Художникът Атанас Хранов и писателят Александър Секулов се познават от доста време, но историята на героите им Наско Х. и Сашо С. започва преди година в Пловдив. Тогава художникът моли писателя да прочете нещо от разказите си на откриването на поредната му изложба. Оказва се, че написаното и нарисуваното имат някаква особена връзка. И двете разчупват действителността на няколко пласта, и двете са населени от някакви странни същества в стил Йеронимус Бош. Тогава решават да работят заедно, но без предварителен план или уговорки кой какво прави, за да проверят дали това е било случайност или предопределение. "Преди това Сашо замина за някакъв гръцки остров, където да си пише разказа. Аз останах в Пловдив да работя." Когато Сашо се връща с готовия разказ, нито е виждал картините, нито има някаква идея какво прави Наско. Разказът сякаш е писан по една от  картините на Хранов, рисувани по същото време - с едни сребърни кюлчета, една птица и един остров във формата на ключалка. Съвпаденията продължават да ги изненадват и така се стига до новата им съвместна изложба в галерия "Ракурси" с шантавото заглавие "Страница от паспорт и малко ръчен багаж". Върху фона, нарисуван с маслени бои, Хранов е прикачил ювелирни пластики от сребро. Те са отлети в паспортен формат и крият в себе си неочакван багаж. Релефните скулптурни картини-бижута са всъщност врати към скривалище, в което са поставени навитите на  руло разкази на Александър Секулов (Сашо С.). Особеното съдържание е готово да се излее, но може да се "прочете" и отвън само с един поглед към пластиките. В тези разкази главният персонаж е Наско Х. "Има 14 разказа и едно опровержение на всичките разкази, в което Сашо написа, че нищо от тези разкази не е вярно, всичко е пълна лъжа, измама, а ние сме шарлатани", разказва Наско.

Освен релефните картини от сребро, изложени в едната зала, Атанас Хранов ще покаже в "Ракурси" и от платната в стил старинни фрески. През декември 2005 Градската художествена галерия в Пловдив експонира на своята фасада четири артборда, представящи картини/истории на художника Атанас Хранов и писателя  Александър Секулов, озаглавени „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед”. Проектът е част от кампанията „Обичам Пловдив”. Атанас Хранов и Александър Секулов наистина обичат Пловдив - особено Стария град, клубовете "Петното" и "Конюшните на царя", където, преди да се родят образите на Наско Х. и Сашо С.,  са минавали дългите летни вечери на маса на писателя и художника. И все пак историята трябва да бъде разказана освен с четка и с думи. "Наско Х. живееше сред заселващи се животни, хора, цветя, бои и птици върху къща на висок хълм... Една августовска сутрин Наско Х. се събуди, видя празната чаша, капките мляко по пода, чу тишината на очакването и разбра, че в къщата му има нов обитател... Наско Х. започна да рисува около спящия върху платната му леопард, за да не го буди... След няколко месеца леопардът започна да заспива на най-неочаквани места, оставяйки дупки в пейзажа... Наско Х. трябваше да напусне къщата си и да тръгне след спящото животно, за да довършва в оранжево света.” После в разказа започват цял низ от случайни съвпадения. Оранжевият отпечатък на леопарда се появява на  църквата „Сан Марко” във Венеция, астроном го забелязва да броди в съзвездието Кентавър, животното оставя следа и върху етикетите на супите „Кембъл”на Анди Уорхол в "Метрополитън мюзеум" в Ню Йорк.

„Онова, което никога не можа да разбере, е защо всички виждаха леопарда с опашка, когато той никога не я бе рисувал.”

Изложбата ще продължи до 4 април в галерия "Ракурси".