Вгледахте ли се хубаво в лицето на снимката? Хайде пак, ако обичате! Защото този човек е виждал на живо от приблизително същото разстояние огнени корали, отровни медузи, мурени (полуриби, полузмии с криви зъби), риба-хирург, риба-скорпион, каменна риба и безброй подобни твари.

За него "координатите на Кристина" означава 12 мили източно от нос Калиакра, на 4 часа път от Каварна с лодка навътре в морето и 76 метра надолу под повърхността, където се намира едноименният товарен параход, произведен през 1875 г. и потънал в Черно море при неизвестни обстоятелства.

На въпроса какво му доставя най-голямо удоволствие в живота отговорът е мигновен - да се рея под водата в пълен покой, докато наблюдавам пътя на издишаните към повърхността мехурчета. Запознайте се с Михаил Заимов.

"Ще повярвате ли, че не знам с какво точно се занимавате?" "А вие ще повярвате ли, че и аз не знам с какво точно се занимавам" съдържателният, пределно сериозен диалог върви на втория етаж в "Онда". Отсреща е Руската църква, кадрирана от рамката на прозореца във фантастична картичка.

Трийсет и девет годишният Михаил Заимов преглъща брауни с капучино, а аз трябва да преглътна факта, че до края на разговора така и няма да получа конкретен отговор на въпроса какво работите. Моят събеседник обсъжда с еднаква готовност и вещина пазара на имоти, филмите на Куросава, политическата ситуация, йога практиките, световната история и проблемите на книгоиздаването.

"Поливалентен" е определение, която употребява на няколко пъти за себе си и представителите на своето поколение "тези, които помним "Пред нас са блеснали житата" и знаем кой е Марека".

Говори пет езика, живял е във Франция седем години. Най-голямата дълбочина, на която се е спускал, е 78 метра.

I like your bubbles

Михаил е луд по техническото гмуркане. Има въпросната морска "болест" от близо шест години, когато живущият в град Ню Йорк Владимир Явашев се появил с блеснал поглед и му разказал за този сравнително млад за Америка спорт, вдъхновен от едни военни разработки. Двамата изкарали специализиран курс във Флорида и оттогава са тотално посветени на тази страст.

Техническите гмуркачи са водолази, които стигат до безумни дълбочини с относително конвенционално леководолазно оборудване. При спускане по метода technical diving се използват дънни и декомпресационни газове, които водолазите смесват и дишат на различните дълбочини. Нещо като да си забъркваш газов коктейл според мястото и състоянието, в което се намираш. За да достигнат границата 70 метра под повърхността, гмуркачите носят по 6 бутилки. Екипировката на всеки един от тях тежи 100-110 килограма.

Михаил Заимов и Владимир Явашев са ядрото на Black Sea Technical Diving - екип от технически водолази, изследващи черноморското крайбрежие. "Целта ни е откриване, проучване и заснемане на потънали кораби, лежащи на морското дъно на голяма дълбочина. Техническото гмуркане в България е нов спорт, поради което потъналите кораби на дълбочина между 50-80 метра по 420-километровото крайбрежие са практически неизследвани." Това е началото на www.blackseatd.com. Сайтът информира още, че сезонът за гмуркане е от април до ноември.

Температурата на водата под 25 метра е между 6°С и 12°С. Останалото време Михаил прекарва в архивите. "Описвам потъналите в Черно море кораби, искам да намеря историята поне на известните плавателни съдове, потънали в нашата акватория - колко са били големи, кога са потънали, какъв товар са носили.

Това си е съвсем архивна работа. За мен е много интересно. Прекарвам доста време в Народната библиотека, чета стари вестници отпреди войната, където има много информация. Имам влечение към историята и ми е почти толкова интересно да чета за тези неща, колкото да ги откривам и виждам."

Ум царува, ум робува, Ум белия делфин

"Отраснах в Созопол. Моят баща беше главен архитект и аз прекарвах летата там. Изчетох цялата библиотека "Океан", четях Тур Хейердал, Жул Верн, фантастичните романи на Беляев, Хемингуей все хора с голяма любов и почитание към морето. По-късно се върнах в Созопол, воден от импулса на всеки човек да се връща отново там, където някога е бил щастлив." Михаил Заимов се сеща и за модела плавници, който измайсторил с другите деца гуменки със залепени върху тях "пера" от легени. "Правехме си харпуни, всичко. Тогава да имаш западна маска беше като да имаш вертолет.

Днес живеем в много материален свят като има някаква ниша, започват да я помпат, да правят все по-перфектни и скъпи неща." Заимов бурно отказва да прави ценоразпис на екипировката за техническо гмуркане, защото е убеден, че всеки, който има желание, ще намери начин.

Но определено наостря уши при споменаването на откривателя на "Титаник", американеца Робърт Балард. Сигурно си спомняте, че той дойде супероборудван в България преди няколко години, за да търси останки от Ноевия ковчег в Черно море. Тогава някои обвиниха любимеца на "Нешънъл джиографик" в научен популизъм и чалга в археологията. Нарекоха го повече шоумен, бизнесмен и продукт на рекламата, отколкото учен.

Михаил е от защитниците на професора. "Дори да е така, кажете ми какво в модерния свят не е маркетинг. Като чукнеш в някоя търсачка Черно море и потънал кораб, първото, което излиза, е Балард. Няма нищо друго освен неговото мимолетно присъствие и нашата реакция към него... Най-важното е, че в Черно море е пълно с потънали кораби, а той има техника да ги открива."

Михаил с желание обяснява това, което накара Боб Балард да нарече Черно море "море от формалин". Горният пласт на нашето море съдържа топло черноморско, сладководно течение, а отдолу има студено средиземноморско солено течение, което влиза през Босфора. Между двете няма взаимодействие, те не се смесват. Поради това между горния и долния слой не влиза кислород. А щом няма кислород, долу не може да има гниене и всичко се запазва.

"Там има кораби, които са пълни с амфори. След толкова векове килът остава, ребрата на кораба се разпадат и целият товар е там, все едно си го наредил вчера. При сериозно археологическо проучваме получаваш страхотно много данни. Но днес почти никой не прави проучвания. Затова ме е яд, че изгониха Балард, който води след себе си пари и изследвания."

Михаил Заимов е изкушен от морската археология, смята тези проучвания за ценни и интересни, но преценява, че "нямам качествата и образованието да се занимавам с това професионално".

Има ли тогава лична кауза, свързана с Черно море? Ами, мразя да повтарям, но това е гмуркането. Иска да го популяризира, защото това е пълна медитация, освобождаване от глупостите и стреса, прераждане.

Какво точно е усещането на метри под водата?

"Безкрайна тишина. Среща с непознатото. Тотално отпускане, не мислиш за нищо друго. Бягство. Няма телефони и есемеси. Безтегловност, уникално физическо усещане, което те шашка и е продължително, за разлика от това, което изпитваш при бънджи скок, да речем. Страхотен кеф!"

В търсене на Немо

Най-голямото съвместно постижение на Михаил, Владо и техния приятел Росен Желязков, който е професионален водолаз и идва за експедициите от Марсилия (там живее), е проучването през октомври 2004 на "Кристина" товарен кораб от края на XIX в., открит на 76 метра дълбочина.

Освен с конкретна изследователска задача гмуркачът може да слезе под водата, за да разгледа непознат участък скали, водорасли, риби, дъно или пък просто да поплува сам, което, твърдят, било неописуемо удоволствие.

Рискове естествено има, особено при спускането на екстремни дълбочини, където средата е много враждебна към човека и всяка грешка може да струва дори един живот.

"Ние спазваме стриктно правилата, не сме безразсъдни. Всяко действие е тренирано, докато се автоматизира напълно. А иначе сухата статистика твърди, че годишно в света се случват повече злополуки при игра на боулинг, отколкото при гмуркането за развлечение на дълбочина до 40 метра без декомпресия."

Михаил не е особено запален по идеята да направи школа. "Това би означавало да превърна гмуркането в бизнес, а за мен то е удоволствие." Въпреки това той на драго сърце помага на всички, които искат да започнат.

Парола: риба меч

И изведнъж след спиращата дъха двучасова реклама на подводния свят, която Михаил Заимов "прожектира", внезапно разбирам къде съм сбъркала в началото на нашия разговор - аз любопитствах "какво работите", при положение че ключът към него е "как живеете". Отговорът светва в неон, като планктон в среднощно море (е, добре, де, на всеки му се случва да прави тъпи сравнения!): Той живее с удоволствие! Или живее, като активно се стреми към това, което му доставя удоволствие. При всички случаи паролата е "удоволствие".

"Човекът, който живее по перфектния според мен начин, е един поляк. Бяхме на един кораб в Южен Египет да се гмуркаме... И той е шеф на голяма фирма за хед-хънтъри в Полша, човек на близо 60 години. Живее така - един месец работи като обезумял по 14 часа на ден в офиса си в Познан. След това един месец се гмурка някъде по света. После се прибира и работи като луд още един месец, за да може да прекара следващия месец някъде на ски с колани. Това ми се струва перфектният модел."

"...Аз се справям много добре и всеки ден благодаря на съдбата за това. Поливалентен съм, за да мога да кажа аз съм хедхънтър. Не - аз съм предприемчив човек с отворено съзнание и с вяра, че мога да с справя с повечето от предизвикателствата на този свят. Имам много разностранни интереси и почти не се сещам за нещо, което да не ме интересува. Много съм любопитен към света и винаги искам да науча повече. В България се чувствам много добре, защото никъде другаде по света не бих могъл да си позволя да живея по този начин. Даже днес си говорихме с едни приятели горе на Банско колко сме щастливи."

"...Хората се дразнят, сравняват. Не може всички да можем и да имаме еднакво. Усилията, които полагаме, са различни, мечтите ни са различни. Аз говоря пет езика. И искам да се гмуркам. Въпросът, който българите обичат да задават, "защо ти, а не аз", не е конструктивен. Градивният въпрос е "как и аз".

"Когато тръгнах да се връщам от Франция през 1990 г., един господин от Йcole Polytechnique ми каза: "На вашата държава ще отнеме 25 години да се нормализирате." Тогава го изгледах с младежко недоверие, но сега разбирам колко е бил прав."

По какво ще познаем, че сме се нормализирали? - интересувам се. "По това, че ще се успокоим като общество", казва Михаил.

А докато това се случи, ако някой все още не е разбрал, гмуркането е идеална възможност за релаксация.