“Един ден просто взех апарата и започнах да снимам съпруга ми”, така Елина Кешишева описва началото на своята кариера на фотограф. В момента тя е един от малкото фотографи в Париж с редовни ангажименти към големи списания и марки.

В България Елина от Бургас беше известна с участието си в клипа на “Авеню” и като обект на художествена фотография, а името й нашумя заради връзката й с Камен Воденичаров. Точно когато започна да става познато лице, моден скаут я откри и заведе в Париж, където тя подписа договор с агенция "Карин". По думите й модният подиум не е бил голямата й мечта и не успява да я увлече особено. Причината е, че започва на 21, а не на 16, когато обикновено момичетата най-силно се прехласват по звездите на модата. Работата я среща с бъдещия й съпруг - фотографът Давид Белмер.

Самата тя не е учила фотография - самоусъвършенства се на принципа на опита и грешката, с много гледане и четене. Смята, че образованието е нож с две остриета: "Може да те насочи към добри неща, които обаче не са твоите неща."

През 1998 нейни снимки са селектирани за книгата “Парадайс“ от арт директора Патрик Реми, която събира “визии за рая” на млади фотографи. Описва един от нейните кадри "от рая" - той е в духа на Ботичели - момиче на фона на синьо небе, огряно от прекрасно слънце.

След това, заедно с Давид заминават за Тайланд, където работи за тайландското ELLE, за популярните местни списания "Дишан" и How to. Следва работа в Австралия за списание Black&White.

След като през 2001 се връща в Париж, отново попада в престижна селекция - този път е сред по-малко от 10-те френски фотографи, избрани за участие в международния фестивал в Де Йер.

Сред ангажментите й са за японските ELLE и "Мари Клер", за френския "Депеш мод", за италианската "Амика". Работи за списание "Офисиел" и прави портрети на известни личности като дизайнера Филип Старк и актрисите Диане Крюгер и Ева Грийн. Снима реклами за "Ливайс" и "Лореал", а фотосесията й за френската марка "Жозеф" излиза в четири световни издания на "Вог". През декември миналата година снима за "Харпърс базар" в Япония. Там се среща с известния фотограф Араки. Прекарват една вечер със саке и танци в неговия бар в Токио, разположен точно на 15 кв.м. Разказва, че нейна приятелка сполучливо е оприличила Араки на сатир, че личността му завладява и че ще го запомни с неговото особено чувство за безнаказаност и жизненост. Усещам, че е успял да завладее и нея, въпреки че са разговаряли само с "езика на знаците".

"В момента обичам да снимам на слънце - мисля, че във фотографията няма нищо по-красиво от това", продължава тя. Обяснява, че най-плодотворна на идеи е сутрин около 4-5 часа. Има моменти, в които не иска и не може да снима - смята, че за всяко творчество е необходимо акумулация на жизнена енергия, идеи и фантазия. За фотографиите си понякога разчита на импулса и интуицията, но по-често ги обмисля предварително. Не спира да търси идеалния момент за снимка. Най-трудно й е чакането на крайния резултат. Със съпруга й се конкурират непрекъснато. Любимият й фотограф е покойният Ричард Аведън, за когото казва, че постига универсалната красота, която се харесва от 90% от хората.

При следващия ми въпрос пали поредната цигара Mallboro и продължава с тих и много спокоен глас: Прави това, което обича, животът й следва проста и разбираема логика и е такъв, какъвто иска да бъде. Обича партита с приятели. Обича дрехите и дори има винтидж колекция от стари френски дизайнери. Показва ми с гордост искрящо синята си плетена рокля, спусната над дънките. Колебая се дали няма да я обидя с въпрос колко дължи на красотата си. Отговаря ми, че не я чувства като движещ фактор в кариерата си. Сред най-важните неща е дъщеря й на 3 години и половина. Името й - Таис, избрала още 13-годишна, когато е чела "Атинянката Таис".

Когато започваме да говорим за България, ми казва само, че не може да разбере как тези, които печелят пари тук, могат да приемат спокойно факта, че са заобиколени с хора, които бедстват. Цинично е.