Цигуларят Максим Венгеров: Най-важен е вкусът
След третия си урок с петгодишния Максим Венгеров, известната и със строгостта си преподавателка по цигулка Юлия Турчанинова казала на майка му: "Талантът на Максим е нещо, което се ражда веднъж на сто години. Скоро той ще бъде най-добрият в света."
И независимо от рисковете, които се крият при ранните таланти, Максим Венгеров успява да съхрани и развие дарбата си, и днес, на 32 години, той е признат за един от най-виртуозните и съвършени цигулари в света.
Роден е в Новосибирск - град с богати музикални традиции. През Втората световна война много музиканти, включително и Давид Ойстрах, били евакуирани там. След Турчанинова попада в ръцете на проф. Захар Брон.
На десет години се явява и печели първата награда на конкурса "Виенявски" - едно от първите препятствия, които младите цигулари трябва да преодолеят по пътя на кариерата си. На 15 печели и конкурса "Карл Флеш". Оттогава името му влиза в международните музикални и цигуларски среди.
Следват концертите с големите оркестри и диригенти, наградите, записите, майсторските класове и изявите му като диригент и виолист. Заедно с тях идва известността. През 2002 получава наградата "Изпълнител на годината" на списание Gramophone, две години по-късно - Grammy за най-добро солово изпълнение за записа му на Концерта за цигулка на Бритън и на Концерта за виола на Уолтън. От 2000 е професор в музикалната академия в Саарбрюкен.
Свири на цигулка "Кройцер", изработена през 1727 от Страдивариус, и с лък, принадлежал на Яша Хайфиц. Няколко дни преди идването си в България свири в Лондон на цигулката на Николо Паганини (Cannonе на Гварнери), пристигнала специално за това от Болоня по случай 175-годишнината от първия концерт на Паганини в английската столица.
За първи път ли ще свирите на тази цигулка?
- Да, за първи път, и за мен това е нещо много вълнуващо. Паганини е гений. Той е модел, нещо специално.
Професионалната ви биография започва на 4 години, когато започвате да свирите, после идва първият концерт на 5, а на 30 сте най-цененият цигулар в света. Всичко изглежда напълно естествено. Така ли е?
- Точно така е, особено когато се чете. Човек си казва - след като има някакъв талант от рано, значи ще има и успех. Но това е преди всичко тежка работа - на моите родители, които са ми помагали през целия ми живот, както и от страна на моите учители. Без подкрепа един талант не може да расте. Тук включвам и моите усилия, естествено. В този смисъл - при тези неща чудеса няма. Не падат от небето, ако ме питате това.
Защо решихте да се заемете с автентичното изпълнение на барокова музика?
- Барокът като стил и като тип инструменти играе много сериозна роля в професионалния ми живот. От пет години изучавам и се занимавам сериозно с този период. Не мога да кажа, че тази музика трябва непременно да се изпълнява на инструменти от тази епоха. Инструментите в крайна сметка са се подобрили. Освен това са се пригодили към по-големите концертни зали, в които акустиката е съвсем различна. По времето на Бах музика се е изпълнявала в салони или църкви, пред публика най-много от 300 души. Днес говорим за публика от 2-3 хил. души.
Но съм убеден, че представянето на тази музика в автентичното й изпълнение и инструменти само може да задълбочи и обогати представата ни за нея. Направил съм записи на Бах - Токата и фуга - на стар инструмент и звукът е съвсем различен. Но това в никакъв случай не бих нарекъл мода или тенденция.
Като стана дума за мода, какво ви е мнението за т.нар. кросоувър? Мода или неизбежност е това?
- По начало не харесвам тази дума. В повечето случаи става дума за безвкусица. А ключовата дума тук е вкусът. Глобализацията е факт и смятам, че музикантите наистина имат нужда да се срещат, да обменят енергиите си. Но аз оставам твърдо в полето на класическото, не бих прескочил естетическите граници, които сам съм си поставил. Въпреки че, формално погледнато, имам и изключения. Сменял съм стила - имам запис от композитора Бенджамин Юсупов, който написа за мен "Виола, танго и рок" концерт. В него свиря и на виола, и на електрическа цигулка. Но, повтарям - важен е вкусът.
Участвате в много благотворителни концерти. Има ли за вас по-важни или специални каузи?
- Имам два критерия: първо, дали хората наистина имат нужда от помощ, и второ - времето ми... Не участвам в толкова благотворителни събития, в колкото бих искал. Наистина искам да помагам на колкото се може повече хора, но аз съм един. Тази година ще участвам в десет благотворителни изяви. До момента минаха две: едната беше за Еврейския музей в Лондон, другата - за оцелелите в холокоста. Освен това съм и посланик на добра воля в УНИЦЕФ.
Колко студенти имате в Саарбрюкен?
- В момента нямам много студенти, не ми стига времето. Но имам успешни студенти, които вече завършиха. Сред тях е Йозджан, турски цигулар, който всъщност е роден в България, но сега живее в Турция. Работихме заедно пет години и вече завърши, много е талантлив и се гордея с него.
Вие сте гражданин на света, в същото време имате много силна емоционална връзка с Новосибирск. Има ли нещо по-специално, което поне в мислите ви връща там?
- Да. Звукът на скърцащ сняг, макар че в Новосибирск той да е по-особен. Миналата година бях там, а през декември 2004, след 13 години отсъствие, даже може би 16, отидох за първи път. Имах концерт и беше прекрасно завръщане. Наистина, липсва ми тази земя. Тя е пълна с чудесни, топли, прями и силни хора. Също духовно издигнати и щедри.
Ако някой ви предложи да пътувате във времето, коя ще е първата спирка?
- Ако имам машина на времето, първо ще я наглася в годините около 1800. Не, дори по-рано - още през 1780. Въпросът е в това, че искам да срещна Моцарт, Бетовен и Паганини. Значи ще бъда в Австрия и Италия.
Обичате Формула 1. Откъде тази слабост към скоростта?
- Да, наистина, следя състезанието. Но тук няма нищо чудно - скоростта е толкова съществена в музиката. Това е ритъмът, без който тя не може. Но най-много ме удивлява това, което вършат състезателите - те рискуват живота си при всяко излизане, за да забавляват хората.
Една от мечтите ви е да прекосите Америка на "Харли Дейвидсън". Друга мечта ви е да напишете концерт за цигулка и оркестър. Ще я осъществите ли скоро?
- Да, композирането е нещо, което ме вълнува. Поначало са ми интересни всички роли, свързани с музиката. Но за сега нямам подобни планове. Кой знае, може би и това ще стане. Всяко нещо идва с времето си.
Първият път, когато отивате при проф. Турчанинова, тя ви приема веднага, но както се оказва - по погрешка - помислила ви е за друг. Случайност или предопределеност е това?
- По принцип съм човек, който вярва в съдбата и в предопределеността. В случая съм повече от убеден, че съдбата се е намесила. По същия начин съм сигурен и в това, че не случайно съм се родил точно в този град, в това семейство, и че съм попаднал точно при тези учители.
За първи път ли идвате в България?
- Да, и с голямо удоволствие. Майка ми е идвала на екскурзия в София преди много години и ми е разказвала.
Минавало ли ви е през ума да се оттеглите за по-дълъг период от време за почивка?
- Не, не. Взимам си времето да заредя батериите - предпочитам да е по малко, но често.
Каква е музиката, която слушате просто така, за разтоварване?
- Знаете ли, май че по-често в този случай не слушам нищо. Просто слушам тишината. Тишината съществува и е много важна и в музиката, толкова, колкото и звукът. Преди словото и звукът май първо е била тишината...