От първата среща на списание "Едно" с младия мексикански дизайнер и фотограф Хилдо Медина е изминала едва една година - "Мексиканският брой". Сега Хилдо е поканен да помага за разработването на новата концепция за графично оформление на българското лайфстайл списание. Когато съобщил на парижката агенция, за която работи, че ще се наложи да отсъства, те го посъветвали да не пътува, а ако все пак реши да тръгне, да не е за повече от месец, защото ще изпуснат много добри оферти без него. Хилдо обаче не мисли толкова материално и освен това не забравя старите приятели. С Ави Барух от списание "Едно" го свързва общото им обучение в най-престижното училище по дизайн в Мексико.

Парижката история на испаноговорящия артист, който не иска да бъде наричан нито само дизайнер, нито само фотограф или каквото и да било друго "ограничение", започва от случайна покана от приятели да изкара уикенда в Париж. Там се запознава с Бенжамин Пуланже - французин със здрави връзки в рекламата и модата. Тъй като по това време не знае френски, а пък французинът не говори нито испански, нито английски, техният контакт е изцяло чрез фотографиите и нещата, които Хилдо му показва. Пуланже толкова ги харесва, че даже си поръчва да му направи една за собствения му апартамент. Известно време след тази среща Хилдо е поканен на друга вечеря, на която не подозира, че ще седи на една маса с едни от най-важните хора във френския дизайн. Няколко дни по-късно Хилдо минава през цяла серия от интервюта в агенцията, за която сега работи - общо девет за два часа. И на всичките го питат кой агент го представлява. И понеже няма такъв, а и никой в Париж не е чувал за неговата работа, той очаква да бъде отхвърлен. Изненадата - предлагат му да работи за една от най-големите в Европа агенции - BETC EURO RSCG. С едно условие - въпреки желанието да остане свободен и независим все пак да си намери агент, защото компании от калибъра на COCA-COLA, VIRGIN MUSIC, SONY и списания като L'UOMO, VOGUE, HARPER'S BAZAAR държат на тези работи. Името на агента му е Мари Датант, която му предлага да работи и като негов асистент.

Хилдо получава свободата да прави каквото си поиска само с едно щракване на пръстите. Един от най-големите му успехи е рекламната кампания за "Кока-Кола", в която трябва да направи дизайна на цяла дузина кутийки. Допълнително го стимулира фактът, че преди него в кампанията са участвали със своите идеи имена като KENZO, JC DE CASTELBAJAC, FAFI. Друга интересна задача е да визуализира собствената си представа за лукс. Хилдо е направо зашеметен - синонимът на лукс-французите да искат мнението на един мексиканец по въпроса! Справя се отлично, като представя лукса като млада жена с маска на очите, която показва "тихо"/"замълчи" с показалец пред устните си. "За мен луксът не е скъпи коли или банкова сметка в Швейцария. Луксът се изразява в това да имам свободата да измислям нови неща, на най-различни места по света и най-важното - без да давам обяснения на някого защо го правя." За да поддържа креативността си винаги свежа и нащрек, Хилдо е готов да зареже всичко в рамките на пет минути и да отпраши в нова посока. Вече го е правил няколко пъти - първият бил, когато имал сигурна работа в най-добрата дизайнерска агенция в Мексико, но усещал, че започва да се задушава от прекалена сигурност. Тогава заминал за Италия, после - за Англия. Днес е в Париж, утре не се знае.

Разликата между мексиканския му период и настоящия френски е в изтънчеността, която последният му донася. "В Мексико сме по-джаста праста, груби жестове и движения, но затова пък има една неподправена и дива красота. Много фотографи идват да я снимат, но няма добре разработен пазар на изкуството , няма я необходимата професионална среда, която да те развива. Франция е най-доброто място за един дизайнер или фотограф. Затова винаги съм мечтал да отида там. Дори американците искат да успеят в Париж, защото там е истината в дизайна и изкуството днес."