Когато един часовник струва колкото лека кола, от компанията производител се очаква да се изръси сериозно за разработването и маркетинга на нови модели. Конкуренцията на пазара за екстремни спортни часовници толкова се е изострила, че марките се опитват да привлекат вниманието с все по-зрелищни рекламни трикове и с модели, създадени да работят при атмосферни условия, които биха убили човек, пише Ник Фоулкс във Financial Times.

Часовникарите на IWC и Jaeger-LeCoultre например избраха за дебюта на новите си модели миналата година доста необичайни и сурови локали - Арктика и арабската пустиня.

Моделът на IWC е Ingenieur (₤3800), стоманен часовник с размера на малък пепелник, антишок защита и издръжливост на магнитни полета със сила до 80 000 амперметра.

Новата звезда на Jaeger-LeCoultre е с вдъхващото респект име Master Compressor Extreme World Chronograph и с още по-впечатляващ дизайн за екстремна употреба, който включва и вградена въздушна възглавница, намаляваща шока при удар.

Шефът на Jaeger-LeCoultre Жерон Ламбер се гордее с броя на патентованите технически нововъведения, разработени за новия модел. “Седемте патента доказват, че основната ни цел е била да създадем най-модерния спортен часовник”, казва Ламбер въодушевено. Тестове на Jaeger-LeCoultre разкриват, че при спортове като планинско колоездене екипировката е подложена на шокови удари със сила 400-500G, които патентованата обвивка на часовника намалява до 280-350G. Системата за прикрепяне на каучуковата каишка към часовника, която също е патентована, осигурява максимален контакт с китката и абсорбира допълнителни вибрации. Моделът на Jaeger-LeCoultre е подходящ и за катерачите на ледени глетчери. Master Compressor Extreme World Chronograph може да намали със 100G шоковите вибрации при забиването на клинове в ледената стена, които иначе могат да достигнат 300G. Друг е въпросът колко от хората, които могат да си позволят часовник за ₤7400 (₤14 700 за модела от платина), ще прекарат уикенда си вкопчени в леден глетчер.

Още от появата си в началото на XX в. спортните часовници бързо започват да трупат защитни функции за атмосферни и физически условия, на които собствениците им никога няма да ги изложат. Категорията “спортен часовник” става популярна през 1926, когато Ханс Вилсдорф създава нещо невиждано дотогава: часовник със стъкло, което се завинтва към основата. На следващата година млада дама на име Мерцедес Глайце си слага този нов модел остроумно наречен Rolex Oyster и преплува с него Ламанша.

Но колко от нас някога ще преплуват Ламанша или ще се движат в магнитни полета, които съществуват само в научните лаборатории? И въпреки това най-важната тенденция в дизайна на спортни часовници в момента е създаването на модели, които могат да се носят при възможно най-екстремните условия, отбелязва авторът.

Една от функциите на която производителите обръщат много внимание, е водоустойчивостта. Повечето часовници, дори и някой доста официални модели на Cartier, могат до оцелеят до 30 м под морското равнище. Като се има предвид, че повечето водолази любители не се спускат на повече от 40 м, човек би си помислил, че водоустойчивост до няколко стотици метри би била повече от задоволителна. Не и за IWC, Hublot, Bulgari и Girard-Perregaux, които правят часовници, с които може да се гмуркаш до 2000 м. Breitling и Girard-Perregaux дори имат модели, създадени за налягане на дълбочина от 3000 м.

Но какво всъщност означават тези цифри? На дълбочини повече от 100 м светлината става доста слаба. Дори и със специални водолазни костюми най-дълбоките гмуркания са на не повече от 600 м. За по-големи дълбочини са необходими батискафи (малки подводници), които да предпазват водолаза. На дълбочина 1000 м е пълен мрак, а след още 2000, където вашия Breitling Avenger Seawolf или Girard-Perregaux Sea Hawk 2 Pro все още би работил безотказно, температурата пада под 3 градуса Целзий, но преди да починете от измръзване, налягането вече ще е смазало костите и вътрешните ви органи.

Очевидно практичността не е бил водещ принцип на компаниите, разработвали тези часовници. Те всъщност се надпреварват в адаптирането на часовниковия механизъм към възможно най-враждебната среда, в която може да попадне. За тези компании техническото предизвикателство е достатъчна мотивация. Те искат да демонстрират, че имат техническите познания да създадат часовник за гмуркане до 3000 м, въпреки че осъзнават, че той никога няма да бъде използван при такива условия.

Екстремните спортни часовници позволяват на притежателя им да си мисли, че в същия този момент може да се гмурка сред останките на потънали кораби (вместо да плува с децата си в малкия басейн по време на почивка) или да се катери по ледени водопади (вместо да скучае на заседание на борда на директорите).

Мъжът със спортен часовник иска да бъде някой друг, пилот от Формула 1, Джеймс Бонд или Индиана Джоунс. Носенето на спортен часовник в офиса е същото като да караш Hummer в центъра на Милано. През деня този мъж иска да е Томас Краун, а през уикенда - Волния ездач.

Tag Heuer е една от компаниите, които разбират маркетинговата стойност на тези асоциации и затова наема тюлени от американския флот да тестват часовниците й. Екстремната точност е друга мания на инженерите на Tag Heuer. През 2005 компанията пусна на пазара Calibre 360 Concept Chronograph, часовник измерващ времето до стотна от секундата. Въпреки че повечето от нас използват часовник, за да засичат времето при обстоятелства, където стотните от секундата нямат никакво значение - при варене на яйце например, техническото постижение на Tag Heuer с този модел си остава завидно. И не са сърдете, ако следващия път някой ви направи забележка, че тостът ви на годишния корпоративен купон е бил с няколко стотни от секундата по-дългичък от обикновено.