За някои представителна, за други властна, но диригентската професия е най-трудната от музикантските. Дори да оцелееш, може да си останеш и "млад диригент" за цял живот, но ако те признаят - има защо. С името си Росен Миланов е известен отдавна в Щатите  (от тази есен и чак в Хонолулу), в България нашумя по-отскоро. Всъщност ангажиментите му на главен диригент на радиооркестъра и музикален директор на Нов симфоничен оркестър го връщат 3-4 пъти на сезон.

Тогава настъпва оживление и серия от концерти, записи, покани, идеи за съвместна работа. Така се получи и последния път. В типичното си работохолично темпо само за седмица направи 4 концерта с различни по стил програми, като смени три оркестъра.

Всеки от проектите му носеше определена физиономия, провокация, обвързаност между произведенията.

Умението да съставя програми е част от неговия талант, не случайно той получи наградата ASCAP за оригиналните програми в сезона 1998-1999 г. на Чикагския и Илинойския младежки симфоничен оркестър.

"Сгъстеното разписание си направих аз, призна маестрото. Репетиционните зали са най-подходящи, вместо да се чудиш къде да се свреш в студа. Предпочитам да уплътнявам времето с работа." Не го притеснява нито контакта с няколко оркестъра едновременно, нито краткото време, в което ги сменя. Както ни увери, това е ритъмът на всички диригенти по света. Самият той за година дирижира около 14 освен Филаделфийската филхармония и Хадънфийлдския симфоничен оркестър, където са постоянните му ангажименти. 

"Училищните години са най-важните, създават полезни навици. Тогава се разбира ще превърнеш ли музиката в професия. Всяко известно име, което се подвизава по големите сцени в момента, е пробило на тази възраст: Мидори, Хилъри Хан, Сара Чанг - даже беше по-малка, Ан-Софи Мутер", казва Росен.

В концерта си с Нов симфоничен оркестър диригентът отново добави уникалност. Пак Моцарт, но с авангардност, почти непозната на софийската публика, която в началото беше озадачена, а после приятно изненадана от обилната ефектност (по партитура): странно подреден оркестър, местене на изпълнителите по време на изпълнение, светлинни ефекти. И тук маестрото показа музикантския си усет -  да е верен на оригинала, но и да провокира. 

 

За  професионалист като Росен Миланов разликата във възрастта на музикантите важи най-вече за терминологията и подхода. "Никога не дирижирам дадено произведение по еднакъв начин в различните оркестри, уверява той. В ученическия състав децата са различно напреднали, трябва да се формулира добре, за да разберат какво се иска. При студентите обясненията са свързани с опита им до момента: теоретически, емоционален и практически, от живота. С търсенето на някаква метафора, която оживява материята от дистанцията на нотните листа. В професионалния оркестър вече разбирането става само с жест или леко насочване. Няма нужда от детайлни обяснения за стила на Моцарт например", разкрива маестрото.

"Добрият оркестър е като организъм в пълна хармония. Всичко е подредено, няма проблеми с интонацията, с вдъхновяването. Естествено големият оркестър има възможност да избира инструменталисти от цял свят. Да подбира от стотиците музиканти по света съобразно стила си. Но и самият музикант държи да свири с най-добрия колега."

Това е ежедневието за диригенти от ранга на Росен Миланов, който за предстоящата година ще реализира концерти в Аржентина, Мексико, Нова Зеландия, Китай, Корея, Европа. Ще свири в зали като Концертгебау, на летни фестивали като Сарагоса, със знаменитости като Ицхак Перлман и Йо-Йо Ма. 

Що се отнася до българските оркестри, проблемите може да отгатнем и сами: 

"Не сме установили най-подходящия начин на организация на работа, смята той. Такива сме българите - не обичаме да си подреждаме нещата. Белег на нацията е да сме малко мърляви. То си личи навсякъде и не става въпрос само за пари. Нямаме усет за детайла, а в музиката е страшно важен. 

Цял живот те възпитават непрекъснато да му обръщаш внимание, много повече от едни театрали, които се чувстват толкова свободни при работата с текста. За нас нотното писмо е табу. През целия си живот се мъчиш максимално да си верен на точката и запетаята. Останалото са аномалии - искат да си много точен, а същевременно около тебе има неща, които не са чак толкова....

Естествено може и да се твори. То е като пунктуализма в живописта, сравнява диригента. Отблизо виждаш само точките, но ако се отдалечиш, забелязваш колко неща са изразени. Същото е и в музиката - цял живот се борим с линията. 

Но изсвирването на нотите не означава нищо, ако не знаеш какъв ще е общият резултат от съчетаването им."