Ако нещо се промени през тази година, то е най-вече в практиката на гледане на филми, а не толкова в съдържанието и качеството им. Кината в България рязко намаляха, софиянци трябва да избират между безличния комфорт на мултиплексите и рискованите предизвикателства при ниски температури в останалите три кина. Процъфтява домашното гледане - младите си разменят свалени от интернет алтернативни или най-нови филми, така както навремето се разменяха плочи и касетки. Възрастните получиха евтин достъп до носталгията по класическото българско кино, както и до леко отлежала холивудска продукция с вестникарската акция на "подарък DVD". Въпросната, вече несвенлива носталгия е може би добра подготовка за интерес и към най-новите български автори. Друга вратичка, която се открехва към тях, е чрез "принадената стойност" на оценката и наградите от чужбина. Такъв е случаят с "Георги и пеперудите", който се задържа десетина седмици в едното от трите кина. Два успешни модела - на трилогиите ("Междузвездни войни", "Матрицата", "Властелинът") и пр. (ще има 7 филма за Хари Потър) и на тоталните световни премиери (за да се избегне пиратството) - ни включиха директно към сезонния режим на киноразпространението. И за в бъдеще можете да очаквате фантастичен, приказен или епичен филм за всеки американски национален празник и училищна ваканция.

Това, което няма да видим, освен ако не пробие на оскарите, е завръщането на политическото кино. В американския политически трилър през 60-те врагът беше отвън, през 70-те - отвътре, а до края на века ролята се пое от многонационалните корпорации. До тази есен политиката на XXI век в киното изглеждаше неустановена като прогноза за времето. И изведнъж ЦРУ, "Мосад", петролът, фармацевтичните фирми, глобализмът и антитероризмът станаха горещи, комплексни и драматични. Гледайте "Мюнхен" на Спилбърг през януари и се ослушвайте за Good night and Good luck на Джордж Клуни, Syriana пак с него, The Constant Gardener на бразилеца Фернандо Мейрейес (City of God). Ако се питате кой днес е врагът - по-скоро властва една фаталистична представа, според която етническите и религиозните конфликти са функции на държавните интереси. Сега започва сезонът на наградите и, учудващо или не, за много от номинираните филми се чува думата секс - най-вече като хомосекс и транссекс. Стандартното описание на един от основните състезатели - Brokeback Mountain на Анг Лий ("Тигър и дракон") - е "каубойска любовна история". Филип Сеймър Хофман е кандидат за главна мъжка роля като Труман Капоти в биографичния филм Capote. Говори се че Breakfast on Pluto на ирландеца Нийл Джордан ("Играчка-плачка") ще бъде незаслужено пренебрегнат въпреки феноменалната роля на Килиън Мърфи ("28 дни по-късно") като травестит. Отвъд куриоза е и ролята на Фелисити Хъфман (Линет от "Отчаяни съпруги") в Transamerica, която играе мъж, който иска да стане жена.

Извън наградите - появи се нов поджанр триков трилър, който е със стегнат сюжет, бърз ход, жени в действие и сръчна, изобретателна употреба на всекидневни предмети ("Нощен полет", "Мобилна връзка", "Телефонна клопка"). И тази година документални филми прибират големи приходи от киносалоните - "Маршът на пингвините", Murderball, два забележителни на Вернер Херцог - Grizzly Man и The Wild Blue Yonder. А сред западните почитатели на Далечния изток красивите, епични и оперетни хонконгски филми бяха изместени от сурови, екстремни и метафизични корейски (Lady Vengeance).