Поводът за изложбата в София на Ерма Ноймайер, известна повече като Ре Супо, може да е всякакъв, но причината е само една - все по-често ще имаме възможност да скитаме из "малките улички" на еропейската културна карта.

Фотоизложбата "Ре Супо, портрет на жена 1934-1952" се открива на 17 януари в галерия "Академия". Тя ще ни представи незавършената, още дописвана, но много важна и коментирана в момента част от културното минало на Стария континент. Може да ни се струва, че историята на изкуството от първата половина на 20-и век вече е напълно завършена, но изненадващи открития се правят все още.

През 1988, на масата на изследователите съвсем случайно се появява кутия със стари негативи на германката Ре Супо, фотограф и журналист. Родена през 1901 като Ерна Ноймайер, тя е една от първите жени, допуснати в Академията "Баухаус" във Ваймар. По това време европеецът преживява там своите освободени от строга академичност арт приключения.

"Баухаус" е университетът с най-либералния за времето си статус в цяла Европа. Там се подвизава артистичният елит на Стария континент. Лайнъл Фенингер, Герхард Маркс, Василий Кандински, Лотар Шрайер, Питър Клее, Оскар Шлемер са само част от "безразсъдно" творчески настроените преподаватели в "Баухаус" във Ваймар. Училището бързо става кръстопът, място за срещи на всичко най-важно в света на изкуството, литературата, музиката или танца от онова време.

Течения като дадаизъм, експресионизъм и др. оформят платформите си в "Баухаус". Ре Супо попива от всичко, запознава се дори със самия Пикасо. След завършване на училището тя работи една година върху експериментален филм, а после се омъжва за известния художник и филмов режисьор Ханс Рихтер, с когото не остава дълго.

Работи като моден журналист и създава свое собствено студио в Париж в края на 20-те години на миналия век. Там някъде среща журналиста, писател и философ Филип Супо, който става неин съпруг. Той се е движил в литературния кръг около Андре Бретон и е в основата на зараждащия се сюрреализъм. Ре Супо си купува фотокамера и се присъединява към екипа, съпровождащ мъжа й при репортажите му от Скандинавия до Балеарските острови, от Ню Йорк до Тунис и Алжир. Освен че снима репортажи, тя се грижи и за цялата организация на пътуванията, шофира, стреля с пушка и въобще прави всичко онова, което е модерно да прави една жена през 30-те в Европа.

В забравената кутия с негативи, открити преди горе-долу двайсет години, най-важна е серията от 1939-а, разкриваща "забранени" за "свободни жени"(неизвестно в арабския свят понятие), революционни за времето си кадри от Забранения квартал в Тунис. От формален аспект работите са издържани в почти документалната традиция на фотографията от периода между двете световни войни.

Въпреки това личи влиянието на близки приятели фотографи - превърнали се в знакови имена на фотоизкуството от началото на миналия век като Умбо, Кертеш, Флоренс Анри, Ман Рей. Това е групата фотографи, която през 1929 г. на Международната изложба в Щутгарт "Филм и Фото" прави прехода от фотодокументалистика към фотоизкуство, като задава "Новият начин за виждане на нещата".

Първоначално фотографията се възприемала само като средство за документиране на действителността, без да й се придават някакви по-дълбоки смисли.

Днешните критици отбелязват, че творчеството на Ре Супо се явява уникална връзка между двете основни артистични направления на 30-те - това на Ваймар Баухаус и на френския сюрреализъм.

Ре Супо успява да пречупи документалните принципи на "Баухаус" с идеята за "новото виждане на нещата" на сюрреалистите.

Централна тема във фотографиите й заема връзката между индивида и масите - проблем и на двете школи, макар и интерпретиран по различни начини. Например кинорежисьорът и теоретик Зигфрид Кракауер публикува във "Франкфуртер цайтунг" есе със заглавие "Орнаментът на масите". Парадите и маршируването на национал-социалистите и комунистите от епохата на Сталин потвърждават неговите анализи по най-фаталния възможен начин.

В резултат от капиталистическия начин на производство маршируващите маси, описани в "Орнаментът на масите", често се появяват документирани във фотографиите на Алберт Ренгер Пач. Аналогично на него една от темите на Ре Супо са тълпи, движещи се или обърнати в една и съща посока. Другата тема е напълно противоположна и отразява малки, лични събития като сватби. Най-концентрирано тази тема присъства в серията от фотографии на жени в Забранения квартал в Тунис.

Тази серия показва докъде може да стигне конфликтът между индивида и масите. Арабското определение за самотна жена е: "Самотната жена принадлежи на всички" и звучи по-скоро като предопределение за професия на куртизанка. Тези арабски думи са избрани от Ре Супо за заглавие на албума й със фотографии от Тунис.

Въпреки че работите на Ре Супо могат да се сторят на мнозина твърде спокойни и непретенциозни, те по деликатен и странен начин изразяват силната политическата насоченост на деня. Днес специалистите по изследвания в областта на изкуството са на път да разкрият непозната страна на тези привидно само документални кадри на Ре Супо. Все още предстои много да се изследва в творчеството й.

За начало можем да видим изложбата в галерия "Академията" до 3 февруари и да чуем лекцията на куратора Манфред Мецнер на 18 януари от 11 часа в НХА. Проектът се организира в България от "Гьоте-институт", Френският културен институт и Националната художествена академия.