Най-романтичният албум на годината
Изпълнител: Андреа Бочели
Стил: евъргрийни
Формат: MC/CD
Издател: "Вирджиния рекърдс"
Андреа Бочели притежава една много специфична дарба - глас, който говори езика на сърцето. Ако не се лъжа, самата Селин Дион бе казала за него: "Ако Бог бе певец, то той със сигурност щеше да звучи като Андреа Бочели." Няма как да не се съгласим с изпълнителката, тъй като италианецът е една от иконите в съвременната класическа музика, но влиянието му се простира далеч зад този стилов хоризонт. Всъщност вече не мога да кажа, че той със сигурност е класически изпълнител - след като има зад гърба си една дузина проекти от тази жанрова насока, Бочели не се поколеба да отвори и една доста интересна "поп" страница от своята кариера.
Всичко започна с един от най-романтичните албуми, създавани някога - Romanza, от 1997 г., за да продължи цели девет години до момента, в който, смея да твърдя, певецът е на върха на своята кариера. Въпреки това посоката за напред е само нагоре, тъй като на музикалния пазар вече излезе и новото произведение на Андреа - Amore.
“Това е албумът, който светът очакваше от него”, коментира Дейвид Фостър, продуцент на проекта. Зная, че не ви интересува, но същият този мистър Фостър има в домашния си "Музей на славата" цели 14 статуетки "Грами". Иначе казват, че е добър и скромен човек. “Андреа Бочели е един от най-великите певци, с които съм имал шанса и удоволствието да работя. Лично за мен този албум е един от най-важните в цялата ми професионална и продуцентска кариера”, продължава хвалебствените си слова Дейвид Фостър.
Amore е десетият студиен проект в дискографията на Андреа Бочели и според мнозина с него той поставя поредната нова "удивителна" не само в личната си, но и в цялата звукозаписна история. Факт е обаче, че колкото и неочакван да бъде този коктейл, гласът на певеца го представя по един топъл и добре познат начин.
Ако трябва да използвам най-простите и ясни жанрови оределения, в албума са събрани някои от най-обичаните шансони, евъргрийни и поп класики. Всичките 14 изпълнения са вече спечелили популярност парчета, в които намира своето място необятният талант на Бочели. Сякаш при зараждането на идеята за Amore издателите са си казали: Защо да не вземем най-красивите любовни песни в света и да ги съберем с най-романтичния глас, който някой някога е чувал. Е, въпреки че си падам повечко по аудио-агресията, трябва да призная, че ефектът е потресаващ.
Изборът на парчетата обаче не е бил никак лесен, след като по моя лична преценка Бочели и продуцентите му са хвърлили един обстоен поглед върху голяма част от музикалните хитове, създадени в периода 1920 - 1980 г. В крайна сметка траклистът съдържа евъргрийни, любими на няколко различни поколения, изпълнени на италиански, испански, френски език и английски език и белязали славните години на изпълнители от ранга на Едит Пиаф, Луис Мигел, Елвис Пресли и Франк Синатра. И все пак като че ли латино стандартите взимат превес във всичко това, което обяснява и факта, че албумът излиза и в специална версия за ибероамериканския пазар, озаглавена Amor.
Всичко започва с Amapola - песен, изпята първо от Мигел Флета през 30-те години, а по-късно интерпретирана от музиканти като Джими Дорси, Бени Гудман и Глен Милър. Няма как да пропуснем и Besame Mucho на Консуело Веласкес, Te Extrano, както и Solamente Una Vez. Последната е композирана през 1941 г. от мексиканеца Хосе Мохика, но по-късно е трансформирана на английски език (You Belong To My Heart) и намира място в репертоара на Елвис Пресли и Бинг Кросби. В Amore тосканецът Бочели включва и някои от любимите си италиански песни - Quando M’Innamoro и Estate. Френският репертоар е представен с една от най-емблематичните песни - Les Feuilles Mortes на Ив Монтан.
Изпълнението жъне огромен успех и с англоезичната си версия, озаглавена Autumn Leaves, чиито най-популярни интерпретации са тези на Нат Кинг Коул през 1956 г. и няколко години по-късно на Франк Синатра. Каквото и да си говорим обаче, в албума има две парчета, които със сигурност предизвикват най-голям интерес. Едното е Somos Novios (It’s Impossible), което е красиво дуетно изпълнение с моята суперлюбимка Кристина Агилера. Другата изненада е Canzoni Stonate (популярният хит на Джани Моранди от 1982 г.) със специалното участие на Стиви Уондър (хармоника и вокали), а не бива да забравяме и Mi Manchi с участието на Кени Джи.