Ако ви попадне флаер във формата на земното кълбо, значи сте излезли от орбитата на земните партита и сте попаднали в сферата на влияние на Михаил Димов - основният двигател на "Глобъл денс фестивал".

Става дума за етнопартитата в клуб “Пулс”. В края на всеки месец там на едно място се събира музика, обстановка, храна, танци и атмосфера от различна етнокултура. “Ние не правим партита, а празници за всички сетива.” Затова го наричат "Първият клуб в орбитата на Земята". Все едно партито лети около планетата ни и всеки месец каца на различно място. Това е лайфстайл, отворен към другите култури, към другите, аз ги наричам планети. Понякога някаква съвсем имагинерна граница дели два съвсем различни свята и общуването между тези светове очертава едно бъдеще. Това е най-точната метафора на това, което правим."

Още от 1997 г. Михаил започва да пуска латиномузика в различни софийски клубове. По това време той вече танцува и салса. Три години по-късно етноманиакът получава стипендия и отива в Щатите да се занимава с видеоарт. Предвидените пет седмици в Ню Йорк изтичат неусетно, а на Михаил никак не му се тръгва. Срещата с мултикултурния град и етнокупони, пропити от въздуха на вълшебна музика от Африка до Куба, които се правят едва ли не на всеки ъгъл там, му отварят очите за глобалната субкултура, омагьосваща младите по света.

Скоро започва да се скита по улиците на София с една идея в джоба, която го човърка непрекъснато. Идеята се казва "Глобъл етнофестивал". В началото партита са ежеседмични и включват глобална музика микс от различни места в рамките на една вечер. Дълго време пуска в най-различни клубове - "Мохито", "Табако", "Червило", "Грамофон". Накрая стига до извода, че вместо да се правят ежеседмични партита - микс от много неща, по-добре да се направят ежемесечни купони, посветени изцяло на конкретна етномузика, примерно ориенталска, или индийска. Това беше началото на "Глобъл денс фестивал". Когато започва да работи по осъществяването на идеята, Михаил е без нито един лев. Тръгва по магазини за ароматни свещи и мъниста, обикаля секънд хендове и успява да събере средства, за да направи първата книжка, която е нещо повече от флаер и освен за часа и датата на купона разказва за културата на страните, от които идва музиката на съответното етнопарти. Постепенно се включват и националните ресторанти, малките арабски магазинчета на Женския пазар, Дюкян Меломан. "Работим много с общностите в София. Имаме, на шега ги наричам, “директори” на отделните партита. Сред тях има един арабин, който за мен е нещо като неофициално културно аташе на Мароко в България и на България в Мароко. Той е основният двигател на арабските партита. Други един приятел, който се занимава с ведическата култура, е "директор" на индийските партита. Бразилските се ръководят от треньор по Капоейра - смес между латиноритми и бойно изкуство."

Всяко парти започва с урок по танци, характерни за музикалната култура, която представя. За по-цялостната атмосфера на вечерта допринасят и визуални материали. Кадрите трябва да са сурови, все едно някой върви с камера по улици и пазари. Първите партита от новия тип са в клуб "Но", но тъй като клубът вече не съществува, през миналата година "Глобъл денс фестивал" се преместват в Блек Бокс до халите. Там пък пространството се оказва "твърде голямо за нашия калибър" и затова от тази година етнозапалянковците се установяват в "Пулс", който е типичното ъндърграунд място. Целта на Михаил е от следващата година партитата да се превърнат в ежегоден фестивал с международно участие на бендове и изпълнители на етномузика от цял свят.