По пътя си към завръщането в света на Бах Кремер се среща с музиканти като София Губайдулина, Арво Пярт, Луиджи Ноно и Никълъс Харнънкур, които му помагат да отговори на многото въпроси, изникнали при общението му с големия композитор. Така той прониква в дълбините на Баховия свят, за да открие един “хуманен, прозрачен и същевременно забулен в тайни Бах”. Кремер се връща там, където е бил преди 25 години, защото не го удовлетворяват изсвирените до момента интерпретации на тези ключови за соло цигулковото изпълнение Бахови композиции. А той се стреми да предаде послание, своето послание в прочита на Бах, скрито между и в нотите. Подходът на Кремер е строго личен, изразително спонтанен и показва готовността му да поема рискове. Той е музикант, живял и отдаден на Баховия свят, познаващ и полифоничното богатство на композициите и съпоставянето на танцувални елементи със съзерцателна задълбоченост.

Във формацията му липсва пиано, инструмент, така характерен за стила. Но именно липсата на пиано подканя музикантите да се изявяват по-пълноценно и свободно. Пол Моушън определено ги води и предизвиква да импровизират свободно в структурата на пиесата, но без да губят стабилната мелодична връзка. Албумът започва с две парчета на Чарлз Мингъс - абсолютна класика в жанра - Pithecanthropus Erectus и Goodbye Pork Pie Hat. Освен тях има и интерпретации на смятаното за първото ясно изразено бибоп парче Cheryl на Чарли Паркър, Evidence на Телониъс Монк и Bill от мюзикъла Show Boat. Останалите седем пиеси са авторски и доказват безапелационно композиторския талант на Пол Моушън. Разнообразни текстури, богата мелодика и строг, точен ритъм предлага Garden of Eden. Какво по-хубаво от това.  

Това е вашата ежедневна порция фънк, а рецептата този път е на Хиръм Бълок. За него е достатъчно да споменем, че е от школата на великия Джеймс Браун - символ на цяла генерация соул музиканти. Списъкът с референции за Бълок е доста дълъг и за да не сме многословни, е достатъчно да споменем Стинг, Джако Пасториъс, Чака Кан, Пол Саймън, Бил Евънс и Майлс Дейвис, всички работили в един или друг момент от кариерата си с този чудесен китарист. Името на албума е програмно - Too Funky 2 Ignore е един изцяло „олд скуул” фънк албум. Разбира се, веднага трябва да добавим, че излетите на китариста в чужди територии не са му чужди и имена от сорта на Give 'Em The Rock или Quiero El Sol Y La Playa подсказват за рок и латино елементи, интегрирани в основата на солидните фънк композиции. В албума Бълок свири на множество произведени специално за него китари, което отличава албума от подобни продукции, придавайки му твърде „студиен” саунд. Липсата на спонтанност в изпълненията за съжаление обаче лишава парчетата от типичната за соул и фънк продукции топлина и непосредственост. Албумът е препоръчителен за заклети фенове на фънка.