Меломан

Меломан

J.S.Bach:Sonatas and Partitas
Gidon Kremer
ECM New Series/"Дюкян меломан", 2005 Класика
****
Завръщането на Гидон Кремер към сонатите и партитите на Бах е събитие. Първият запис, който той прави на тези творби, е преди близо четвърт век. За голяма част от критиката и публиката Гидон Кремер е еталон в изпълнението на тези произведения. Той е бил на 33 години, когато за пръв път е записал сонатите и партитите за Philips през 1980 г. За този запис Алберт Рьоселер пише във "Велики цигулари на нашето време": "Кремер свири толкова вълнуващо и с такава виртуозност, както никой друг освен Йаша Хайфец."
По пътя си към завръщането в света на Бах Кремер се среща с музиканти като София Губайдулина, Арво Пярт, Луиджи Ноно и Никълъс Харнънкур, които му помагат да отговори на многото въпроси, изникнали при общението му с големия композитор. Така той прониква в дълбините на Баховия свят, за да открие един “хуманен, прозрачен и същевременно забулен в тайни Бах”. Кремер се връща там, където е бил преди 25 години, защото не го удовлетворяват изсвирените до момента интерпретации на тези ключови за соло цигулковото изпълнение Бахови композиции. А той се стреми да предаде послание, своето послание в прочита на Бах, скрито между и в нотите. Подходът на Кремер е строго личен, изразително спонтанен и показва готовността му да поема рискове. Той е музикант, живял и отдаден на Баховия свят, познаващ и полифоничното богатство на композициите и съпоставянето на танцувални елементи със съзерцателна задълбоченост.
Paul Motian: Garden of Eden
ECM/"Дюкян меломан", 2005 Джаз
***(*)
Garden of Eden e записан в Ню Йорк през 2004 г. от групата на Пол Моушън, известна като Paul Motian Electric Bebop Band, група, в която през годините са свирили Джошуа Редмън, Крис Потър и Стив Суолоу. Името на групата, разбира се, подсказва музикалните предпочитания и избора на репертоар от участниците. И в този албум е отредено подобаващо място на би бопа, но важна част от репертоара й днес се състои от авторски пиеси на Пол Моушън. Барабанистът е израснал с тази музика и макар за кратко да страни от бибопа, никога не го напуска. Групата му е илюстрация за нетрадиционния саунд и индивидуален стил на Пол Моушън. Той акцентира върху задължителното присъствие на два или три духови инструмента (Крис Чийк, Тони Малаби) и три китари (Стив Карденас, Бен Мондър, Джейкъб Бро).
Във формацията му липсва пиано, инструмент, така характерен за стила. Но именно липсата на пиано подканя музикантите да се изявяват по-пълноценно и свободно. Пол Моушън определено ги води и предизвиква да импровизират свободно в структурата на пиесата, но без да губят стабилната мелодична връзка. Албумът започва с две парчета на Чарлз Мингъс - абсолютна класика в жанра - Pithecanthropus Erectus и Goodbye Pork Pie Hat. Освен тях има и интерпретации на смятаното за първото ясно изразено бибоп парче Cheryl на Чарли Паркър, Evidence на Телониъс Монк и Bill от мюзикъла Show Boat. Останалите седем пиеси са авторски и доказват безапелационно композиторския талант на Пол Моушън. Разнообразни текстури, богата мелодика и строг, точен ритъм предлага Garden of Eden. Какво по-хубаво от това.  
Hiram Bullock
Too Funky 2 Ignore
BHM/Дюкян Меломан, 2005
***
Това е вашата ежедневна порция фънк, а рецептата този път е на Хиръм Бълок. За него е достатъчно да споменем, че е от школата на великия Джеймс Браун - символ на цяла генерация соул музиканти. Списъкът с референции за Бълок е доста дълъг и за да не сме многословни, е достатъчно да споменем Стинг, Джако Пасториъс, Чака Кан, Пол Саймън, Бил Евънс и Майлс Дейвис, всички работили в един или друг момент от кариерата си с този чудесен китарист. Името на албума е програмно - Too Funky 2 Ignore е един изцяло „олд скуул” фънк албум. Разбира се, веднага трябва да добавим, че излетите на китариста в чужди територии не са му чужди и имена от сорта на Give 'Em The Rock или Quiero El Sol Y La Playa подсказват за рок и латино елементи, интегрирани в основата на солидните фънк композиции. В албума Бълок свири на множество произведени специално за него китари, което отличава албума от подобни продукции, придавайки му твърде „студиен” саунд. Липсата на спонтанност в изпълненията за съжаление обаче лишава парчетата от типичната за соул и фънк продукции топлина и непосредственост. Албумът е препоръчителен за заклети фенове на фънка.