Годишна класация за най-продавани етноалбуми

Omara Portuondo: Flor de Amor

World Circuit, 2004

****

Не случайно именно тя е единствената певица в известната формация Buena Vista Social Club и е призната за една от най-великите кубински певици. Албумът й е втори поред за лейбъла World Circuit. Омара Портуондо и продуцентите Ник Голд, Джери Бойз и Але Сикейра подбират една изтънчена колекция от "музикални любовни писма", която въздейства до сълзи на по-чувствителните души. Партниращите музиканти на Омара, освен че са ненадминати, са и представители на три поколения кубински артисти - Ибраим Ферер, вокал, Мигел Валдес, тромпет, Орландо "Качайто" Лопес, бас, Мануел Галбан, китара, Роберто Фонсека, пиано, Папи Овиедо, трес, Барбарито Торес, лютня, Хорхе Чикой, китара.

Bulgara: Bear's Wedding

Ethnic Art, 2005

***(*)

Една група, която търси нов начин, за да ни представи родната добре (не)позната музикална традиция. Благодарение на рок/фънки звучащите аранжименти, "Булгара" превръща традиционните мелодии в актуална музика от днешния ден. "Меча сватба" е техен дебютен албум, но групата вече има многобройни почитатели. Трудно може да се определи какъв е стилът на групата и може би най-близко е понятието "уърлд фюжън" - рок, джаз, фолклор - сбор от различни елементи, събрани сполучливо и изпълнени с много емоция и енергия.

Stoyan Yankoulov & Elitsa Todorova: Drumboy

self-published, 2005

****

Дръмбой се нарича един малък перкусионен инструмент, от който обаче за да се получи музика, гласът трябва да се използва по същия начин, както и когато пеем. Дръмбой е и името на настоящия албум и то е избрано, защото в него е скрита цялата философия на проекта - зад него стоят усилията, мечтите и любовта на едно дуо, в което перкусии и глас ни разказват с езика на музиката една необичайна, но много хубава приказка. Този албум не само утвърждава статута на Стоян като елитен музикант, но без съмнение благодарение на интерпретацията на българската традиционна музика в него го прави иновативен за глобалния свят на перкусиите.

Ali Farka Toure & Toumani Diabete: In the Heart of the Moon

World Circuit, 2005

****

Това е уникална среща между двама брилянтни интерпретатори на западноафриканската и малийската музикална традиция - китариста Али Фарка Туре и кора изпълнителя Тумани Диабате. Макар и двамата да са от Мали, те никога не са свирили заедно и за да е още по сложно - преди тяхната среща за конкретния албум не са имали нито една репетиция, нито пък разписани парчета! Въпреки това резултатът са едни великолепно изпълнени композиции, отразяващи хилядолетната музикална традиция на региона. Ако затворите очи, слушайки музиката, ще видите онази великолепна гледка от покрива на хотел Mande, където са правени записите за албума, с бавно течащата през града река Нигер.

Astor Piazzolla: The Rough Guide to Astor Piazzolla

World Music Network, 2005

***

Астор Пиацола и неговата музика без съмнение са били и продължават да бъдат непрекъснат извор на вдъхновение за мнозина. Включвайки изразни средства от други музикални стилове, неговата музика разширява границите на жанра. Този авангарден за традицията на танго подход му навлича неодобрението на пуристите и екзалтира зажаднелите за нещо ново. За компилацията Rough Guide са подбрани композиции от десет албума на виртуозния изпълнител, гениален композитор, аранжьор и ръководител на оркесър Астор Пиацола. Тук ще чуете превърналите се в класически Libertango, Otono Porteno, Milonga del Angel, Adios Nonino и Vuelvo Al Sur.

Cesaria Evora: Voz D'Amor

Tropical Music, 2004

****

С над 4 млн. продадени носителя в целия свят дузина златни албуми, 5 "Грами" номинации и най-вече с топлата си усмивка, босоногата дива Сезария Евора спечели слава, далече надхвърляща популярността на изпълнител на традиционна музика. С Voz d'Amor певицата се завръща към непретенциозната елегантност и стилова чистота на станалите бестселър албуми Miss Perfumado и Cesaria. Вероятно Сизе, както я наричат близките й приятели, днес се забавлява със спомена за времето, когато се появява за пръв път в Париж, вече навършила 47 години и онези прозорливи музикални критици, обявили музиката й за твърде ексцентрична.

Ravi Shankar: The Rough Guide To Ravi Shankar

World Music Network, 2005

****

Обикновено изданията на Rough Guide носят имената на страни, региони, музикални стилове или, ако щете, религии. Много рядко върху тях ще откриете име на музикант - за да бъде това факт, той трябва да е репрезентативен за инструмента, на който изпълнява музиката си, за стила в който я изпълнява, или пък да е ключова фигура в културния ландшафт на тази страна. За Рави Шанкар и трите фактора важат с пълна сила и при това не само, те го превръщат в легенда за глобалната музика. Албумът е съставен от биографа на Рави - Кент Хънт, и е отлична интродукция в творчеството на музиканта.

Bebo & Cigala - Lagrimas Negras

BMG Ariola, 2005

*****

Необичайно на пръв поглед съчетание - кубинско болеро и фламенко. Но не и когато зад него стоят ветеранът пианист Бебо Валдес, фламенко певецът Диего ел Сигала и световноизвестният режисьор Фернандо Труеба. Тогава странната фузия се превръща във вълшебно хубава, необикновена музика. Вечните песни като Lagrimas negras и Viеnte anos дълбоко разчувстват и най-закоравялото сърце.

Cheikh Lo: Lamp Fall

World Circuit, 2005

*****

Шейх Ло е едно от най-харизматичните лица на музиката от Черния континент. Стилът на Шейх Ло наистина е уникален и в него по един напълно автентичен начин се смесват стилове с глобална популярност, такива като афробийт, конгуански сукос, кубински сон, фънк, сенегалски халам, реге, за да създадат усещане за нещо наистина неповторимо, което някак трудно се вмества в термина "уърлд мюзик", означаващ музиката на третия свят. Това е музиката на нашия свят, а гласът на Шейх Ло е глас на човек от глобалния свят на бъдещето, в който границите между културите са заличени. Ако търсим диск, който отразява лицето на една космополитна и модерна Африка, то едва ли ще намерим нещо по-добро от Lamp Fall.

Gerardo Nunez: Andando el Tiempo

ACT Records, 2005

****

Херердо Нуньес е голямото изключение и голяма гордост за Херес де ла Фронтера - място, което ражда велики певци като Ел Агухетас и Ла Пакера. Той е фламенко нуево китарист и е един от хората, отговорни за бързото развитие на стила. Изпипан и изсвирен с хъс, Andando El Tiempo е подарък за всички почитатели на стила.