", обяснява Коста.

Връщам се назад, за да запълня дупките в биографията му с още малко фактология: Завършил е немска гимназия във Варна, после учи немска филология в София. На 22 години решава, че все пак ще научи доста повече в Германия, отколкото в СУ.

Първоначално искал да учи в Хамбург, защото си мислел, че е на морето (оказало се обаче, че е на Елба). После става един от първите български студенти немска филология в университета в Кьолн.

След като завършил, разбрал "колко е жесток животът" - още пази папка с около 50 писма от различни компании, музеи, изложбени зали, държавни институции, от които са му отказали работа. "Отказите бяха изключително любезни, пълни с много добри пожелания, само не и с това да работя с тях", казва той.

Известно време е на практика в българската редакция на "Дойче веле", но казва, че "някак си не го е допускал за себе си като вариант".

През 2002 г. започва работа в радио funkhauseuropa (към държавното WDR) - радио, което се прави от емигранти за емигранти и за което казва, че му "дава голям кеф".

Това става доста неочаквано - 24 часа след като чува най-върховната музика на неговата честота и си пожелава да работи точно там, пише искрено и лично писмо до главния редактор и е поканен на интервю. През 2003 г. става музикален редактор - отговаря за програмата на ежедневните музикално-информационни предавания.

В момента е музикален журналист на свободна практика и има собствена рубрика, която разказва за музикални събития в Кьолн и околността, ориентирани към world музиката. Един път месечно прави и "истории с неочакван край от емигрантското всекидневие".

Питам го за нещата извън радиото и партитата. Нещо да колекционира - картички, значки, салфетки... Не. Но, изненада - треньор е на детски отбор по баскетбол. Станало по стечение на обстоятелствата, след като негов приятел, музикален редактор от бивша Югославия и професионален треньор, забелязал натрупаните умения от двора на "Икономиката" във Варна и го взел да помага. Сега неговият отбор с деца на възраст до 12 години ще играе в плейофите. "За другите неща няма да ти разказвам, че ще изплашим хората." Съгласявам се.

След една екскурзия в Испания се влюбва в испанската музика и испанския език, който вече владее. Има много приятели в Барселона и Валенсия и често пътува дотам. Обяснява ми, че името му е подходящо за псевдоним на диджей и там, защото без определен графичен знак ще звучи като "Коста Косто" - а "косто" значи джойнт.

Казва, че в Германия е "трудно с приятелствата" и че е друго да се види в България със своите "другари".

Любопитствам за CD-то, което е в плеъра му в момента - Охос де Брухо - испанска група от Барселона, която съчетава фламенко и фюжън и която по думите му подсказва накъде може да се движи с експериментите. Един от основателите на групата - DJ Панко, е бил гост на последното му парти "Балкан експрес". "Ние пускаме едно и също нещо, само че неговите елементи са испански", обяснява Коста. Обещава да ми изпрати техен диск. Аз обещавам да му изпратя едни други дискове.

От дълго време се опитвам да видя какво има в едно кафяво пликче, което е сложил до себе си на масата - оказва се, че току-що си е купил от дюкян меломан "Меча сватба" на Булгара. Друго негово откритие.

Твърди, че няма много време за четене. В момента препрочита "Германия, мръсна приказка" от Виктор Пасков.

За себе си казва, че "много се впряга" и когато му дойде музата, "цикли" без почивка. А един от приятелите му - фотографът Георги Богданов, го определя просто като "готин и весел" и "супер кулинар", което не е много често срещано сред диджеите.

Той самият ми разказва, че последният път, когато се почувствал щастлив, било преди няколко дни, когато е приготвил петстепенно меню за десетина приятели. Шегуваш ли се сега? "Не, бе, не, готвя много добре, като студент съм бил и готвач."

Последният път, когато се е почувствал нещастен, било преди няколко часа, когато е видял на улицата "една обезверена женица".

Следващото му "Балканско парти" е на 6 януари в "Гебойде 9", а на 13 януари ще пуска в "Глобал плеър" - пътуващ клуб на радио funkhauseuropa, където ще застане редом с DJ Риту - една от водещите фигури на лондонския азиатски ъндърграунд.