Мартин Микуш е архитект, който замина за Щатите и превърна себе си в тенсегрити - странна равновесна конструкция, наподобяваща паяжина. После реши да се прибере в България и да покаже на какво още е способен провокативният му темперамент. Първите му инсталации "обличаха" живи модели с какавидести триизмерни опаковки, а после обикаляха на ролери градските паркове и експоцентъра на София.

В момента Мартин работи върху поредната си щура идея. Тя, както и всичко, което прави, трудно може да бъде обяснена с думи. В началото на февруари, на територията на дома-музей на Борис Христов заедно с още двама артисти - Венцислав Диков и Тони Райжеков, архитектът ще представи арт проекта си "СИ-МЕТРИЯ". Суровият материал, от който сега Райжеков монтира филм, е заснет собственоръчно от Мартин през последните два месеца от престоя му в Америка.

Това време той е прекарал затворен между четирите стени на дома си, където под погледа на любимата си камера майсторял денонощно триизмерен макет от картон на някакъв странен, лунен ландшафт. Всъщност по-точно би било да се каже, че парчето картон само е израствало от двуизмерна същност в обемна скулптурна фигура, "нашепвайки" на Мартин, в какво иска да бъде превърнато.

През студентските години във ВИАС Микуш си вадел хляба от триизмерни макети на бъдещи сгради или интериорни решения. За Мартин истинската архитектура започва от физическия макет. Днес истинската инсталация за него също започва от физическия макет. Мартин използва способността на въображението да се "прикачва"/стимулира от случайни форми и (понякога) да проектира върху тях познати форми (или принципи на изграждане). Всичко прилича на създаването на един библейски свят, в който през първия ден Земята се създала от картон, на втория израснали картонените планини, а после се появили и други неща като слънцето - в случая осветителна маса за нощно чертане. В следващите дни завалели и дъждове - от спрейове, пясък.

Вселената на Мартин постепенно получила и пепел от incense sticks, метална мрежа, платно вече поело отпечатъци от подметки. Някъде отвъд полезрението на камерата се чували и гласовете на местните богове - псувните на радиоводещия Хауърд Стърн по адрес на Буш, гласът на Лиза Жерард, Джон Кейдж, Филип Глас, гърлено пеене на тибетски монаси и музика, сътворена от самия Микуш, наподобяваща блъскане на тенекии...

Накрая картоненият свят преживява своя апокалипсис и е смачкан от архитекта и окачен на стената. В кадър се появява и самият автор, който започва да глади картона с ютия, за да го подготви за следващия си модел на анимирана видеоскулптура.

Прожекцията на анимираната видеоинсталация е на 2 февруари в къщата-музей на Борис Христов