Алън Паркър ще гостува за пръв път в България. Прочутият британски режисьор пристига специално за 10-ия международен филм фест. Българските киномани ще могат да видят емблематичните му филми, превзели и запазената холивудска територия - „Стената”, „Пилето”, The Commitmentsи, „Слава”. Със съдействието на Британския съвет ще бъде представена и една друга страна на таланта на Алън Паркър - изложба с негови карикатури.

Паркър започва кариерата си като копирайтър в рекламния бизнес. През 1970 г. заедно с Алън Маршал създават рекламна къща, в която от 1969 до 1978 г. са заснети над 500 рекламни клипа. Режисьорът умело използва осветлението и драматургичните похвати на голямото кино и обира всички престижни награди в областта на рекламата. Първият му филмов сценарий „Мелъди” e продуцентски дебют за Дейвид Пътнам, с когото ги свързват и следващи проекти. Кинодебют Алън Паркър прави през 1976 г. с „Бъгси Малоун”, продуциран от Дейвид Пътнам. Гангстерската пародия с участието на деца актьори в главните роли предизвиква бурен интерес след представянето на международния кинофестивал в Кан. Само две години по-късно Паркър се нарежда в лидерските режисьорски редици с филма за трагедията на млад американец, попаднал в турски затвор след обвинение за наркотрафик - „Среднощен експрес”. Той е номиниран за "Оскар" в шест категории и получава статуетка за най-добър адаптиран сценарий и за музика. „Мисията на режисьора е да направи поне по един филм от всеки жанр”, казва британският режисьор. За него любимо е „реалистичното кино с музикални елементи”, но потегля в най-различни посоки - от мюзикъла за нюйоркските студенти „Слава” (1980, първият му игрален филм на американска територия) до семейната драма Shoot the Moon 1981. „Стената” създава нова киноестетика в посока рок опера с оригинално представяне на едноименния албум на "Пинк Флойд". Паркър не се възприема като политически режисьор, но смята, че "филмът само като развлечение не би имал стойност.” През 1985 г. заснема „Пилето” (Специалната награда на журито в Кан). Филмът изстрелва към върховете Никълъс Кейдж и Матю Модайн. Критиката и зрителите отвъд океана възприемат зле трилъра му „Ангелско сърце” (1987) с участието на Мики Рурк и Робърт де Ниро. Следва „Мисисипи в пламъци” (1988) с Джийн Хекман ( в ролята на ветеран от ФБР). През 1991 Алън Паркър се завръща отново към музикалните пътеки и Англия и заснема "he Commitments - забавна и лирична история за новосформираща се ирландска група, завладяна от соул музиката. Филмът е базиран на първата част от трилогията на ирландския писател Роди Дийл - „Баритаун”. Режисьорът не подминава и новите американски мании с „Пътят” към Уелвил” (1994) с Антъни Хопкинс в ролята на д-р Джон Келог. „Евита” (1996) с Мадона, Антонио Бандерас и Джонатан Прайс получава "Златен глобус" за най-добър мюзикъл и за най-добра женска роля в мюзикъл - за Мадона, с четири номинации за "Оскар" и 7 - за наградите на Европейската филмова академия. „Снимам музикални филми, защото много обичам и ценя музиката. И през цялото време се разстройвам, че аз самият не мога да свиря. Но чрез децата ми си наваксвам - те свирят много добре на различни инструменти.” През 2003 г. е премиерата на най-новия му филм „Животът на Дейвид Гейл” с Кевин Спейси (активист в борбата срещу смъртното наказание) в главната роля. Синовете му Александър и Джейк се включват активно в проекта на баща си и композират музиката. Британският режисьор планира да заснеме филм за Юри Гагарин - интересът му привлича отношението на Запада към полета на първия руски космонавт като мярка за отношението към бившия Съветски съюз.

Когато е на снимачната площадка, Алън Паркър се впуска и в другата си стихия - рисува карикатури. Актьорите, продуцентите, екипът - всички са в полезрението му и са запечатани на белия лист. Дейвид Пътнам е сред най-честите му обекти за карикатури. Variety и Screen International често публикуват творенията му. Паркър е изкушен и от литературата. През 1977 г. издава романа си Puddles in the Lane , а през 2003 г. излиза книгата му Sucker’s Kiss - историята на ирландско момче в Сан Франциско в началото на миналия век. Интересен факт е, че сам пише анотациите и пресматериалите за премиерните си филми. През 2005 г. получава Ордена за изкуство и литература на Министерството на културата на Франция за „уникалния режисьорски талант и приноса му за развитието на кинематографията”.