Тези дни по информационните агенции се появи интервю със скиорката от американския отбор Реси Щиглер. В него тя се оплаква от храната в Италия. "През целия си живот не съм яла по-ужасна храна! Дори пастата е отвратителна, а една колежка от отбора веднъж помисли, че яде котка." Тази скиорка трябва нещо да се е объркала.Освен че в момента е домакин на зимните олимпийски игри, за Торино се знае, че е първата столица на Италия, че там се намира вторият най-важен египетски музей в света след Кайро, че се съхранява и една от най-светите християнски реликви - Христовата плащеница. Освен с красивата си природа, областта Пиемонте, където с намира Торино, е едно от големите гастрономически съкровища на Ит Пиемонт е земята, прославила се със сочните зелени хълмове, червените вина и бели трюфели, които заедно сякаш съшиват

А за всеки познавач и ценител територията, където има трюфели, автоматично се сдобива със статута на кулинарна Мека.

Трудно е да се обхване една такава широка материя, каквато е кухнята на Пиемонт, разсъждавал Александър Дюма, когато попаднал там. Всъщност тя далеч не прилича на това, което най-често разбираме под "италианска кухня", а то е паста, домати и зехтин. Първо, областта е на север и далеч от типичната средиземноморска кухня. Пиемонте граничи с Франция и влиянието на френската кулинарна традиция идва съвсем естествено. Това означава, че тук маслото се употребява наравно със зехтина, а оризът - между другото най-добрият, който се отглежда в Европа - наравно с пастата. В студените планински зимни дни хората се стоплят с ризото, често посипано със стружки трюфел, с тежки месни ястия или маслени сосове. Bollito се приготвя от варени меса - свинско, телешко, пуешко и говеждо, заедно със зеленчуци, а salsa verde е смайващо вкусен зелен сос, който се прави с магданоз, чесън и галета, натопени в оцет, разбъркани с твърдо сварени яйца и зехтин. Между другото тук е мястото да опитате жабешки бутчета и змиорки от реката По или яребички на шиш.

Ако тръгнем да изреждаме, за да опровергаем скиорката, естествено, че ще започнем с краля: белият трюфел от Алба. Тuber magnatum pico. Вечният златен медал във всяка олимпийска кулинарна игра.

в света. Явява се за няколко месеца - от септември до януари, но Пиемонт предлага и достойна утеха: през останалото време може да се наслаждавате на черния зимен и летен трюфел.

След тях се задава тежката аристокрация на италианските вина. Пиемонт е рай за ценителите на вино. И как може да се устои на течности, които носят имената Barolo, Barbaresco, Barbara и Dolcetto! Те се правят от древния сорт nebbiolo. Това са пищни вина, които отлежават дълго и красиво, и нюансите им са често предмет на продължителни и задълбочени интелектуални разговори. Пиемонте е известен и с вермута си: идва от далечната 1786 и се произвежда от бяло вино, към което се прибавят поне петдесетина подправки. Сред най-известните производители са Carpano, Cinzano и Riccadonna. Хората в Пиемонт се славят и като щедри виночерпци. Според легендата крал Карло Алберто изпратил писмо до маркиза Ди Бароло: "Изпратете ми малко вино от вашите изби - просто да го опитаме." Няколко дни по-късно върволица от над триста волски талиги се проточили към двореца в Торино, всяка от тях пълна с по 800 литра вино.

Ако надникнем при сирената, веднага ще съзрем Tome и Brus. Най-доброто Tome е меко, покрито с тънка бледожълта коричка. На някои места го консервират в зехтин и пресни зелени подправки. Brus не е за слаби стомаси - с червеникав землист цвят и се сервира намазано върху хляб. В близост до този край се намира и

дало името на едно от най-известните сирена в света.

Торино е сред най-известните световни столици на десертите и сладкишите. Да не забравяме все пак, че освен ФИАТ (нали все пак Торино е и Детройт на Италия) и Ювентус тук трябва да прибавим и марките Nutella и Ferrero Rocher.

Смесването на шоколад и лешници е велико изобретение, случило се в Торино, и тук то е вид изкуство от векове.

В края на XVIII век, близо 150 години след като Кортес донася какаовите зърна в Испания, Торино вече е световната шоколадова столица благодарение на добрите връзки на Савоите с испанския двор. Често градът бил посещаван от швейцарски производители на шоколад, за да се учат, и, както е редно да се съгласим - добре са усвоили занаята.

Но настъпили лоши времена: изведнъж шоколадът от Новия свят започнал да идва все по-рядко заради морската блокада, която Наполеон налага през 1806 (тогава Пиемонт е под френско управление). Наложило се да се намери нещо, което да запълва шоколадовата оскъдица и с което той да се смесва. А най-сладките и големи лешници растат точно из хълмовете на Пиемонт.

Лешниковата паста с шоколад са основата на известния по цял свят бонбон "Джандуя" - увитото в станиол блокче шоколад. Лешниковата паста била много трудна за оформяне, ставало винаги на ръка и най-често заприличвала на шапката, която носи един герой от комедия дел арте: ненаситният и лаком Джандуя. Така сладкишът получил името си.

Тъкмо в Торино, някъде към 1880 г., се появил за пръв път в света сладолед, покрит с шоколадова глазура. Казвал се "Пингвинът", а сега това изобретение е познато в цял свят под името "Ескимо". Giroldi и Giuliano са известни марки още от 1700 г., когато сервирали горещ шоколад в своите магазини, а прословутата смес от

наречена bicerin, поднесена в стъклени чаши, е едно от първите неща, които всеки туристически гид споменава за Торино.

Пиемонте е родното място на иконичното движение Slow Food, основано в Бра. Това вече е глобално движение, коректив на фаст фуд културата. Пазител на идеите за светостта на вкуса, познанието и опазването на традиционната храна. Пиемонт каза "не" на генетично модифицираните храни.

А, да не забравим и пръчиците grissini! Били изобретени от готвач в кралския двор, който се опитвал да угоди на вкуса на капризния и придирчив наследник на савойския трон през XVII век. После всички готвачи в Торино взели да се надпреварват кой ще направи най-дългата и тънка хлебна пръчица.

Bagna cauda, божествен сос от чесън и аншоа, в който се топят сурови зеленчуци. Класика.

200 г филета от аншоа

4 скилидки чесън

50 г масло

1/2 чаша зехтин

Измийте и почистете добре филенцата аншоа.

Накълцайте чесъна на ситно.

Сгорещете зехтина и маслото - най-добре в глинен съд. Прибавете аншоата и чесъна. Продължете да бъркате сместа при много слаб огън, докато аншоата се разтопи. Поднесете в същия глинен съд, като е важно този сос да не изстива.

Можете да го сервирате с печен лук, артишок, мариновани чушки или с пресни зеленчуци.