В света на напитките коктейлът не е такава първична субстанция, каквато е виното. Първо е виното и след него идва всичко останало. В този смисъл коктейлът се е появил най-накрая. Той е резултат от вторични намеси - съчетаване, редуване на слоеве, и особено на украси. Въпросът какъв е вкусът му е точно толкова важен, колкото и как изглежда. В общия случай първият спомен, който имаме за някой коктейл, е свързан с неговия цвят.

Въпреки че вече е създал класиката в жанра си, коктейлът е модерна напитка.

Няма никакво съмнение, че той е американско изобретение. Един от най-големите приноси на Америка за оцеляването на човечеството, както гласи един популярен анонимен цитат.

Точно къде и кога е станало това е напълно безсмислен разговор, но в началото на годината в Ню Орлиънс беше открит Музей на американския коктейл, който осветлява малко от историята. Оттам научаваме, че в своята праформа ранните колонизатори са го правели от необходимост. Грижливо събирали това, което оставало в бутилките, смесвали го и гледали да го направят по-добро на вкус. В него се разказва и историята за френския аптекар Пеишо. Той изобретил "Сазерак", който се смята за първият коктейл. Той представлявал смес от коняк с марката Sazerac-de-Forge et Fils, абсент, захар и билки. Роден във Франция, той се преместил в Ню Орлиънс, където отворил аптека. Там забърквал лечебни тоници, които поднасял в яйчена черупка, или coquetier на френски. Това е и една от легендите, свързана с появата на думата, която видоизменена в днешния си вид за пръв път се среща през 1806 г. По-късно се появява и дефиницията: "Стимулираща алкохолна напитка от бренди, уиски или джин, подправена, подсладена и с лед".

Оттам насетне настъпва бляскавата епоха на коктейла, известните, които го пият, крилатите фрази как да го приготвим (водката за сухото мартини трябва да докосне чашата като лунен лъч)...

Но коктейлите, както парфюмите, колите и дрехите, също са жертви на модата. Често тази напитка е определяна като несериозна, също и женска, като под второто прилагателно често се разбира първото. Имала е и моменти на забвение и спадове.

Важното е, че в момента коктейлите преживяват своя ренесанс. Така твърди Уилям Граймс, бивш критик в "Ню Йорк таймс", в книгата си Straight Up or On the Rocks. Според него този нов златен век е ознаменуван от срещата на две тенденции: едната е, че коктейлът от бара премина и в ресторанта, и другата - с него се правят невиждани до момента експерименти благодарение на това, че те се извършват от шеф-готвачите. Или, може би трябва да ги наречем, бар-готвачите. А когато шейкърът е в ръцете на някого с бяла шапка, а не с гел на косата, очакванията са много по-големи.

"Гурме продуктите и сложните техники, които станаха присъщи на XXI век размиха границата между кухнята и бара", казва той.

Всичко това се наблюдава преди всичко в Щатите, но сигурно се сещате, че тук има един испански пръст: някои от най-смелите експерименти са идеите на испанския кулинарен магьосник, за когото сме говорили много пъти, Феран Адриа. През последните десет години той се очерта като най-изобретателния и затова и най-имитирания шеф-готвач в света. Лудият испанец, момчето с пените, лабораторният готвач, както искате го наричайте, стана известен с това да "деконструира" храните и да ги поднася в неестествените им консистенции. Превръща твърдото в течно, течното - в пяна, горещото - в замръзнало, и обратно с помощта на специален уред, който работи с течен азот. И, както може да се очаква, не подмина и коктейлите. Един от специалитетите му е уиски и дайкири в редуващи се слоеве от горещо и замразено. Излишно е да казваме, че, следвайки логиката си, прави и коктейли, които не се пият, а ядат. В сайта egullet.org той обяснява: "Готварските техники преминаха и в коктейлите - това беше очаквана революция. Но както и при готвенето, ще са необходими 7-8 години, докато новите напитки бъдат приети."

Още през миналата година веригата Marriott разпрати до ресторантите на 320 свои хотела рецептата на новото мохито, което използва вместо мента листа от босилек. Появиха се и джинджифиловият "Космополитън", мартинито с краставици и ябълка. Дори и морковена капириня. Черешовият чийзкейк се приготвя от водка, ванилов ликьор и сок от боровинки. Ирландската маргарита, сещате се, използва вместо текила, ирландско уиски.

Появиха се и други ресторанти, в които питието се приготвя от готвача, въоръжен не просто с шейкър, а и с хаванче и чукче. Само така може да се получат прочутите бразилски питиета капириня и кайпироска от кашаса или водка съответно със счукани парченца зелен лимон.

Tabla е индийски ресторант в Ню Йорк, в който за първи път използват кардамон и куркума в питиетата. Sono, японски фюжън ресторант, пак в Ню Йорк, използва подправката шисо. В ресторантите на големите хотели може да се срещнат и други любопитни коктейли: мартини с бадемово мляко и с деликатния сок от нар и круша, който се нарича pompar. Или латино-азиатски интерпретации на тема джинджифилово-ябълково мохито.

Любопитно е какъв би бил вкусът на шампанско и калвадос със сок от магданоз и кервиз...

И все пак има някои въпроси, които винаги ще си останат: "Бихте ли ми направили просто една "Маргарита"?